Преди 124 години български революционери убиват смел румънски журналист и докарват България до ръба на война с Румъния
Днес, след повече от век, името на този самоуверен румънски публицист е познато на малко на брой - Стефан Михайляну.
Скандалът с убийството му през 1900 година обаче не провокира война сред България и Румъния, само че следствията за българското националноосвободително придвижване в Македония и Одринско са дълготрайни, споделя " ".
В началото на ХХ в. Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е под управлението на Борис Сарафов – смелчага и красавец, офицер и лидер, воин за някои, отричан от други. Организацията се нуждае от пари, а джобовете на софийските богаташи постоянно олекват в интерес на делото за Освобождение на Македония и Одринско. Властите не вземат ограничения, с цел да укротят набезите на комитите.
Комитетът е безсърдечен към предателите – уличеният в злоупотреби и шпионаж в изгода за османските управляващи Кирил Фитовски е избягал в Букурещ.
Комитетът го намира и той е съсечен с секира на излизане от една механа при започване на февруари 1900 година.
Един от очевидците по делото удостоверява шпионството на Фитовски, предал делото на Комитета против 12 турски лири месечно, а букурещката полиция насочва вниманието си към средите на македонските българи в града.
Скоро са хванати двама обвинени – Бойчо Илиев и Христо Карамбулов, които бързо си признават виновността в убийството на Фитовски.
Румънската преса реагира остро и стартира да печата материали против ВМОК.
Особено деен е вестник „ Пенинсула Балканика “ („ Балкански полуостров “) на Стефан Михайляну, куцовлах от Македония, някогашен шеф на Румънската гимназия в Солун.
На страниците на изданието си той сипе засегнатост след засегнатост против хванатите причинители и ръководителя на комитета Борис Сарафов.
Пострадва и един българин – фотографът Тодор Факиров.
Той е помолен да напусне Букурещ след публикация във вестника на румънския публицист, а търпението на Комитета се изчерпва.
Решено е да бъде премахнат Михайляну.
Според откривателя Крум Благов това решение е в съгласие с управлението на ВМОРО.
Румънският публицист написа за съществуването на другояче тайните ВМОК и ВМОРО, а будапещенски вестник даже разгласява правилника на ВМОРО.
Секретността на организациите е компрометирана.
На 22 против 23 юли 1900 година Михайляну е убит. Скоро по-късно килърът е хванат – това е Стоян Димитров от Скопие, който издава съучастниците си. Те са хванати.
Румънската преса изпада в нервност, вестниците „ Адевърул “, „ Патриотул “ и „ Универсул “ стартират масирана акция и приканват държавното управление да разгласи война на България.
На 4 август 1900 година е извършен протест, скъсано е българско знаме, а тълпата крещи антибългарски лозунги. Започват арести и репресии против българите в Румъния.
Създалата се обстановка облагодетелства румънското държавно управление, което е в неприятно състояние в страната си.
То вижда в това съвършен късмет да заздрави позициите си на вътрешнополитическата сцена – на същия 4 август са свикани „ за образование “ запасните бойци от 1893 година. България също афишира готовност.
Напрежението ескалира – Австро-Унгария поддържа Румъния, а Русия също се намесва с гледище България да предприеме помирителни ходове.
Османската империя още веднъж упорства за разрушение на комитета.
Вместо това държавното управление позволява на ВМОК да провежда чети от македонски българи, отпред на акцията стои Христо Саракинов.
Процесът против убийците на Михайляну е къс, те отхвърлят да са пратени от Борис Сарафов и декларират, че подбудите им са омразата на Михайляну към българите.
Всички са наказани на затвор.
Конфликтът сред България и Румъния е позволен посредством дипломатически напън от страна на Австро-Унгария и Русия, като четите на Саракинов са разпуснати, а българското държавно управление пада.
Начело на служебното държавно управление е назначен правилният на княза военачалник Рачо Петров, който организира политика на борба с комитета.
Комитетът дава отговор със скрит план за неговото ликвидиране.
Княз Фердинанд взема решение да направи прелом в организацията, като сложи отпред военачалник Иван Цончев.
Между генерала и Сарафов избухва спор, стартират взаимни обвинявания. В края на март 1901 година ръководителите на Комитета Борис Сарафов, Тома Георгиев, Владислав Ковачев и Георги Петров са задържани.
Следва гръмък развой, в който проокурор е Александър Малинов. Обвиняемите са оправдани през май, само че остават в ареста до август, когато Стоян Михайловски е определен за ръководител на ВМОК, а военачалник Цончев става негов заместител.
Под управлението на генерала ВМОК стартира да се конфронтира с ВМОРО и четите им в поробена Македония стартират да водят война една с друга, стартира братоубийствена битка.
Вместо против османската власт, битката се изражда в битка сред другите фракции.
Нейна жертва става и самият Сарафов – той е убит дружно с Иван Гарванов през 1907 година в дома на родителите си от Тодор Паница по заповед на Яне Сандански. От дистанцията на времето можем да кажем, че аферата „ Михайляну “ бележи началото на разцеплението в редиците на българското националноосвободително придвижване в Македония и Одринско.
Скандалът с убийството му през 1900 година обаче не провокира война сред България и Румъния, само че следствията за българското националноосвободително придвижване в Македония и Одринско са дълготрайни, споделя " ".
В началото на ХХ в. Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е под управлението на Борис Сарафов – смелчага и красавец, офицер и лидер, воин за някои, отричан от други. Организацията се нуждае от пари, а джобовете на софийските богаташи постоянно олекват в интерес на делото за Освобождение на Македония и Одринско. Властите не вземат ограничения, с цел да укротят набезите на комитите.
Комитетът е безсърдечен към предателите – уличеният в злоупотреби и шпионаж в изгода за османските управляващи Кирил Фитовски е избягал в Букурещ.
Комитетът го намира и той е съсечен с секира на излизане от една механа при започване на февруари 1900 година.
Един от очевидците по делото удостоверява шпионството на Фитовски, предал делото на Комитета против 12 турски лири месечно, а букурещката полиция насочва вниманието си към средите на македонските българи в града.
Скоро са хванати двама обвинени – Бойчо Илиев и Христо Карамбулов, които бързо си признават виновността в убийството на Фитовски.
Румънската преса реагира остро и стартира да печата материали против ВМОК.
Особено деен е вестник „ Пенинсула Балканика “ („ Балкански полуостров “) на Стефан Михайляну, куцовлах от Македония, някогашен шеф на Румънската гимназия в Солун.
На страниците на изданието си той сипе засегнатост след засегнатост против хванатите причинители и ръководителя на комитета Борис Сарафов.
Пострадва и един българин – фотографът Тодор Факиров.
Той е помолен да напусне Букурещ след публикация във вестника на румънския публицист, а търпението на Комитета се изчерпва.
Решено е да бъде премахнат Михайляну.
Според откривателя Крум Благов това решение е в съгласие с управлението на ВМОРО.
Румънският публицист написа за съществуването на другояче тайните ВМОК и ВМОРО, а будапещенски вестник даже разгласява правилника на ВМОРО.
Секретността на организациите е компрометирана.
На 22 против 23 юли 1900 година Михайляну е убит. Скоро по-късно килърът е хванат – това е Стоян Димитров от Скопие, който издава съучастниците си. Те са хванати.
Румънската преса изпада в нервност, вестниците „ Адевърул “, „ Патриотул “ и „ Универсул “ стартират масирана акция и приканват държавното управление да разгласи война на България.
На 4 август 1900 година е извършен протест, скъсано е българско знаме, а тълпата крещи антибългарски лозунги. Започват арести и репресии против българите в Румъния.
Създалата се обстановка облагодетелства румънското държавно управление, което е в неприятно състояние в страната си.
То вижда в това съвършен късмет да заздрави позициите си на вътрешнополитическата сцена – на същия 4 август са свикани „ за образование “ запасните бойци от 1893 година. България също афишира готовност.
Напрежението ескалира – Австро-Унгария поддържа Румъния, а Русия също се намесва с гледище България да предприеме помирителни ходове.
Османската империя още веднъж упорства за разрушение на комитета.
Вместо това държавното управление позволява на ВМОК да провежда чети от македонски българи, отпред на акцията стои Христо Саракинов.
Процесът против убийците на Михайляну е къс, те отхвърлят да са пратени от Борис Сарафов и декларират, че подбудите им са омразата на Михайляну към българите.
Всички са наказани на затвор.
Конфликтът сред България и Румъния е позволен посредством дипломатически напън от страна на Австро-Унгария и Русия, като четите на Саракинов са разпуснати, а българското държавно управление пада.
Начело на служебното държавно управление е назначен правилният на княза военачалник Рачо Петров, който организира политика на борба с комитета.
Комитетът дава отговор със скрит план за неговото ликвидиране.
Княз Фердинанд взема решение да направи прелом в организацията, като сложи отпред военачалник Иван Цончев.
Между генерала и Сарафов избухва спор, стартират взаимни обвинявания. В края на март 1901 година ръководителите на Комитета Борис Сарафов, Тома Георгиев, Владислав Ковачев и Георги Петров са задържани.
Следва гръмък развой, в който проокурор е Александър Малинов. Обвиняемите са оправдани през май, само че остават в ареста до август, когато Стоян Михайловски е определен за ръководител на ВМОК, а военачалник Цончев става негов заместител.
Под управлението на генерала ВМОК стартира да се конфронтира с ВМОРО и четите им в поробена Македония стартират да водят война една с друга, стартира братоубийствена битка.
Вместо против османската власт, битката се изражда в битка сред другите фракции.
Нейна жертва става и самият Сарафов – той е убит дружно с Иван Гарванов през 1907 година в дома на родителите си от Тодор Паница по заповед на Яне Сандански. От дистанцията на времето можем да кажем, че аферата „ Михайляну “ бележи началото на разцеплението в редиците на българското националноосвободително придвижване в Македония и Одринско.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ