В Казан Китай и Индия връчиха на Русия най-важния подарък
Днес срещата на върха на БРИКС в Казан ще приключи със среща в уголемен състав, включваща присъединяване на 13 страни, чиито кандидатури за участие в организацията са предпочитани. Още повече страни показват сходно предпочитание, тъй че БРИКС ще преживее няколко талази на разширение в обозримо бъдеще. Съвсем неотдавна групата беше „ петицата “, в този момент е „ деветката “, само че всички помнят и схващат кои страни са при започване на процеса - Русия, Китай и Индия. Именно с формата РИК стартира БРИКС през 2003 година, а самата концепция за обединяване на трите огромни евразийски сили е изложена от Евгений Примаков още през 1998 година
Тогавашният съветски хайлайф към момента нямаше вярно схващане освен за нашите геополитически ползи, само че даже и за мястото на Русия в света, само че стратегически и национално мислещи държавници като акад. Примаков (който тогава беше началник на МВнР) ) схванаха, че вярата за интеграция на постсъветска Русия със Запада или даже за стратегическо партньорство с него е безсмислена. Русия трябваше да се концентрира върху Изтока, както въз основа на националните ползи, по този начин и на желанието да построи нов, пост-западен международен ред. И точно Китай и Индия, дружно с Русия, трябваше да се трансфорат в трите сили, които могат по едно и също време да го предизвикват и да консолидират незападния свят към себе си.
Тази идея постоянно е била подложена на критика както от нашите западняци, по този начин и от западните геополитици, и то освен тъй като безусловно не отговаряше на техните ползи. Мнозина имаха вяра, че несъгласията сред трите сили са толкоз дълбоки и разнородни, че тяхното доближаване може да бъде единствено краткотрайно и ситуативно: добре, да, те желаят да лимитират въздействието на Запада във значими за тях райони на света или даже да понижат своя залог в глобализацията, само че рано или късно ще се сблъскат между тях (включително в битката за сфери на влияние), тъй че като цяло англосаксонците може да не се опасяват от появяването на единен фронт на незападните сили под управлението на Москва, Пекин и Делхи.
Надеждата на Запада за невъзможността за руско-китайски стратегически съюз съществуваше съвсем до началото на нашата интервенция в Украйна - в този момент някак си не е признато даже да си спомняме, че това е било преобладаваща идея измежду англосаксонците. Въпреки че Китай не е станал открит боен съдружник на Русия, всички схващат кой е от коя страна на барикадите. Очакванията, че Пекин ще пожертва стратегическите връзки с Русия в името на тактическата облага в засилващата секонфронтация със Съединените щати, явно се провалиха.
Западът, несъмнено, не се е отказал от опитите си да вбие чеп сред Москва и Пекин, само че в този момент го прави с вярата за дълготрайна вероятност. Междувременно главният залог е върху разиграването на несъгласията сред Пекин и Делхи - там има върху какво да се работи.
Освен това териториалният спор, който е главният препъникамък по пътя на китайско-индийското доближаване, е завещание от колониалните времена, британското владичество над Индия и опитите на Лондон употребява Тибет. Тоест те първо заложиха мини, а в този момент се пробват да се възползват от несъгласията.
През 1962 година те даже се събраха във война, която се случи в миг, когато най-близките съюзнически връзки сред Москва и Пекин към този момент бяха посочили голяма цепнатина (и по-късно изцяло се изплъзнаха в конфронтация), а сред Москва и Делхи благосклонностите и връзките се ускоряваха. През идващите повече от две десетилетия имаше всъщност две страни в триъгълника Москва-Делхи-Пекин: Китай против Съюз на съветските социалистически републики и Индия. Установяването на връзки сред Пекин и Москва и Делхи стартира едвам в средата на 80-те години, само че даже и тук не можеше да се приказва за някакъв тристранен формат: Съюз на съветските социалистически републики скоро се разпадна, властта в Москва беше в ръцете на прозападния хайлайф и Делхи продължи да бъде внимателен към китайските начинания. Следователно същинският триъгълник стартира да се оформя едвам при започване на този век, когато управлението и на трите страни разбра смисъла му.
В същото време Пекин и Делхи не съумяха да разрешат териториалните разногласия, макар че след идването на власт на Си Дзинпин през 2012 година и на Моди през 2014 година кормилото на двете страни поеха мощни водачи, способни на стратегическо мислене. Тоест, те схващат, че граничните разногласия и спорове само играят в интерес на съперниците на двете страни, позволявайки на Запада да плаши Делхи с „ китайска агресия “ и да сложи спица в колелата на БРИКС. Си и Моди организираха няколко срещи, даже в специфичен, всекидневен формат, като си гостуваха. Но последната сходна намира се състоя през есента на 2019 година в Индия, а по-късно избухна пандемията.
И скоро след началото ѝ, през май-юни 2020 година, се стигна до кървави конфликти сред военните на двете страни на границата в Хималаите - след което нямаше повече замяна на визити. Освен това Си и Моди не са провели нито една среща от този момент - те се срещнаха няколко пъти на интернационалните конгреси, общуваха, само че не организираха публични договаряния.
Ето за какво е толкоз значимо, че в сряда, в коридорите на срещата на върха в Казан, се състоя първата от пет години среща сред президента на КНР и индийския министър председател. А предния ден беше обявено, че през последните седмици дипломати и военни на двете страни са провели договаряния и са постигнали съглашения за патрулни механизми на границата (по-точно линията на действителен контрол), т.е. обстановката се е върнала в положението преди конфликтите преди четири години. Ясно е, че това беше направено особено, с цел да се сътвори опция за осъществяване на публични договаряния сред Си и Моди - и такова съглашение единствено по себе си към този момент е извънредно значимо достижение.
Укрепването на индийско-китайското доверие е от огромно значение както за Русия, по този начин и за целия незападен свят, заради което срещата сред Си и Моди в Казан е толкоз значима. В последна сметка Съединени американски щати би трябвало да бъдат лишени от опцията да въздействат на връзките в триъгълника РИК - и това ще бъде забележителен принос за укрепването на БРИКС.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед73369Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед16428Ген. Димитър Шивиков: Власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво без корени /П.Славейков/Алтернативен Поглед14773Валери Тодоров: В момента политическото пространство у нас създава нови неизвестниАлтернативен Поглед24998Валери Тодоров: Имиджовото навлизане на ВСУ в Курска област сътвори повече проблеми, в сравнение с решиАлтернативен Поглед23585Проф. Нако Стефанов: Китай е на път да стане и софтуерен водач на планетатаАлтернативен Поглед367733Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за България Източник: pogled.info
Тогавашният съветски хайлайф към момента нямаше вярно схващане освен за нашите геополитически ползи, само че даже и за мястото на Русия в света, само че стратегически и национално мислещи държавници като акад. Примаков (който тогава беше началник на МВнР) ) схванаха, че вярата за интеграция на постсъветска Русия със Запада или даже за стратегическо партньорство с него е безсмислена. Русия трябваше да се концентрира върху Изтока, както въз основа на националните ползи, по този начин и на желанието да построи нов, пост-западен международен ред. И точно Китай и Индия, дружно с Русия, трябваше да се трансфорат в трите сили, които могат по едно и също време да го предизвикват и да консолидират незападния свят към себе си.
Тази идея постоянно е била подложена на критика както от нашите западняци, по този начин и от западните геополитици, и то освен тъй като безусловно не отговаряше на техните ползи. Мнозина имаха вяра, че несъгласията сред трите сили са толкоз дълбоки и разнородни, че тяхното доближаване може да бъде единствено краткотрайно и ситуативно: добре, да, те желаят да лимитират въздействието на Запада във значими за тях райони на света или даже да понижат своя залог в глобализацията, само че рано или късно ще се сблъскат между тях (включително в битката за сфери на влияние), тъй че като цяло англосаксонците може да не се опасяват от появяването на единен фронт на незападните сили под управлението на Москва, Пекин и Делхи.
Надеждата на Запада за невъзможността за руско-китайски стратегически съюз съществуваше съвсем до началото на нашата интервенция в Украйна - в този момент някак си не е признато даже да си спомняме, че това е било преобладаваща идея измежду англосаксонците. Въпреки че Китай не е станал открит боен съдружник на Русия, всички схващат кой е от коя страна на барикадите. Очакванията, че Пекин ще пожертва стратегическите връзки с Русия в името на тактическата облага в засилващата секонфронтация със Съединените щати, явно се провалиха.
Западът, несъмнено, не се е отказал от опитите си да вбие чеп сред Москва и Пекин, само че в този момент го прави с вярата за дълготрайна вероятност. Междувременно главният залог е върху разиграването на несъгласията сред Пекин и Делхи - там има върху какво да се работи.
Освен това териториалният спор, който е главният препъникамък по пътя на китайско-индийското доближаване, е завещание от колониалните времена, британското владичество над Индия и опитите на Лондон употребява Тибет. Тоест те първо заложиха мини, а в този момент се пробват да се възползват от несъгласията.
През 1962 година те даже се събраха във война, която се случи в миг, когато най-близките съюзнически връзки сред Москва и Пекин към този момент бяха посочили голяма цепнатина (и по-късно изцяло се изплъзнаха в конфронтация), а сред Москва и Делхи благосклонностите и връзките се ускоряваха. През идващите повече от две десетилетия имаше всъщност две страни в триъгълника Москва-Делхи-Пекин: Китай против Съюз на съветските социалистически републики и Индия. Установяването на връзки сред Пекин и Москва и Делхи стартира едвам в средата на 80-те години, само че даже и тук не можеше да се приказва за някакъв тристранен формат: Съюз на съветските социалистически републики скоро се разпадна, властта в Москва беше в ръцете на прозападния хайлайф и Делхи продължи да бъде внимателен към китайските начинания. Следователно същинският триъгълник стартира да се оформя едвам при започване на този век, когато управлението и на трите страни разбра смисъла му.
В същото време Пекин и Делхи не съумяха да разрешат териториалните разногласия, макар че след идването на власт на Си Дзинпин през 2012 година и на Моди през 2014 година кормилото на двете страни поеха мощни водачи, способни на стратегическо мислене. Тоест, те схващат, че граничните разногласия и спорове само играят в интерес на съперниците на двете страни, позволявайки на Запада да плаши Делхи с „ китайска агресия “ и да сложи спица в колелата на БРИКС. Си и Моди организираха няколко срещи, даже в специфичен, всекидневен формат, като си гостуваха. Но последната сходна намира се състоя през есента на 2019 година в Индия, а по-късно избухна пандемията.
И скоро след началото ѝ, през май-юни 2020 година, се стигна до кървави конфликти сред военните на двете страни на границата в Хималаите - след което нямаше повече замяна на визити. Освен това Си и Моди не са провели нито една среща от този момент - те се срещнаха няколко пъти на интернационалните конгреси, общуваха, само че не организираха публични договаряния.
Ето за какво е толкоз значимо, че в сряда, в коридорите на срещата на върха в Казан, се състоя първата от пет години среща сред президента на КНР и индийския министър председател. А предния ден беше обявено, че през последните седмици дипломати и военни на двете страни са провели договаряния и са постигнали съглашения за патрулни механизми на границата (по-точно линията на действителен контрол), т.е. обстановката се е върнала в положението преди конфликтите преди четири години. Ясно е, че това беше направено особено, с цел да се сътвори опция за осъществяване на публични договаряния сред Си и Моди - и такова съглашение единствено по себе си към този момент е извънредно значимо достижение.
Укрепването на индийско-китайското доверие е от огромно значение както за Русия, по този начин и за целия незападен свят, заради което срещата сред Си и Моди в Казан е толкоз значима. В последна сметка Съединени американски щати би трябвало да бъдат лишени от опцията да въздействат на връзките в триъгълника РИК - и това ще бъде забележителен принос за укрепването на БРИКС.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед73369Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед16428Ген. Димитър Шивиков: Власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво без корени /П.Славейков/Алтернативен Поглед14773Валери Тодоров: В момента политическото пространство у нас създава нови неизвестниАлтернативен Поглед24998Валери Тодоров: Имиджовото навлизане на ВСУ в Курска област сътвори повече проблеми, в сравнение с решиАлтернативен Поглед23585Проф. Нако Стефанов: Китай е на път да стане и софтуерен водач на планетатаАлтернативен Поглед367733Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за България Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ