Отиде си едно от много големите имена в българския баскетбол
Днес, след малко боледуване на 92-годишна възраст си отиде един от последните мускетари на българския баскетбол – Иван Евстатиев, съобщава bgbasket.
Прочетете още
Човек с огромно „ Ч “, за който всеки, който е работил с него, ще удостовери – като същински мускетар горделив, заслужен, почтен и предан. Това бе Иван Евстатиев.
Роден е на 22 февруари 1933 година в гр. София. Цялото му обучение е отдадено на спорта. Завършва три степени на спортно обучение - Държавен колеж за физическа просвета и спорт " Васил Левски " - гр. Пловдив (1950-1952), Държавна треньорска школа по баскетбол при ВИФ " Георги Димитров " (1952-1954) и тапия от Задочно образование към ВИФ " Георги Димитров " (1969-1975).
След довеждане докрай на треньорската школа, стартира работа като учител по баскетбол в Ученическата спортна школа на гр. Шумен и гр. Сливен.
Малко по-късно отпътува за Велико Търново, където работи с деца и юноши. След това получава предложение да поеме мъжкия тим на Димитровград в А група. Там остава съвсем три години.
През 1958 година си подава оставката и напуща Димитровград. Изненадващо за него получава предложение от БФБаскетбол да стартира работа като съюзен треньор. Отговарял е за работата на всички треньори в България, които се занимават с деца, юноши и девойки.
През 1979 година става виновен секретар и по този начин до 2008 година когато получава предложение от Весела Лечева да заеме мястото на шеф в Дирекция „ Спорт за високи достижения ”.
Участвал е в делегацията за олимпиадата в Пекин, откъдето българите се завръщат с 4 медала.
След 2010 година се занимава интензивно с действия на публични начала.
Дълго време оглавяваше дисциплинарния съвет към Националната баскетболна лига. Беше член и на Дисциплинарната комисия към БФБ, а също един от създателите на Етичната комисия към баскетболната централа и всекидневен отговорник по въпросите на баскетболните ветерани. Освен това е Председател на надзорния съвет на фондация " Български спорт ", която нееднократно отличава за достиженията им българските баскетболисти.
Иван Евстатиев бе просто човек институция за баскетбола ни, който бе знак за организация! Носител е на всички призове и почетни звания на БФБаскетбол, в това число и най-високото – Приз за особени заслуги.
Биографичните обстоятелства обаче не могат да опишат страстите и хилядите мемоари и истории, които свързват с Иван Евстатиев хората, ангажирани с баскетбола и в този момент, и преди години. Той бе константа в знанието за баскетболната история на България, доайен с енциклопедични познания и мемоари, към който до последно се обръщаха от екипа на БФБаскетбол постоянно при потребност.
Самият той признаваше, че играта му е донесла през годините „ доста наслади и напрежение “. В тези над 30 години в БФБаскетбол за него:
„ Водещото беше баскетболът. Той беше моят живот, моята наслада и моето благополучие. Всичко, което върших, беше за баскетбола и това, което той ми даде като самопризнание и почитание. “
Прочетете още
Човек с огромно „ Ч “, за който всеки, който е работил с него, ще удостовери – като същински мускетар горделив, заслужен, почтен и предан. Това бе Иван Евстатиев.
Роден е на 22 февруари 1933 година в гр. София. Цялото му обучение е отдадено на спорта. Завършва три степени на спортно обучение - Държавен колеж за физическа просвета и спорт " Васил Левски " - гр. Пловдив (1950-1952), Държавна треньорска школа по баскетбол при ВИФ " Георги Димитров " (1952-1954) и тапия от Задочно образование към ВИФ " Георги Димитров " (1969-1975).
След довеждане докрай на треньорската школа, стартира работа като учител по баскетбол в Ученическата спортна школа на гр. Шумен и гр. Сливен.
Малко по-късно отпътува за Велико Търново, където работи с деца и юноши. След това получава предложение да поеме мъжкия тим на Димитровград в А група. Там остава съвсем три години.
През 1958 година си подава оставката и напуща Димитровград. Изненадващо за него получава предложение от БФБаскетбол да стартира работа като съюзен треньор. Отговарял е за работата на всички треньори в България, които се занимават с деца, юноши и девойки.
През 1979 година става виновен секретар и по този начин до 2008 година когато получава предложение от Весела Лечева да заеме мястото на шеф в Дирекция „ Спорт за високи достижения ”.
Участвал е в делегацията за олимпиадата в Пекин, откъдето българите се завръщат с 4 медала.
След 2010 година се занимава интензивно с действия на публични начала.
Дълго време оглавяваше дисциплинарния съвет към Националната баскетболна лига. Беше член и на Дисциплинарната комисия към БФБ, а също един от създателите на Етичната комисия към баскетболната централа и всекидневен отговорник по въпросите на баскетболните ветерани. Освен това е Председател на надзорния съвет на фондация " Български спорт ", която нееднократно отличава за достиженията им българските баскетболисти.
Иван Евстатиев бе просто човек институция за баскетбола ни, който бе знак за организация! Носител е на всички призове и почетни звания на БФБаскетбол, в това число и най-високото – Приз за особени заслуги.
Биографичните обстоятелства обаче не могат да опишат страстите и хилядите мемоари и истории, които свързват с Иван Евстатиев хората, ангажирани с баскетбола и в този момент, и преди години. Той бе константа в знанието за баскетболната история на България, доайен с енциклопедични познания и мемоари, към който до последно се обръщаха от екипа на БФБаскетбол постоянно при потребност.
Самият той признаваше, че играта му е донесла през годините „ доста наслади и напрежение “. В тези над 30 години в БФБаскетбол за него:
„ Водещото беше баскетболът. Той беше моят живот, моята наслада и моето благополучие. Всичко, което върших, беше за баскетбола и това, което той ми даде като самопризнание и почитание. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ