Направи му супа!
Днес сутринта ми звънна мама. “Ако през днешния ден ще готвиш ” ми сподели “недей. Направила съм агнешка чорба да ви дам! ”
Сега хапнах от супата! Дойде ми да заплача. Беше толкоз вкусна! Направена с голямо предпочитание и обич! Мама цялостен живот готви! Когато бях дребна ние всеки ден имахме домашна закуска, топъл обяд и чорба за вечеря! Нямах самообладание да се прибера у дома да хапвам. Цял живот това си остана. Перфектна стопанка и готвачка. Замислих се че в случай че съм мъж щях да желая жена като мама. Жена която да ме посреща с вкусна, топла домашна храна! Замислих се че няма нищо инцидентно в брака на мама и тате … 49 години дружно! То при тези вкусни манджи по какъв начин да е по различен метод?
Не знам любовта на мъжа дали минава през стомаха, само че моята обич от дребна е обвързвана с храната. Аз свързвам дамата със чорба и домашна храна! И като се замисля няма я тази жена …
Тя е дамата на предишното! Съвременната жена рядко готви! Сега готви мъжа!
И отново тъжно ми стана!
Тъжно ми е за мъже които готвят!
А те са толкоз доста по света!
Сега дамата работи доста и мъжа я посреща с храна! Това го слушам най постоянно! От мъже …
Тъжно е че
мъжа стана домакинята с черпака!
Всъщност става, най положителните готвачи по света са мъже … само че някак ми е тъжно за дамата … тази която стана толкоз мъж че не прави топла чорба … няма сили, предпочитание, време, сила …
А единствено в случай че дамата готвеше … най-малко това да си го върне от тези времена …
Поне една чорба с обич и топлота …
Мисля си че в случай че дамата е стопанка и прави чорба това ще усъвършенства света …
Просто направи му чорба …
супа …
това ми е съвета …
Направи му супа и ми кажи по-късно …
по какъв начин мина вечерта?
С любов – Десислава Илиева
Източник: novinata.bg
Сега хапнах от супата! Дойде ми да заплача. Беше толкоз вкусна! Направена с голямо предпочитание и обич! Мама цялостен живот готви! Когато бях дребна ние всеки ден имахме домашна закуска, топъл обяд и чорба за вечеря! Нямах самообладание да се прибера у дома да хапвам. Цял живот това си остана. Перфектна стопанка и готвачка. Замислих се че в случай че съм мъж щях да желая жена като мама. Жена която да ме посреща с вкусна, топла домашна храна! Замислих се че няма нищо инцидентно в брака на мама и тате … 49 години дружно! То при тези вкусни манджи по какъв начин да е по различен метод?
Не знам любовта на мъжа дали минава през стомаха, само че моята обич от дребна е обвързвана с храната. Аз свързвам дамата със чорба и домашна храна! И като се замисля няма я тази жена …
Тя е дамата на предишното! Съвременната жена рядко готви! Сега готви мъжа!
И отново тъжно ми стана!
Тъжно ми е за мъже които готвят!
А те са толкоз доста по света!
Сега дамата работи доста и мъжа я посреща с храна! Това го слушам най постоянно! От мъже …
Тъжно е че
мъжа стана домакинята с черпака!
Всъщност става, най положителните готвачи по света са мъже … само че някак ми е тъжно за дамата … тази която стана толкоз мъж че не прави топла чорба … няма сили, предпочитание, време, сила …
А единствено в случай че дамата готвеше … най-малко това да си го върне от тези времена …
Поне една чорба с обич и топлота …
Мисля си че в случай че дамата е стопанка и прави чорба това ще усъвършенства света …
Просто направи му чорба …
супа …
това ми е съвета …
Направи му супа и ми кажи по-късно …
по какъв начин мина вечерта?
С любов – Десислава Илиева
КОМЕНТАРИ




