Трудната промяна на конституци | BGNES
Днес би трябвало да стане явен съставът на работната група за конституционните промени в районен съд Македония. Този екип ще би трябвало да създаде предложение за вписването на българите в главния закон на страната. По предварителна информация в нея ще има ярки представители на югославската и сръбската правна школа. В нея няма да има представители на македонските българи, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Преди година, по този начин нареченото " Френско предложение " за разрешаване на разногласието сред България и Северна Македония беше утвърдено от българския парламент и се трансформира в основа за деблокирането на процеса на европейската интеграция на нашата югозападна съседка. Реален триумф за България и изключение от досегашната процедура на Европейски Съюз беше вкарването на двустранни проблеми в самата преговорна рамка и превръщането на Европейската комисия в поръчител за осъществяването на поставените условия към Северна Македония, при опазване на единомислещите решения на Съвета при окончателните утвърждения за всеки един прогрес на страната претендент.
Ключов детайл в него за официално започване на договаряния, само че не и единствен за тяхното продължение е вписването на българите в преамбюла на Конституцията на РСМ. През последната година това е и изискването за което главно се приказва, към което е и концентриран главният спор сред ръководещи и съпротива в Скопие. За да бъдат признати конституционните промени са нужни 2/3 болшинство в Народното събрание, което за момента наподобява недостижимо на фона на най-малко видимо " твърдата позиция на Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ " да го поддържа. Дали това ще стане, занапред следва да се разбере, само че натискът на външните фактори върху управлението на огромната опозиционна партия е такова, че надали може да се чака дълго и изпълнено с комсомолска патетика противодействие. По-вероятно наподобява да се потърсят способи, трикове и формулировки, които да разрешат на шизофренно рефериращата се към историческото българско Вътрешна македонска революционна организация партия да " резервира лицето си ", само че в това време да обезпечи изчезналите няколко гласа за приемане на конституционните промени.
Неслучайно в последно време, в тази посока са и " изобретателните " оферти на нейния водач Християн Мицкоски за приемане на конституция от хърватски вид или това да се изиска и подсигурява от България, че също така изискване (вписването на българите в конституцията) няма в никакъв случай повече да има други условия и други прекъсвания на преговорния развой.
За разлика от ръководещите в Скопие, Мицкоски като косвен правоприемник на Иван Михайлов като водач на Вътрешна македонска революционна организация, евентуално е наясно, че нещата са по-сложни. Както към този момент беше упоменато, с изключение на конституцията Френското предложение съдържа и други основни детайли, които наподобява биват, напълно неслучайно, подценявани, подценявани или напълно потулвани от ръководещите в Скопие. Европейската преговорна рамка да вземем за пример категорично реферира към спазването на Договора за другарство подписан с България през 2017г., и по-конкретно към осъществяването на годишните двустранни протоколи, които произтичат от този контракт и наблюдават, управляват и подсигуряват неговото осъществяване. В наличните до момента два протокола, от 2018г. и 2020г. попадат голям брой съответни задължения от страна на Северна Македония, отнасящи се до отбрана на правата и ползите на българите в Северна Македония, вкарване на явен ангажимент за битката с езика на омразата в страната, отваряне на досиетата от комунистическия режим и реабилитация на жертвите с българско съзнание. До този миг, освен че нито едно от гореизброените условия не е изпълнено, само че през последната година сме очевидци на една невиждана акция на експанзия, принуждение и ненавист към българската общественост в РСМ, с множеството образци за стрелби, палежи, побоища и други вандалски актове на които продължаваме да бъдем очевидци ежеседмично. Освен, че македонските управляващи не подхващат съвсем никакви действителни ограничения за дейно опълчване, действително съдейки от изявленията на президента Пендаровски или премиера Ковачевски, сходни актове се толерират, изясняват и даже пазят като разумни и естествени на фона на нападателната съгласно тях политика на България.
Ключово място в протоколите обаче заема не друго, а точно историята и уговорката Смесената историческа комисия да обективизира общата ни история, да предложи за общи празнувания значимите исторически герои и събития и след това, Скопие да пристъпи към бързи промени в македонските учебници, които да отразят контрактуваните дефиниции. Точно тук идва и най-сериозният проблем пред осъществяването на Договора и въпросните протоколи. След повече от петгодишно действие, всички са наясно, че Смесената историческа комисия не е действително направила съвсем нищо, изключително във връзка с в действителност противоречивите исторически тематики. Дори и пренебрежимо дребните взаимни отстъпки по действително непроблемни тематики са забравени или неприложени в образователните процеси и пособия. Основна причина за това е отводът на македонската част от комисията да договаря по значимите исторически тематики или да промени и на милиметър разказите наследени от времето на титова Югославия, а от време на време и директни провокации към българската страна. Достатъчно е да се напомни единствено предлагането направено през 2019г от страна на македонските историци за обща дата на честване да Гоце Делчев да бъде определен денят, в който комунистическа България предава на комунистическа Югославия неговите кости през 1946 година
Всъщност, съвсем шест години след сключване на Договора за другарство за всички е пределно ясно, че той не се извършва в съвсем нито една от неговите клаузи. Добросъседските връзки, които са най-важният детайл както в него по този начин и в Преговорната рамка са на исторически най-малко, който в други условия и времена щеше да бъде сигурен мотив за тяхното официално спиране.
Общата история, заложена в Договора по този начин и не беше припозната от никого в Скопие и цялата работа на македонските историци и ръководещи беше сведена до нейното изцяло отказване, минимизиране или замяна.
Договорът сред България и районен съд Македония бе подписан през 2017 година и досега не е изпълнено нищо от него.
Правата на българите, както и езикът на ненавист към тях и България, освен не откриха усъвършенстване, само че и стигнаха до самобитен пароксизъм през последните месеци.
На този декор, възможното регистриране на българите в конституцията на РСМ от ден на ден наподобява като в действителност по-малкият проблем в двустранните връзки. Дори и конституционните промени да бъдат признати през идващите месеци, занапред е ясно, че сами по себе си те няма да трансформират нищо по отношение на останалите тежки двустранни проблеми. Макар и належащо, вписването на българите наред с останалите общности, няма да понижи нито езика на ненавист, на който са всекидневно подложени, нито актовете на физическото принуждение, на които са жертва.
Още по-малко пък има предпоставки това да " отпуши " обективизацията на общата история, която е единственият действителен инструмент за понижаване на омразата и предразсъдъците.
Македонските политици - и ръководещи, и съпротива - би трябвало да са наясно, че колкото и да им е сложна, смяната на конституцията освен, че не е единственото изискване за придвижване в преговорния развой, само че на процедура това е най-лесното за тях, действително и по-маловажното за България, на фона на всички останали условия които са залегнали безапелационно в самата европейска преговорна рамка. /БГНЕС
Преди година, по този начин нареченото " Френско предложение " за разрешаване на разногласието сред България и Северна Македония беше утвърдено от българския парламент и се трансформира в основа за деблокирането на процеса на европейската интеграция на нашата югозападна съседка. Реален триумф за България и изключение от досегашната процедура на Европейски Съюз беше вкарването на двустранни проблеми в самата преговорна рамка и превръщането на Европейската комисия в поръчител за осъществяването на поставените условия към Северна Македония, при опазване на единомислещите решения на Съвета при окончателните утвърждения за всеки един прогрес на страната претендент.
Ключов детайл в него за официално започване на договаряния, само че не и единствен за тяхното продължение е вписването на българите в преамбюла на Конституцията на РСМ. През последната година това е и изискването за което главно се приказва, към което е и концентриран главният спор сред ръководещи и съпротива в Скопие. За да бъдат признати конституционните промени са нужни 2/3 болшинство в Народното събрание, което за момента наподобява недостижимо на фона на най-малко видимо " твърдата позиция на Вътрешна македонска революционна организация ДПМНЕ " да го поддържа. Дали това ще стане, занапред следва да се разбере, само че натискът на външните фактори върху управлението на огромната опозиционна партия е такова, че надали може да се чака дълго и изпълнено с комсомолска патетика противодействие. По-вероятно наподобява да се потърсят способи, трикове и формулировки, които да разрешат на шизофренно рефериращата се към историческото българско Вътрешна македонска революционна организация партия да " резервира лицето си ", само че в това време да обезпечи изчезналите няколко гласа за приемане на конституционните промени.
Неслучайно в последно време, в тази посока са и " изобретателните " оферти на нейния водач Християн Мицкоски за приемане на конституция от хърватски вид или това да се изиска и подсигурява от България, че също така изискване (вписването на българите в конституцията) няма в никакъв случай повече да има други условия и други прекъсвания на преговорния развой.
За разлика от ръководещите в Скопие, Мицкоски като косвен правоприемник на Иван Михайлов като водач на Вътрешна македонска революционна организация, евентуално е наясно, че нещата са по-сложни. Както към този момент беше упоменато, с изключение на конституцията Френското предложение съдържа и други основни детайли, които наподобява биват, напълно неслучайно, подценявани, подценявани или напълно потулвани от ръководещите в Скопие. Европейската преговорна рамка да вземем за пример категорично реферира към спазването на Договора за другарство подписан с България през 2017г., и по-конкретно към осъществяването на годишните двустранни протоколи, които произтичат от този контракт и наблюдават, управляват и подсигуряват неговото осъществяване. В наличните до момента два протокола, от 2018г. и 2020г. попадат голям брой съответни задължения от страна на Северна Македония, отнасящи се до отбрана на правата и ползите на българите в Северна Македония, вкарване на явен ангажимент за битката с езика на омразата в страната, отваряне на досиетата от комунистическия режим и реабилитация на жертвите с българско съзнание. До този миг, освен че нито едно от гореизброените условия не е изпълнено, само че през последната година сме очевидци на една невиждана акция на експанзия, принуждение и ненавист към българската общественост в РСМ, с множеството образци за стрелби, палежи, побоища и други вандалски актове на които продължаваме да бъдем очевидци ежеседмично. Освен, че македонските управляващи не подхващат съвсем никакви действителни ограничения за дейно опълчване, действително съдейки от изявленията на президента Пендаровски или премиера Ковачевски, сходни актове се толерират, изясняват и даже пазят като разумни и естествени на фона на нападателната съгласно тях политика на България.
Ключово място в протоколите обаче заема не друго, а точно историята и уговорката Смесената историческа комисия да обективизира общата ни история, да предложи за общи празнувания значимите исторически герои и събития и след това, Скопие да пристъпи към бързи промени в македонските учебници, които да отразят контрактуваните дефиниции. Точно тук идва и най-сериозният проблем пред осъществяването на Договора и въпросните протоколи. След повече от петгодишно действие, всички са наясно, че Смесената историческа комисия не е действително направила съвсем нищо, изключително във връзка с в действителност противоречивите исторически тематики. Дори и пренебрежимо дребните взаимни отстъпки по действително непроблемни тематики са забравени или неприложени в образователните процеси и пособия. Основна причина за това е отводът на македонската част от комисията да договаря по значимите исторически тематики или да промени и на милиметър разказите наследени от времето на титова Югославия, а от време на време и директни провокации към българската страна. Достатъчно е да се напомни единствено предлагането направено през 2019г от страна на македонските историци за обща дата на честване да Гоце Делчев да бъде определен денят, в който комунистическа България предава на комунистическа Югославия неговите кости през 1946 година
Всъщност, съвсем шест години след сключване на Договора за другарство за всички е пределно ясно, че той не се извършва в съвсем нито една от неговите клаузи. Добросъседските връзки, които са най-важният детайл както в него по този начин и в Преговорната рамка са на исторически най-малко, който в други условия и времена щеше да бъде сигурен мотив за тяхното официално спиране.
Общата история, заложена в Договора по този начин и не беше припозната от никого в Скопие и цялата работа на македонските историци и ръководещи беше сведена до нейното изцяло отказване, минимизиране или замяна.
Договорът сред България и районен съд Македония бе подписан през 2017 година и досега не е изпълнено нищо от него.
Правата на българите, както и езикът на ненавист към тях и България, освен не откриха усъвършенстване, само че и стигнаха до самобитен пароксизъм през последните месеци.
На този декор, възможното регистриране на българите в конституцията на РСМ от ден на ден наподобява като в действителност по-малкият проблем в двустранните връзки. Дори и конституционните промени да бъдат признати през идващите месеци, занапред е ясно, че сами по себе си те няма да трансформират нищо по отношение на останалите тежки двустранни проблеми. Макар и належащо, вписването на българите наред с останалите общности, няма да понижи нито езика на ненавист, на който са всекидневно подложени, нито актовете на физическото принуждение, на които са жертва.
Още по-малко пък има предпоставки това да " отпуши " обективизацията на общата история, която е единственият действителен инструмент за понижаване на омразата и предразсъдъците.
Македонските политици - и ръководещи, и съпротива - би трябвало да са наясно, че колкото и да им е сложна, смяната на конституцията освен, че не е единственото изискване за придвижване в преговорния развой, само че на процедура това е най-лесното за тях, действително и по-маловажното за България, на фона на всички останали условия които са залегнали безапелационно в самата европейска преговорна рамка. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ