Най-накрая, мамо, осъзнах твоята любов, жертвеност и готовност
Днес те помолих да дойдеш тъй като се усещах объркана. Без да се колебаеш сподели „ Да “ и дойдe незабавно откакто свърши с пералнята.
Дойде да обядваш с мен и дребния. Но твоето наличие ме успокои и още веднъж можех да вдишвам. Защо всичко наподобява по този начин безвредно, когато си до мен?
Аз съм на 31 и до през днешния ден усещам какъв брой се нуждая от теб.
Ти постоянно знаеш какво да ми кажеш, с цел да се усещам по-добре. Ти си единствената, която чува всичко, което не споделям, и вижда всичко, което се пробвам да скрия.
Усещам, че най-сетне съм тук, в твоята кожа. В най-трудните моменти съзнавам какво си направила за мен. В някои дни съм усещала, че никой не ме чува. Никой не ме вижда.
От време на време чувствам, че давам и давам, а от мен изискват още повече. И постъпките ми остават незабелязани.
Мъжът ми непреднамерено ме кара да се усещам като че ли върша нещо не толкоз значимо, колкото това, което той прави, тъй като нямам какво да покажа в края на деня.
Домът към момента е замърсен. Мивката още веднъж е цялостна със съдове. Подът в банята е влажен, а кърпите отново са влажни.
Понякога усещам, че си единствената, която вижда какво върша.
Ти си единствената, която схваща каква част от себе си жертвам.
Знаеш, тъй като си правила същото за мен. Гроздето, което не хапвам, с цел да могат децата да му се насладят, тъй като знам какъв брой доста го обичат.
Често си припомням, че в детството постоянно имаше грозде за мен. Не зная дали си го обичала, или не, само че и нямаше по какъв начин да зная, тъй като ти в никакъв случай не го изяждаше.
Дори през днешния ден ми казваш да отида и да изям последното, което стои в хладилника, тъй като ти „ по този начин или другояче няма да го ядеш “. Винаги съм ти вярвала, до момента в който не станах майка.
Сега зная, че, давайки ми всичко, си се жертвала единствено с цел да бъда щастлива.
В такива моменти в живота ми съзнавам какъв брой още си се жертвала за мен. Цял ден чувам истории, вълнуващи вести и достижения.
Поглеждам към замъците от Лего и следя по какъв начин децата лазят по дърветата. Карат ме да виждам и да чувам за това какво вършат всички останали и, откакто всички най-накрая си легнат, имам време да се сетя и за себе си.
Звъня ти и те апелирам да дойдеш и мога да ти опиша за моя живот. Ти си единствената, която слуша всяка моя дума.
Или най-малко мощно се стараеш да наподобява по този начин. Едва откакто се сбогуваме разбирам, че теб по този начин и не те питах за нищо.
Ти си моето безвредно място.
Ти си моята мама, даже когато не помня за това. Караш ме да се усещам толкоз специфична.
Освен това, ти постоянно си било до мен. Така, както беше в детството. Дори не се приближавам до това да изразя по какъв начин се усещам, само че просто желая да знаеш:
Виждам теб през целия ден, в най-мрачните часове и в най-блажените моменти, гледайки в лицата на моите деца. Виждам какъв брой си пожертвала и какъв брой обич си ми подарила.
Най-накрая виждам това, мамо.
