Днес тази практика изглежда странна, но през ХIХ век е

Днес тази процедура наподобява странна, само че през ХIХ век е изключително фешън мъртви деца да се снимат в пози, на които наподобява, че още са живи, написа "Телеграф ".

В ера, когато дифтерията, тифът и холерата лишават живота на хиляди деца, които в този момент могат да бъдат излекувани с елементарни антибиотици, гибелта тогава е всекидневно събитие. Което не прави болката от загубата по-малка за майките. Един от методите да се оправят прочувствено тогава са дагеротипите - един от ранните способи на правене на снимки.

Години по-късно в Латинска Америка и Африка възкръсва тогавашната традиция родственици на мъртви деца да се фотографират с тях за спомен. Снимките с невръстните покойници обаче разболяват околните им и даже ги вкарват в гроба.

През февруари 1898 година в американското градче Клайндън умира от белодробно инфектиране 4-годишната Мери Роулз. За безутешните родители това злощастие съответствува с друго - в прилежащо обитаемо място на смъртно легло е Ан Хегланд, бабата на починалото дете.

Знаейки, че известието за кончината на обичаната внучка ще влияе извънредно на старата дама, родителите залагат на... измамата. Те обличат мъртвото момиченце с най-хубавата му рокличка и го фотографират. На фотографията то е в компанията на куклите, подарени от мисис Хегланд. Изглежда като задрямало.

Предчувствие

Бабата получава фотографията на Мери, само че от вътрешната страна я гложди някакво обезпокоително възприятие. Качва се на каретата си и потегля. Желанието й е непременно да зърне внучката си, преди да склопи очи.

Дъщерята и зетят се стъписват, когато умиращата остаряла дама цъфва на прага им и упорства: „ Доведете Мери, желая да й се порадвам за последно, преди да склопя очи”.

Притеснените родители прибягват до втора неистина: „ Тя е в дома на наши другари, които имат щерка на нейната възраст, и ще остане там няколко дни. ” Посред нощ мисис Хегланд, която е надушила, че има нещо неправилно, става от леглото и се промъква в стаята на момичето. Свещта в ръцете й осветява бледото лице на детето, полегнало в ковчега.

Възрастната дама изпада в потрес от гледката и по този начин и не идва на себе си. След броени дни тя предава Богу дух. Скоро по-късно майката и бащата на Мери също се преселват в небитието в един и същи ден - ей по този начин, без да са боледували от каквото и да било.

Специалисти по езотерика считат, че повода за скоропостижната им кончина е въздействието на фотографията, увековечила починалата Мери.

Въздействие

Родителите на 6-годишния Клайв Дейвис от Чикаго се фотографират с мъртвия си наследник, дегизиран като жив, тъй като желаят да запазят загатна за палавото си момче. Стийв, по-малкият брат на Клайв, докопва фотографията и изпада в страхотна меланхолия. Мама и баща го водят при какви ли не експерти да му влияят, само че детето гасне. То умира 4 месеца след батко си. Лекарите допускат, че в гроба го е вкарала онази фотография.

Съдбата удря и родителите - майката е призната в болница с тежко психологично разстройство и умира след 2 години, а бащата се самоубива 10 дни след кончината й.

През лятото на 1919 година съпрузите Сара и Чарлз Люис от Бостън погребват единствения си правоприемник, 11-годишния Матю. След време посещават ясновидка, с цел да узнаят дали Господ ще ги подари с други деца. Врачката е безапелационна: „ Ще имате деца, само че единствено в случай че унищожите фотографията, на която сте щракнати с починалия Матю, който сте нагласили като жив. ”

Сара и Чарлз обръщат къщата си с краката нагоре, само че не откриват въпросната снимка. След 5 години се снабдяват с 2 близначки. Няколко дни след раждането на момиченцата Чарлз намира в мазето на къщата онази фотография - от нея не е останало съвсем нищо, плъхове се гощавали с нея.

Тръпката е на всички места с efbet. com

Енергия

Учени настояват, че във всяка снимка е запечатана информация за енергийния заряд на снимания човек (или околност, предмет). Те предлагат: не увековечавайте деца, в случай че не са навършили 6 месеца, допустимо е неприятел да промени енергийния баланс на развиващия се организъм, предизвиквайки заболяване и даже гибел.

Специалисти по езотерика поучават да съхраняваме фотосите в албум и сред тях да има хартия (по-добре парче картон). Оставянето им на показ в налични места е рисковано: може да попаднат в ръцете на човек, който да ги манипулира по подобаващ метод и да ни навреди. Фотографиите на покойниците безусловно би трябвало да са настрана от тези на живите хора.

Много деликатно подбирайте фотосите за декорация на дома. Ако да вземем за пример увесите на стената облика на уединен човек, в фамилията може да настъпят раздори. Важна детайлност: колкото по-майсторска е фотографията, колкото повече страсти са вложени в нея, толкоз по-силно е въздействието й върху близките.

Енергията на дома „ изпиват”: изображения на тъмна гора, стихия, изсъхнали растения, порутени къщи, постройки, развалени вследствие на военни дейности, паметни храмове, разхвърляни движимости, тъгуващи хора, ранени животни, погребения и други

Университетски учител открива в директория с документи на дядо си фотография на старинна платноходка със счупени мачти. Увеличава фотографията и я поставя на стената над бюрото в домашния си кабинет.

Провидението го санкционира: след няколко месеца е притиснат от професионални проблеми. Специалист по езотерика го поучава: „ Махни платноходката и проблемите ще изчезнат”. Добре че преподавателят се вслушва в рекомендацията и се отървава от фотографията - незабавно откакто я хвърля в уличната кофа за отпадък, неприятностите изчезват крепко пушек.