Днес светът отбелязва Деня на динята, един от най-обичаните летни

Днес светът отбелязва Деня на динята, един от най-обичаните летни празници в Съединените щати, който последователно набира известност и в други елементи на света.

Динята е извънреден плод със наличие на вода към 92% , което я трансформира в един от най-хубавите естествени източници за утоляване както на глада, по този начин и на жаждата през горещите месеци. По този индикатор динята е безспорен рекордьор измежду плодовете , сочат данни на Американската диетична асоциация.

В България динята е известна под разнообразни наименования – карпуз, диня или бостан, а съгласно класификацията на земеделските култури тя се дефинира като плодов зарзават. Плодът има гладка зелена или жълта кора и нормално сочна, сладка алена сърцевина, само че са известни и сортове с жълта или оранжева вътрешност. Родината на динята се счита за Южна Африка, където съществува най-голямото генетично многообразие на този тип. Кореновата система може да доближи до два метра дълбочина и три метра в диаметър, а стъблото се развива по повърхността на почвата с няколко скелетни разклонения.

Динята е освен известна като пресен летен плод, само че и като универсална съставна част в разнообразни национални кухни. В Китай кората на динята се употребява в готварството – пържи се, вари се или се маринова и постоянно участва в салати и топли ястия. При подготвяне, кората се обелва и се готви с олио, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата любеница намира приложение и в съветската кухня , където е известна като лют деликатес. В някои райони на Индия и Близкия Изток изсушената и изпечена кора се употребява като гарнитура.

Семената на динята също имат висока хранителна стойност – те съдържат мазнини, белтъчини и минерали. В Китай те се употребяват печени и овкусени, сходно на слънчогледовите семки, до момента в който в Западна Африка се употребяват за произвеждане на растително масло или се прибавят към обичайни ястия като супи и яхнии. В последните години се отглеждат и сортове с по-малко водниста маса и по-голямо наличие на семена, предопределени особено за рандеман на масло.

Американската асоциация на производителите на любеница отбелязва, че потреблението на любеница способства за положителната хидратация и обезпечава значими витамини и антиоксиданти, измежду които витамин C, витамин A и ликопен.

Ето още няколко любопитни обстоятелства за динята:

Динята произлиза от Африка , а диви разновидности към момента се срещат в пустинята Калахари.

Първите сведения за обработване на любеница датират отпреди над 5 000 години в Древен Египет – изображения на любеница са открити в гробници на фараони.

Динята е непосредствен родственик на тиквата, краставицата и тиквичките , защото всички те принадлежат към семейство Тиквови.

Съществуват над 1 200 сорта любеница по света, които варират по форма, размер, цвят на кората и вътрешността.

Безсеменната любеница е основана през 40-те години на 20-ти век в Япония, посредством специфични селекционни способи.

Динята съдържа мощния антиоксидант ликопен , който се свързва с понижен риск от сърдечносъдови болести и някои типове рак.

Най-тежката любеница в света е отгледана в Съединени американски щати и е тежала 159 кг съгласно Книгата на върховете на Гинес.

В някои страни динята се употребява със сол, сирене или подправки – в Турция, България и Гърция, да вземем за пример, е известна комбинацията със сирене.

В Китай и Япония се отглеждат квадратни дини , които по-лесно се транспортират и съхраняват, като формата им се реализира благодарение на специфични калъпи.

Динята може да бъде употребена и като натурална маска за лице – сокът ѝ има освежаващи и хидратиращи свойства.

Денят на динята е освен празник на лятото, само че и мотив да се обърне внимание на смисъла на разнообразното хранене и на традициите, свързани с този плод по света.