Днес това, което наблюдавам, говорейки за култура, което пък е

" Днес това, което следя, говорейки за просвета, което пък е доста общо разбиране, е че в действителност ние сега разполагаме с един декомлексиран тъпанар, който е модел в йерархията на българското общество, започвайки от най-високите етажи на политиката и стигайки до най-ниските стъпала ". Това съобщи един от най-известните български режисьори, съумели на международно равнище, Галин Стоев пред БНР.
" Аз толкоз доста се премествах във времето и пространството, от един подтекст в различен, че в един миг си дадох сметка, че единствената сигурна точка, с която мога да разполагам и в която бих могъл да се заземя, е в мен самия ", сподели още Стоев.
На въпроса дали кулурният живот у нас е комерсиализиран Стоев отвърна:
" Аз доста постоянно си мисля, че той липсва. За да бъде нещо комерсиализирано, то първо би трябвало да съществува. Това е една доста огромна тематика. Мисля си, че му е провиснал краят. Зависи от това по какъв начин човек ще се нарежда, по какъв начин ще огледа на това. В българската класическа литература е съществувало това разделяне сред огромния патриот Иван Вазов, който е една доста сериозна фигура, който надали не е конструирал актуалния български език, писал във всички жанрове, чийто разказ „ Под игото” бе определен за най-хубав български разказ.
Аз мисля, че това не е добър разказ, като литература той няма особени качества. Чисто исторически Вазов е извънредно значим, точно с това, че се е опитал да сътвори национално съзнание и национална литература. Затова е писал във всички жанрове. Това обаче се бърка с качествена литература. Фактът, че не можем да създадем разлика сред едното и другото е доста стеснителен и съгласно мен приказва за липса на просвета или по-скоро за липса на кодове, с които да я разчитаме. С това не желая да кажа нищо неприятно за Вазов, в противен случай – считам, че е доста значим. Но Вазов и кръгът към него са упорствали след Освобождението, че би трябвало да напомпаме с голямо самочувствие българина, с цел да може той да вдигне високо глава и да съобщи за себе си и да може да съществува без комплекс и да построи своята еднаквост.
От другата страна са били Пенчо Славейков, доктор Кръстев и кръга „ Мисъл”, които са считали че простакът може да се държи изкъсо, единствено в случай че изпитва голямо възприятие за позор, по тази причина че е тъпанар. Всъщност те са упорствали на това необразованият да се срами от това, че е некултурен.
Аз дълго мислех, че този спор е останал някъде в предишното. Днес това, което следя, говорейки за просвета, което пък е доста общо разбиране, е че в действителност ние сега разполагаме с един декомлексиран тъпанар, който е модел в йерархията на българското общество, започвайки от най-високите етажи на политиката и стигайки до най-ниските стъпала.
Вазов ненапълно е съумял, единствено че в неверна посока. Ако бяхме заложили на срама, препоръчан от кръга „ Мисъл”, в този момент щяхме да имаме различен разговор за културата ".