Силистра празнува 146 години свобода
Днес Силистра отбелязва своя ден на свободата – 10 февруари, дата, която локалните назовават " Трети март на Силистра ". Честванията и тази година минават под надпис " В възхвала на свободата ".
Денят стартира с молебен в храм " Св. св. първоапостоли Петър и Павел ", след което шествие с духов оркестър ще стигне до паметната плоча на освобождението, където ще бъдат поднесени венци и цветя.
Поредицата паметни събития ще продължи с отбелязването на годишнината от гибелта на Васил Левски на 19 февруари и ще приключи с тържествата за Трети март.
На 10 февруари в Силистра няма огромни борби, няма гръм на оръдия – само че има нещо по-силно: спокойно предаване на крепостта, което поставя завършек на османската власт и слага началото на свободата за града.
Историческите свидетелства описват, че събитието е било авансово контрактувано в изискванията на примирието, само че командването на османския гарнизон дълго отсрочва осъществяването – евентуално с вяра за поврат във войната. Спомените на очевидци рисуват мощна картина – към 40 хиляди поданици следят историческия миг. Българите и турците стоят от двете страни на редута, а когато османската армия се изтегля с сетен марш, българските мъже смъкват калпаците си – знак на почитание. Радост, сълзи и съмнение се смесват, тъй като до последния миг малко на брой имат вяра, че свободата е допустима.
Денят стартира с молебен в храм " Св. св. първоапостоли Петър и Павел ", след което шествие с духов оркестър ще стигне до паметната плоча на освобождението, където ще бъдат поднесени венци и цветя.
Поредицата паметни събития ще продължи с отбелязването на годишнината от гибелта на Васил Левски на 19 февруари и ще приключи с тържествата за Трети март.
На 10 февруари в Силистра няма огромни борби, няма гръм на оръдия – само че има нещо по-силно: спокойно предаване на крепостта, което поставя завършек на османската власт и слага началото на свободата за града.
Историческите свидетелства описват, че събитието е било авансово контрактувано в изискванията на примирието, само че командването на османския гарнизон дълго отсрочва осъществяването – евентуално с вяра за поврат във войната. Спомените на очевидци рисуват мощна картина – към 40 хиляди поданици следят историческия миг. Българите и турците стоят от двете страни на редута, а когато османската армия се изтегля с сетен марш, българските мъже смъкват калпаците си – знак на почитание. Радост, сълзи и съмнение се смесват, тъй като до последния миг малко на брой имат вяра, че свободата е допустима.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ