Как най-голямата белодробна болница на България беше съсипана
Днес ще Ви разкажем историята на най-голямата белодробна болница на Балканите, тази в село Радунци, община Мъглиж.
Тази история стартира през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на уместно място за създаване на нов санаториум за лекуване на туберкулоза. Проучванията не престават 20 месеца.
Строежът започва напролет на 1939-та, само че санаториумът е публично открит на 1-ви ноември 1955 година, поради спиране по време на Втората международна война.
Проектант на внушителното здание от няколко здания е една от първите дами архитекти у нас Виктория Ангелова-Винарова, умряла единствено на 45 години, по подигравка на ориста от белодробно заболяване.
Някога това е бил най-големият санаториум на Балканите, разполагащ със 700 кревати.
Разположен измежду зелените скатове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина в най-хубавите си времена комплексът е разполагал с кино-салон, сцена и гримьорни, богата библиотека, ателиета и образователни зали. Там са работили висококвалифицирани експерти. Лекувани са хора освен от цялата страна, само че и от чужбина.
През годините се разкриват голям брой отделения и лечебното заведението последователно трансформира своя статут. Първо е категоризирано като туберкулозна болница, по-късно като Държавна белодробна, а през септември 2000г. е преобразувано в Търговско сдружение – „ Специализирана болница за долекуване и дълготрайно лекуване на белодробни заболявания – Радунци “ ЕООД с потенциал от 300 кревати.
През юни 2015г. болничното заведение е оповестена в разпродажба, поради неплатени задължения. Оттогава постройката не действа.
Днес постройката в село Радунци тъне в съсипия и давност. Малкото останали движимости са обгърнати в прахуляк и паяжини. Повечето прозорци са счупени, само че в стаите към момента стоят част от леглата, старите матраци и престилките на лекарите. По пода са разпилени кашони, документи и стъкла. В мрачните коридори към момента мирише на медикаменти и това е единственото, което припомня на лечебно заведение, а не за филм на ужасите по Стивън Кинг.
Срещаме се с Милко Димитров, последният шеф на лечебното заведение и с доктор Душо Гавазов, зам.-кмет на община Мъглиж, с цел да разберем от тях аргументите за тъжната орис на някогашната първа по-големина белодробна болница.
През 1984г. Милко стартира работа като доктор ординатор в тогавашното държавно бюро на болница Радунци под управлението на доктор Онуфри Владков. Шест години по късно за първи път става шеф на болничното заведение под управлението на община Мъглиж. Вторият му мандат като е през 1999-2001г. с назначение от страна на Здравно министерство, по времето на доктор Илко Семерджиев.
" Това продължи 2 години до освобождението ми по неразбираеми за мен аргументи. Нещата не произтичат от моето ръководство, защото тогава оставихме към 140 000 лв. като последна дотация от Министерството на здравеопазването. Така или другояче през 2001г. беше определен различен шеф с конкурс. ", споделя Милко Димитров, последният шеф на " СБДПЛПФЗР-Радунци " ЕООД.
Новият шеф на болничното заведение до 2014 година е доктор Маргарита Йонкова.
" Това са 12 години, през които болничното заведение стартира да натрупва отговорности - към 600 000 за фонд " Работна заплата " и към 600 000 лева към EVN, Национална агенция за приходите, контрагенти, които доставяха болничното заведение с медикаменти, храни, артикули и консумативи. Бих споделил, че аргументите за тези отговорности идват от ръководство през този интервал и политиката, която е провеждана по отношение на разноски и доходи ", спомня си с болежка Милко.
" Това беше една извънредно сполучлива болница. Навремето това е било единственото място, където се е лекувала костно-ставна туберкулоза, по този начин нар. извънбелодробни форми на туберкулозата. Сега, дали неприятният мениджмънт, дали други условия, дали недофинансиране от Здравна каса, това са нюанси, които остават отвън моето полезрение и познание. Останах извънредно неприятно сюрпризиран, че още от края на 2011г. и към средата на 2012г. индикаторите на тази болница бяха извънредно влошени. И към този момент импровизирано се говореше и измежду личния състав на самата болница и в община Мъглиж, че болничното заведение отива към разпродажба ", споделя доктор Душо Гавазов, зам.-кмет на община Мъглиж.
На 1-ви април 2014 година, съвсем като на смешка, Милко Димитров още веднъж става шеф на болничното заведение за трети път, откакто 1 година по-рано е отказал.
" Първата ми задача беше да осигуря възнагражденията на личния състав и това се получи. От април до края на ноември бях се издължил на всички чиновници, в това число разноски за превоз, настоящо ползване и електрическа енергия, която беше 120 000 лв. отговорности, както и 200 000 лева към Национална агенция за приходите. "
Питаме Милко за какво се стигна до този банкрут?
" Министерството на здравеопазването по това време в лицето на доктор Петър Москов даже не се трогна, да пристигна представител на Министерството, да види какво е положението на болничното заведение. Имаше потребност от някои настоящи поправки на покрива, заради течове и по този начин се похабяваше толкоз положителната структура. Тогава потенциалът беше много понамалял някъде към 180-200 кревати бяха останали. Понеже цялата повърхност на болничното заведение е толкоз огромна, че не беше допустимо да се зарежда с пациенти ритмично, защото се наруши този принцип от преди, когато пациенти се насочваха с карти от диспансерите по белодробни заболявания. "
" Практиката там беше следна-та след 3-месечно интензивно лекуване на белодробната туберкулоза, огромна част от болните ги изпращахме с направление за долекуване в тази болница в Радунци ", споделя доктор Гавазов, работил като белодробен доктор в профилираната болница за интензивно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести в Стара Загора.
" Собственик на тази болница е Министерството на здравеопазването. Много пъти се упреква локалното управление, кметската администрация и общинската администрация, по тази причина дано създадем този значим анонс, че община Мъглиж няма нищо общо в този случай. Тази болница, която е държавна, наблягам напълно държавна, със 100% държавно присъединяване, единствено е разположена на територията на нашата община ", прецизира доктор Гавазов.
А Милко Димитров е безапелационен, че Здравно министерство е можело да реагира своеврменно и да избави болничното заведение.
" 1 200 000 лева по какъв начин се погасяват? Разчитах на финансова помощ от Здравното министерство за погасяване на отговорности, насъбрани от минало време. Разчитах, само че не я получих. Аз по тази причина одобрих ръководството през 2014г. с вярата, че ще бъде помогнато. Опитам съм всичко. Как да не ме натъжава като на мен там ми е минал живота – 35 години ".
В момента в село Радунци живеят към 30 души, някои от тях са работили за болничното заведение и към момента чакат да получат своите трудови хонорари.
Самият Милко, работил последните години не просто като шеф, само че и като охранител на лечебното заведение, чака търпеливо дължимите пари.
" От 23-ти юли 2015 година болничното заведение не работи, като месец и половина преди този момент EVN спря електрозахранването, а това автоматизирано прекъсна и водоснабдяването, защото е на правилото на водоемите с електромотори. Ако ви кажа, че и по терасите сме настанявали пациенти, при хубаво време. До последно имаше пациенти, даже без вода и без ток. На 22-ри и 23-ти юли 2015г. изписах последните 3-ма пациента. Преди това към този момент бях освободил целия личен състав ", спомня си последният й шеф.
За страдание оповестената за обмен изоставена постройка в старопланинското село Радунци безрезултатно търси своя покупател. Бившата болница се продава като неподвижен парцел със застроена повърхност 4 000 кв. метра, на 4 етажа и разгънатата застроената повърхност на 15 000 кв. метра, с право на градеж, само че без земята, върху която е издигната.
По информация на частния арбитър реализатор Десислава Цветкова към този момент са извършени няколко обществени търга, като първоначално цената е била 1,2 млн. лева, колкото са отговорностите за сила, вода, налози и заплати към личния състав. Последната обществена обмен е завършила несполучливо на 21-ви февруари тази година, заради липса на участници в търга.
А ликвидаторите, чиято отговорност е да продадат цялото имущество на болничното заведение и да се разплатят с някогашните служащи, непрестанно се сменят. Наша информация демонстрира, че от 16-ти ноември 2020г. има разгласен конкурс за нов ликвидатор на болничното заведение в село Радунци. От Здравно министерство отхвърлиха да застанат пред нашата камера за коментар.
И в този момент, когато ви разказвахме тази история, остава единствено да чакаме… Дали ще се появи покупател, който да интубира болничното заведение и да ѝ вдъхне нов живот, с цел да може след това тя да избавя и да оказва помощ на доста други? Дали Министерството ще даде втори късмет с финансова инжекция от държавния бюджет и ще употребява наличната повърхност за лекуване на Ковид-болни пациенти или постройката ще продължи да се разрушава в давност?
И тук идва моментът за най-важния въпрос: можеше ли болничното заведение в село Радунци да бъде избавена и сега да бъде употребена за лекуване на Ковид-пациенти? Отговорът вижте в материала на Габриела Андреева и оператора Александър Македонски.
Тази история стартира през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на уместно място за създаване на нов санаториум за лекуване на туберкулоза. Проучванията не престават 20 месеца.
Строежът започва напролет на 1939-та, само че санаториумът е публично открит на 1-ви ноември 1955 година, поради спиране по време на Втората международна война.
Проектант на внушителното здание от няколко здания е една от първите дами архитекти у нас Виктория Ангелова-Винарова, умряла единствено на 45 години, по подигравка на ориста от белодробно заболяване.
Някога това е бил най-големият санаториум на Балканите, разполагащ със 700 кревати.
Разположен измежду зелените скатове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина в най-хубавите си времена комплексът е разполагал с кино-салон, сцена и гримьорни, богата библиотека, ателиета и образователни зали. Там са работили висококвалифицирани експерти. Лекувани са хора освен от цялата страна, само че и от чужбина.
През годините се разкриват голям брой отделения и лечебното заведението последователно трансформира своя статут. Първо е категоризирано като туберкулозна болница, по-късно като Държавна белодробна, а през септември 2000г. е преобразувано в Търговско сдружение – „ Специализирана болница за долекуване и дълготрайно лекуване на белодробни заболявания – Радунци “ ЕООД с потенциал от 300 кревати.
През юни 2015г. болничното заведение е оповестена в разпродажба, поради неплатени задължения. Оттогава постройката не действа.
Днес постройката в село Радунци тъне в съсипия и давност. Малкото останали движимости са обгърнати в прахуляк и паяжини. Повечето прозорци са счупени, само че в стаите към момента стоят част от леглата, старите матраци и престилките на лекарите. По пода са разпилени кашони, документи и стъкла. В мрачните коридори към момента мирише на медикаменти и това е единственото, което припомня на лечебно заведение, а не за филм на ужасите по Стивън Кинг.
Срещаме се с Милко Димитров, последният шеф на лечебното заведение и с доктор Душо Гавазов, зам.-кмет на община Мъглиж, с цел да разберем от тях аргументите за тъжната орис на някогашната първа по-големина белодробна болница.
През 1984г. Милко стартира работа като доктор ординатор в тогавашното държавно бюро на болница Радунци под управлението на доктор Онуфри Владков. Шест години по късно за първи път става шеф на болничното заведение под управлението на община Мъглиж. Вторият му мандат като е през 1999-2001г. с назначение от страна на Здравно министерство, по времето на доктор Илко Семерджиев.
" Това продължи 2 години до освобождението ми по неразбираеми за мен аргументи. Нещата не произтичат от моето ръководство, защото тогава оставихме към 140 000 лв. като последна дотация от Министерството на здравеопазването. Така или другояче през 2001г. беше определен различен шеф с конкурс. ", споделя Милко Димитров, последният шеф на " СБДПЛПФЗР-Радунци " ЕООД.
Новият шеф на болничното заведение до 2014 година е доктор Маргарита Йонкова.
" Това са 12 години, през които болничното заведение стартира да натрупва отговорности - към 600 000 за фонд " Работна заплата " и към 600 000 лева към EVN, Национална агенция за приходите, контрагенти, които доставяха болничното заведение с медикаменти, храни, артикули и консумативи. Бих споделил, че аргументите за тези отговорности идват от ръководство през този интервал и политиката, която е провеждана по отношение на разноски и доходи ", спомня си с болежка Милко.
" Това беше една извънредно сполучлива болница. Навремето това е било единственото място, където се е лекувала костно-ставна туберкулоза, по този начин нар. извънбелодробни форми на туберкулозата. Сега, дали неприятният мениджмънт, дали други условия, дали недофинансиране от Здравна каса, това са нюанси, които остават отвън моето полезрение и познание. Останах извънредно неприятно сюрпризиран, че още от края на 2011г. и към средата на 2012г. индикаторите на тази болница бяха извънредно влошени. И към този момент импровизирано се говореше и измежду личния състав на самата болница и в община Мъглиж, че болничното заведение отива към разпродажба ", споделя доктор Душо Гавазов, зам.-кмет на община Мъглиж.
На 1-ви април 2014 година, съвсем като на смешка, Милко Димитров още веднъж става шеф на болничното заведение за трети път, откакто 1 година по-рано е отказал.
" Първата ми задача беше да осигуря възнагражденията на личния състав и това се получи. От април до края на ноември бях се издължил на всички чиновници, в това число разноски за превоз, настоящо ползване и електрическа енергия, която беше 120 000 лв. отговорности, както и 200 000 лева към Национална агенция за приходите. "
Питаме Милко за какво се стигна до този банкрут?
" Министерството на здравеопазването по това време в лицето на доктор Петър Москов даже не се трогна, да пристигна представител на Министерството, да види какво е положението на болничното заведение. Имаше потребност от някои настоящи поправки на покрива, заради течове и по този начин се похабяваше толкоз положителната структура. Тогава потенциалът беше много понамалял някъде към 180-200 кревати бяха останали. Понеже цялата повърхност на болничното заведение е толкоз огромна, че не беше допустимо да се зарежда с пациенти ритмично, защото се наруши този принцип от преди, когато пациенти се насочваха с карти от диспансерите по белодробни заболявания. "
" Практиката там беше следна-та след 3-месечно интензивно лекуване на белодробната туберкулоза, огромна част от болните ги изпращахме с направление за долекуване в тази болница в Радунци ", споделя доктор Гавазов, работил като белодробен доктор в профилираната болница за интензивно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести в Стара Загора.
" Собственик на тази болница е Министерството на здравеопазването. Много пъти се упреква локалното управление, кметската администрация и общинската администрация, по тази причина дано създадем този значим анонс, че община Мъглиж няма нищо общо в този случай. Тази болница, която е държавна, наблягам напълно държавна, със 100% държавно присъединяване, единствено е разположена на територията на нашата община ", прецизира доктор Гавазов.
А Милко Димитров е безапелационен, че Здравно министерство е можело да реагира своеврменно и да избави болничното заведение.
" 1 200 000 лева по какъв начин се погасяват? Разчитах на финансова помощ от Здравното министерство за погасяване на отговорности, насъбрани от минало време. Разчитах, само че не я получих. Аз по тази причина одобрих ръководството през 2014г. с вярата, че ще бъде помогнато. Опитам съм всичко. Как да не ме натъжава като на мен там ми е минал живота – 35 години ".
В момента в село Радунци живеят към 30 души, някои от тях са работили за болничното заведение и към момента чакат да получат своите трудови хонорари.
Самият Милко, работил последните години не просто като шеф, само че и като охранител на лечебното заведение, чака търпеливо дължимите пари.
" От 23-ти юли 2015 година болничното заведение не работи, като месец и половина преди този момент EVN спря електрозахранването, а това автоматизирано прекъсна и водоснабдяването, защото е на правилото на водоемите с електромотори. Ако ви кажа, че и по терасите сме настанявали пациенти, при хубаво време. До последно имаше пациенти, даже без вода и без ток. На 22-ри и 23-ти юли 2015г. изписах последните 3-ма пациента. Преди това към този момент бях освободил целия личен състав ", спомня си последният й шеф.
За страдание оповестената за обмен изоставена постройка в старопланинското село Радунци безрезултатно търси своя покупател. Бившата болница се продава като неподвижен парцел със застроена повърхност 4 000 кв. метра, на 4 етажа и разгънатата застроената повърхност на 15 000 кв. метра, с право на градеж, само че без земята, върху която е издигната.
По информация на частния арбитър реализатор Десислава Цветкова към този момент са извършени няколко обществени търга, като първоначално цената е била 1,2 млн. лева, колкото са отговорностите за сила, вода, налози и заплати към личния състав. Последната обществена обмен е завършила несполучливо на 21-ви февруари тази година, заради липса на участници в търга.
А ликвидаторите, чиято отговорност е да продадат цялото имущество на болничното заведение и да се разплатят с някогашните служащи, непрестанно се сменят. Наша информация демонстрира, че от 16-ти ноември 2020г. има разгласен конкурс за нов ликвидатор на болничното заведение в село Радунци. От Здравно министерство отхвърлиха да застанат пред нашата камера за коментар.
И в този момент, когато ви разказвахме тази история, остава единствено да чакаме… Дали ще се появи покупател, който да интубира болничното заведение и да ѝ вдъхне нов живот, с цел да може след това тя да избавя и да оказва помощ на доста други? Дали Министерството ще даде втори късмет с финансова инжекция от държавния бюджет и ще употребява наличната повърхност за лекуване на Ковид-болни пациенти или постройката ще продължи да се разрушава в давност?
И тук идва моментът за най-важния въпрос: можеше ли болничното заведение в село Радунци да бъде избавена и сега да бъде употребена за лекуване на Ковид-пациенти? Отговорът вижте в материала на Габриела Андреева и оператора Александър Македонски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ