6 март е Денят на моряшкото другарство
Днес си спомняме за подвига и саможертвата на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров, който вечно остава на 22 години.
Това напомнят във " Facebook " от Военноморския музей във Варна.
На 4 март 1965 година по време на обучение на огромен преследвач на подводници, с бордови номер 17, в кърмовото поделение избухва пожар. В него се съхраняват муниции, които при експлозия биха унищожили кораба и умъртвили целия екипаж.
Пръв измежду слезлите в погреба е командирът на поделение химици старши матрос Димитър Димитров, дружно с още двама моряци – гл. старшина Васил Вачев и старшина II степен Васил Ангелов. Димитров смъква противогаза си, макар гъстия отровен пушек, с цел да има по-добра видимост. Той съумява да открие и подаде на открито димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. Така заплахата е отстранена, а корабът и екипажът от 57 души са избавени.
Вдишаните отровни газове поразяват белите дробове на старши матрос Димитров, който е откаран по неотложност за лекуване във Военноморска болница – Варна. Два дни след случая, на 6 март 1965 година, той умира от белодробен оток.
Матросът, избавил кораба и екипажа, е заровен с военни почести в родното му село Сушица.
Държавният съвет удостоява посмъртно ст. матрос Димитров с тогавашните най-високи оценки, а командването на Флота му присвоява звание „ старшина І степен ”.
Денят на неговата гибел – 6 март, е разгласен за Ден на моряшкото приятелство.
Холандката и оценките на героя са в изложени в непрекъснатата експозиция на Военноморския музей.
