Мариана Ангелова: Стоя край Сена и... обичам!
Днес би трябвало да прибавим още едно - и стихотворец. Преди няколко дни тя показа пред многочислена аудитория дебютната си книга “Танц върху жаравата”. И сама се изненада от триумфа, който я споходи. Първа книга, първи подозрения и първи очаквания. Така и потегли нашият диалог...
- Защо толкоз късно те докосна мерената тирада?
- Никога не е късно да изразиш себе си посредством лирика. Това е един стадий на съзряване, осмисляне на живота и мястото, което заема личността в него. От ранни години съм била докосвана от стиховете на мощни поети, чела съм, събирала, преписвала в една тетрадка, вардя я до момента. Но животът е разнороден, динамичен, цялостен с провокации и в последните няколко години направих първите си опити да опиша мои прекарвания в рими. Срещах се с разнообразни хора и ориси, разнообразни нрави и традиции, откривах полезностите на няколко етноса. Пътувам доста по света и положителните прекарвания ги запечатвам в стихове. Така всеки, който ги чете, може да открие себе си и своите страсти и прекарвания по местата, където съм била. Невъзможно беше да не напиша “Стоя край Сена и... обичам”, тъй като възприятията, които бушуваха в мен, до момента в който стоях край Сена, безусловно движеха ръката ми...
- Как се реши да издадеш книга? Все отново човек би трябвало да е изцяло убеден, че написа добре, че поезията му ще провокира интерес.
- Дълго време нямах желание да споделям стиховете с никого, само че времето промени това мое решение. Започнах да ги чета на другари, които ги харесваха и ми вдъхваха куража, че се получава, че в действителност мога да пиша. Споделях и литературни уеб сайтове с непознати, които също ги харесваха, даже ги добавяха в “любими”. Срещнах учителката си по литература и й описах за римуваните си прекарвания. Тя ги прочете и ми даде препоръките си, както и поддръжката да продължа. И по този начин съмнението ми да събера стихотворенията в стихосбирка стартира да изчезва. Получавах от ден на ден поддръжка и предпочитание на приятелите ми да видят всичките стихове, събрани в брошура.
- Кой ти даде вярата, че написаното от тебе е положително?
- Реших да ревизира какво съм сътворила, като покажа творбите на изявени в поезията създатели. Случайно срещнах Лидия Налбантова, поетеса с 12 стихосбирки, която познавах от далечното минало. Дадох й да прочете моите стихотворения, които тя хареса и ми сподели пътя за издаването на стихосбирка. Свърза ме с редакторката на книгата и дружно започнахме работа по издаването.
- А другояче, имаш ли обичана работа?
- Работя като медицински представител във фармацевтична компания. Работата ми е обвързвана с доста пътувания, само че тя ми дава и относителна автономия и благоприятни условия за изява, използване на изобретателни техники в общуването и реализиране на положителни резултати, които тушират напрежението от всекидневието. Пътуванията ми по света са застъпени в един раздел от книгата, където съм запечатала страстта от величието на местата, по които съм била.
- Пътуваш непрестанно - тези твои пътувания ли те зареждат и въодушевяват, или по принцип си прочувствен човек?
- Зареждам се още от музиката и от латинотанците, които танцувам от няколко години. Те ме придвижват в една друга прочувствена повърхност. Танцът е ентусиазъм, един друг метод на изложение на личността, на разтоварване от напрежението, на основаване на въодушевление и другари. Чрез танците създадохме латинообщество от клубове в околните градове, посещаваме дружно голям брой фестивали, радваме се на културен продан на танцьори от разнообразни страни, където езикът на тялото е един, а музиката е обичаната. По принцип съм доста прочувствен човек, имам отношение към красивото в света, доброжелателна съм към хората и се отнасям с почитание към себе си. Отгледана съм с доста обич и я получавам всекидневно и в този момент. Имам поддръжката на фамилията си и съм признателна на ориста за всичко, което се случва.
- Правиш ли връзка сред медицина и лирика?
- Тези разнообразни понятия са една философска същина. Медицината лекува тялото, а поезията - душата!
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
- Защо толкоз късно те докосна мерената тирада?
- Никога не е късно да изразиш себе си посредством лирика. Това е един стадий на съзряване, осмисляне на живота и мястото, което заема личността в него. От ранни години съм била докосвана от стиховете на мощни поети, чела съм, събирала, преписвала в една тетрадка, вардя я до момента. Но животът е разнороден, динамичен, цялостен с провокации и в последните няколко години направих първите си опити да опиша мои прекарвания в рими. Срещах се с разнообразни хора и ориси, разнообразни нрави и традиции, откривах полезностите на няколко етноса. Пътувам доста по света и положителните прекарвания ги запечатвам в стихове. Така всеки, който ги чете, може да открие себе си и своите страсти и прекарвания по местата, където съм била. Невъзможно беше да не напиша “Стоя край Сена и... обичам”, тъй като възприятията, които бушуваха в мен, до момента в който стоях край Сена, безусловно движеха ръката ми...
- Как се реши да издадеш книга? Все отново човек би трябвало да е изцяло убеден, че написа добре, че поезията му ще провокира интерес.
- Дълго време нямах желание да споделям стиховете с никого, само че времето промени това мое решение. Започнах да ги чета на другари, които ги харесваха и ми вдъхваха куража, че се получава, че в действителност мога да пиша. Споделях и литературни уеб сайтове с непознати, които също ги харесваха, даже ги добавяха в “любими”. Срещнах учителката си по литература и й описах за римуваните си прекарвания. Тя ги прочете и ми даде препоръките си, както и поддръжката да продължа. И по този начин съмнението ми да събера стихотворенията в стихосбирка стартира да изчезва. Получавах от ден на ден поддръжка и предпочитание на приятелите ми да видят всичките стихове, събрани в брошура.
- Кой ти даде вярата, че написаното от тебе е положително?
- Реших да ревизира какво съм сътворила, като покажа творбите на изявени в поезията създатели. Случайно срещнах Лидия Налбантова, поетеса с 12 стихосбирки, която познавах от далечното минало. Дадох й да прочете моите стихотворения, които тя хареса и ми сподели пътя за издаването на стихосбирка. Свърза ме с редакторката на книгата и дружно започнахме работа по издаването.
- А другояче, имаш ли обичана работа?
- Работя като медицински представител във фармацевтична компания. Работата ми е обвързвана с доста пътувания, само че тя ми дава и относителна автономия и благоприятни условия за изява, използване на изобретателни техники в общуването и реализиране на положителни резултати, които тушират напрежението от всекидневието. Пътуванията ми по света са застъпени в един раздел от книгата, където съм запечатала страстта от величието на местата, по които съм била.
- Пътуваш непрестанно - тези твои пътувания ли те зареждат и въодушевяват, или по принцип си прочувствен човек?
- Зареждам се още от музиката и от латинотанците, които танцувам от няколко години. Те ме придвижват в една друга прочувствена повърхност. Танцът е ентусиазъм, един друг метод на изложение на личността, на разтоварване от напрежението, на основаване на въодушевление и другари. Чрез танците създадохме латинообщество от клубове в околните градове, посещаваме дружно голям брой фестивали, радваме се на културен продан на танцьори от разнообразни страни, където езикът на тялото е един, а музиката е обичаната. По принцип съм доста прочувствен човек, имам отношение към красивото в света, доброжелателна съм към хората и се отнасям с почитание към себе си. Отгледана съм с доста обич и я получавам всекидневно и в този момент. Имам поддръжката на фамилията си и съм признателна на ориста за всичко, което се случва.
- Правиш ли връзка сред медицина и лирика?
- Тези разнообразни понятия са една философска същина. Медицината лекува тялото, а поезията - душата!
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ