Човекът, който успя да измери обиколката на Земята преди 2000 години
Днес ще ви разкажем за Ератостен от Кирине – индивидът, който съумя да мери обиколката на Земята (сравнително точно) преди повече от 2000 години.
Ератостен съумял да реализира това значително тъй като се образова в Атина. Там стартира и известността му като той се раздава в доста разнообразни области, в това число лирика, астрономия и естествени науки. За заниманията му се приказва толкоз доста, че Птолемей III от Египет решил да го предложения в Александрия, с цел да учи сина му.
По-късно ще стане основен библиотекар на Александрийската библиотека, за което несъмнено е доста разчувствуван, тъй като Александрийската библиотека по това време е била международен център на познание, привличайки учени от целия прочут свят. Ератостен даже се среща с хора като Архимед, до момента в който работи там.
Вероятно точно там той прочита за любопитно събитие, което се случва в Сиене (сега Асуан, Египет) по време на лятното слънцестоене. Сиене е на юг от Александрия и по обяд слънцето грее непосредствено над главата на човек и от него не пада сянка. Обаче Ератостен вижда, че в същия ден, в същия миг в Александрия колоните на постройките хвърлят сянка. Като добър математик, той взема решение да употребява тази информация, с цел да направи няколко калкулации и да разбере обиколката на Земята.
Асуан, 1857 година
За да реализира това, Ератостен мери сянката на обелиск на 21 юни по обед. Той открива, че слънцето е на към 7 градуса и 14 минути от идеалната си позиция непосредствено над главата му и преценя, че защото Земята е извита, толкоз по-голяма е кривата, толкоз по-дълги ще бъдат сенките.
Въз основа на своите наблюдения той допуска, че Сиене би трябвало да лежи 7° 14′ по кривата от Александрия. Освен това той знаеше, че един кръг е 360 °, което значи, че резултатът от сметката му – 7° 14′ – е почти една петдесета от кръга. Следователно Ератостен считал, че в случай че умножи дистанцията сред Сиене и Александрия по 50, ще получи обиколката на Земята.
Остава му единствено да мери какъв брой надалеч е Сиене от Александрия. Той мери това разстояние в стадии, за което през днешния ден няма тъкмо превръщане и по тази причина не е изцяло ясно коя версия на стадиа е употребявал Ератостен, само че все пак, известно ни е,
Поради неуверените аспекти на измерването, което съставлява стадията, историците считат, че резултатът на Ератостен е бил с отклоняване сред 0,5% и 17%. Дори и грешката да е най-големият %, той е поразително прецизен поради мощно нетехнологичния метод, с който подхожда. Но доста учени считат, че е евентуално той да е употребявал египетската стадия (157,5 м), тъй като по това време е бил в Египет. Това би направило преценката му неверна единствено с към 1%.
Александрийската библиотека
Въпреки че намирането на приблизителната обиколка на Земята евентуално е най-големият принос на Ератостен към науката, никога не е единственият. За Ератостен също по този начин се твърди, че основава метод за картографиране на познатия свят посредством чертане на линии север-юг и изток-запад, което е на процедура една ранна версия на географските ширини и дължини.
Освен това, Ератостен оцени дистанцията до слънцето и луната и мери наклона на оста на Земята още веднъж с удивителна акуратност. Също написва поемата „ Хермес “, вярно очерта маршрута на Нил и открива за какво Нил от време на време прелива – въпрос, което тормози учените от епохи. Той работи и по календар, който включва високосни години, а също по този начин съумява да пресметне и поправя датите на разнообразни исторически събития като, да вземем за пример, обсадата на Троя.
