Днес срещнах момичето, което обичах преди няколко години. Тя е

Днес срещнах момичето, което обичах преди няколко години. Тя е бременна, има си мъж. При срещата ни се поздравихме, а по-късно й се обадих Когато разговаряхме, треперехме както в никакъв случай преди. Сълзите просто падаха като градушка и не можех да се успокоя.

Взехме решение да се разделим преди 5 години. Пред то се срещахме 4, 5 години. Посвещавахме цялото си време на нас. Изобщо не се уморявахме един от различен, можехме да бъдем дружно 8, 12 даже 24 часа в продължение на няколко дни.

Хранехме се, разхождахме се, спахме, спортувахме, гледахме филми, разговаряхме, ходехме на посетители. Напълно се разбирахме един различен.

Без подозрение, през тези години в живота ни имаше сложни интервали. Случи се да я носи на ръце до болничното заведение, а тя постоянно ме поддържаше в несполучливите ми инициативи. Прощавахме си и плачехме, когато се съмнявахме един в различен. Но каквото и да се случваше, не можехме да живеем един без различен повече от ден.

Живеехме в собствен свят, а на огромния свят гледахме в профил. Не можехме да си представим по какъв начин може да обичаш един и да си позволиш да обичаш други. Как може да изневеряваш и да мислиш за други сътрудници. Разказваха ни за това, а ние единствено повдигахме плещи, не вярвайки, че има такова нещо, и се връщахме в нашия си свят.

И след 4,5 години връзките ни демонстрираха, че към този момент не сме тези, които би трябвало да бъдем, сред нас няма пристрастеност и възприятията са мъртви. Решихме, че е най-добре да се разделим. Очаквахме, че в света е цялостно с хора и не е мъчно да намериш втора половинка. Смятахме се за млади, перспективни и красиви.

Минаха 5 години. Ако някой преди 15 години ми беше споделил, че животът ще бъде подобен, какъвто го виждам в този момент, нямаше да допускам. Ако ми бяха споделили, че момчета и девойки ще бъдат самотни, нещастни и никому ненужни, щях да се изсмея в отговор. А мнозина са тъкмо по този начин! И не спорете, а ми повярвайте.

В моето обграждане няма неудачници. Всичките ми другари спортуват, дейни са, работят, приятни са за другарство и са от 22 до 35 години. Най-удивителното – половината от тях не са женени мъже. Най-ужасното – подготвени са да останат такива до края на живота си.

Какво се случи в този свят, за какво броят на самотните хора пораства в геометрична градация?

Аз съм на 36 години. Умея доста неща. Зная по какъв начин да спечелвам пари, по какъв начин да заслужа самопризнание и почитание, по какъв начин да разсмея някого и да настроя човек против себе си. За годините си живот научих на практика всичко.

Но не знам какво да направя, с цел да обичам. Това е възприятие, което не можеш да изработиш, настроиш, имитираш. Любовта не принадлежи на нас и аз имам вяра, че е подарък Божи. Ако смятате, че обичате някого, а вън в огромния свят някой ви притегля още повече, знайте, това не е обич. Любовта е безконечна. Всичко остарява, светлините изчезват и единствено любовта остава любов…

Ако в този момент сте с обичан човек, не смейте да се разделяте с него. В никакъв случай! Целият ви живот се състои от 5-6 струващи си хора, един от които, в случай че са рекли звездите, ще обичате. Не изхвърляйте щастието си. После ще съжалявате за това.

Искате ли да знаете какво съставлява този свят? Тук няма нищо, което да размени любовта. За 5 години се научих да оценявам девойките, които просто умеят да поддържат връзка обикновено, да се смеят и да се радват на живота. Просто оценявам хората, които имат лично мнение, които могат да кажат нещо и да мислят.

А качества като почитание, добрина, откровеност, почтеност – тук са необичайност. Тук всичко е красиво и цветно, само че това, което ми се случи преди 5 години, се оказа нездравословно и отровно като мухоморки в гората, които по някаква причина постоянно са по-цветни от белите

Като цяло, аз съм благополучен човек, тъй като в живота ми към този момент имаше благополучие. И отново ще има. И на всички ви искам същото. Само не го изпускайте.