Върховната жена Екатерина Каравелова – живот между трагедията и величието
Днес ще ви разкажем историята на една велика българска жена, която цялостен живот е полагала старания в името на човешкото богатство. Нейното име е Екатерина Каравелова. Не се сещаме за друга жена, която да е дала толкоз доста от себе си и то в разнообразни сфери от живота в България. Жена на политик, културен деятел, деятел за правата на хората, само че и доста повече.
Светлината на предишното има наклонността да се концентрира върху достиженията на мъжете в историята и културата на страната ни. Но точно дамите са тези, които, въпреки и в сянка, са взели участие в историческия и културен процес с не по-малка отдаденост и воля.
Съвременната ни история обаче добре помни името на Екатерина Каравелова, защото делата ѝ са прекомерно доста и прекомерно благородни, с цел да бъдат забравени. За тази мощна жена са писани редица биографии. Наричали са я „ невероятна “, „ мощна “, „ популярна българка “.
Екатерина е родена в далечната 1860 година в един най-красивите градове на България – Русе. Баща ѝ е кожухар, който със занаята си изхранва фамилията. За злощастие той умира млад, а майка ѝ започва сама да изхранва като перачка четирите си деца: Екатерина, двете ѝ сестри – Сия и Мариола, и брат ѝ Атанас.
Голяма роля в живота на дребната Екатерина изиграва заможната сестра на татко ѝ - Киряки Николаки Минкова, под чиято опека попада. С помощта на вуйна си, деветгодишната Екатерина е настанена в благороден дом в Москва и приключва със златен орден девическа гимназия. Едва 17 годишна, тя владее руски като майчин език, а също френски, немски и британски език.
След охолния живот в чужбина, Екатерина се завръща в бедната бащина къща в Русе и някак се примирява със сковаващата бедност. Тя обаче носи към този момент ореола на дама от московската аристокрация, умее да беседва и да притегля вниманието.
Обширните ѝ познания я насочват към специалността на преподавател. Преподава цели 14 години в Русе, в София, в Пловдив. Ето какво споделя по-късно самата тя за момента, в който поема учителската специалност: „ Гимназията в Русе бе заета с някакъв склад, септември настъпи, а нямаше аспект да се отвори. Обявих на майка, че ще изхвърля миндеря от гостната стая, ще наредя две три маси и ще взема няколко деца вкъщи да ги изучавам. Казано, направено: още първата седмица класът ми се изпълни с деца от всякакви възрасти… “
Още до момента в който живее в Русе, на един бал, тя танцува с княз Батенберг, който я кани да стане учителка в София, само че тя отхвърля предлагането му.
Мода и козметика Безупречна прохлада - Dove Advanced Care Go Fresh
Преди да одобри предлагането за брак на Петко Каравелов, тя три пъти замълчава и подминава неговото гледище да станат семейство. Той обаче не се отхвърля елементарно. За всяко от предложенията си той пътува от Видин, където е назначен за вицегубернатор.
С дарбата на посланик и качествата ѝ на преводач, Екатерина става незаместим помощник и асистент на Каравелов в качеството му и на министър-председател. Ето по какъв начин разказва характера на тази невероятна жена военният сътрудник Артур Фон Хун, който опълчва облика ѝ на фона на всеобщата нерешителност от Сръбско-българския спор:
„ Едно абсолютно изключение от всичко това правеше единствено една дребна, млада жена, която седеше в кабинета на Каравелов и вземаше горещо присъединяване в диалозите: госпожа Катинка Каравелова, общителната брачна половинка на министър-председателя, неговата неуморна сътрудница пазеше против всички зли новини, които се пренасяха от злокобни гарвани, своето непоколебимо успокоение. „ Не се бойте – споделяше тя – не е допустимо нашите юнаци да бъдат бити от сърбите и тъй като е невероятно, то няма да бъде… По-късно с право споделяха, че на 6 ноември от цялото население на София единствено госпожа Катина Каравелова бе единственият мъж “
Двамата с мъжа ѝ започват издаването на в. „ Независимост ” в Пловдив (1881–1882 г.). Редакцията на вестника се намира в дома им и тя взе участие в подреждането на материалите и коректурите. Първа прави притежание на необятната аудитория мъчно разбираемия публицист Пенчо Славейков, с който са близки другари.
По-късно, през 1888 година, стартира да излиза и библиотека „ Свети Климент ”, чийто създател и редактор е Петко Каравелов с псевдоним Камен Чернев, а съинициатор е неговата брачна половинка. Тук с огромен брой преводи взе участие и Каравелова – десетки заглавия от съветска, френска, немска и британска литературна класика от писатели като Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и други Пише политически фейлетони, литературна рецензия, преводи. На страниците на в. „ Търновска конституция “ излизат нейните подлистници под разнообразни псевдоними.
Настъпи сезонът на Девата! Какво чака всяка Edna от зодиите? На фокус
На 15 февруари 1891 година посред София пада погубен финансовият министър в Стамболовото държавно управление Христо Белчев – комфортен мотив за кавга с опозицията, водена от Петко Каравелов. Още същия ден брачният партньор ѝ е задържан и упрекнат, че е съизвършител в убийството на Белчев. Каравелов, дружно с още видни български общественици и политици, е затворен в Черната джамия (днес храм „ Св. Седмочисленици ”). Носят се клюки за жестоки побоища над политическите пандизчии, по тази причина Екатерина Каравелова събира подписите на майките и съпругите на арестуваните и с тях отива да търси помощ от непознатите дипломати в страната с изказванието, че се опасяват за живота на околните си. Правителството приема този акт като изменничество – дамите са задържани и сложени под домакински арест, а пред домовете им пазят стражари. В съда прокурорът стартира своята обвинителна тирада: Екатерина Каравелова е извършила държавна измяна заради ходатайствата ѝ за наказаните пред непознатите дипломати. Присъдата е гибел посредством обесване. Председателят ѝ дава последна дума.
„ Няма що да кажа. Не се усещам отговорна. Направих това, което би направила всяка жена на мое място за мъжа си! ” – споделя гордата Каравелова в съда.
Съдът се отдръпва на заседание. На въпроса на ръководителя към правосъдния заседател Стефан Калъпчиев „ Виновна ли е госпожа Каравелова? ”, той дава отговор: „ Виждате ли това дело? То е политическо! Аз намирам, че госпожата е почтена. Тя хубаво ви сподели: всяка жена би направила това, което направиха тя и другарките ѝ за своите мъже. ”
Борбената природа избавя Екатерина от бесилото, а Петко Каравелов е освободен от пандиза и през 1901 година още веднъж поема поста министър-председател на България. Две години по-късно той напуща този свят.
Животът на Екатерина Каравелова е низ от възходи и падения. В персонален и чисто човешки проект тя претърпява доста загуби. Смъртта на близки на сърцето ѝ хора я наранява през целия и живот като една от огромните загуби е гибелта на двегодишната ѝ дъщеря, а по-късно трагичната гибел на изключителната Лора Каравелова, която сама лишава живота си. Другата ѝ щерка Виола пък изгубва разсъдъка си от тъга и живее девет години в забвение, най-после умира в Карлуково. Екатерина губи и трите си дъщери, и брачна половинка си и като че ли запълва празнината със избавление на човешки животи, до които даже не се е докоснала.
В края на 1900 година в столицата се учредява Българският женски съюз, който събира под крилото си всички женски сдружения от страната. Тъй като тя е председателка на общообразователното женско сдружение " Майка " и владее няколко езика, е натоварена да води кореспонденцията на съюза. Повече от 20 години Каравелова е ръководител на най-старото софийско женско сдружение, „ Майка ”, и основаното към него девическо професионално учебно заведение „ Мария Луиза ”. Дългогодишна председателка е и на " Съюза на българските писателки ", основан по нейна самодейност.
„ Няма демонстрация в живота на българския народ след Освобождението, дето да няма някакво присъединяване и госпожа Екатерина Каравелова ” – декларира уверено проф. Иван Георгов.
На конгреса на БЖС през 1915 година е определена за зам.-председателка, а 10 години по късно през 1925 година за председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и независимост (МЖЛМС). През годините 1924 и 1926 взе участие в работата на конгресите на МЖЛМС във Вашингтон и Дъблин.
Ето какво споделя тя при разкриване на ІV-я конгрес, състоял се на 1 май 1924 година във Вашингтон: "...Целият български народ, от младия ни цар до най-смирения пастир в нашата земя, където три четвърти са земеделци, желае да живее в мир с всички нации, били те надалеч или близо, огромни или дребни. Той желае да обработва нивите си и да се развива по пътя на културата. Той е изтощен от битки и злочестини… Аз защищавам за истина, което ще рече за всесветовен мир. Защото ние към момента го нямаме. Той съществува на книга в мирните контракти, а не в реалност. Пограничното население живее във безконечен терор… " (Слово 1924).
Архив БНР
А от трибуната на интернационалния конгрес в Дъблин по-късно, през 1926 година, декларира: " Нашият блян не е мирът, който подписват държавните управления, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на същинската народна власт. " (Слово 1924).
Екатерина Каравелова е несклоняем деятел и бранител на човешките права. След атентата в църквата " Св. Неделя " през 1925 г. се застъпва пред двореца за над 100 безследно изчезнали, сред които Гео Милев, Моис Коен, Рафаила Николова, Юсуф Мехмедов, Йосиф Хербст (съпругът на щерка ѝ Виола) още доста други. За страдание, молбата ѝ остава без отговор.
Активистката взе участие най-активно в основаването на Комитет за отбрана на евреите, дружно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други. Тогавашните вестници " Мир " и " Слово " разгласяват публикации против построения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на обособени жители, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 година е осуетено заседание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
Нейната персонална битка в отбрана на българските евреи продължава дълго и неумолимо. Непримирима по дух, тя продължава да живее с мисълта, че всяко човешко положение има правото на свободен живот. Вечерта на 25 май 1943 година по рекомендация на Екзарх Стефан в дома ѝ идват доктор Хананел от консисторията с още две дами, поели огромния риск да нарушат полицейския час. При нея обезпокоително ги води отчаянието и вярата. Молбата им е тя да съобщи още същата вечер писмо на царя с искане за анулация на депортирането, в което писмо тя прибавя няколко реда с текст: " Синко, и ти си татко, не прави никому зло " и се подписва. В писмото автограф поставя и инж. Александър Станишев.
Екатерина Каравелова не се поколебава нито за момент, когато става дума да бъде потребна на хората. На осемдесет и три години тя потегля сама по тъмните софийски улици, с цел да даде своя персонален принос в прекъсване депортирането на българските евреи. Трябваше обаче да минат доста години и не ние, а живеещите в Израел български евреи да потвърдят посредством документи, че спасяването на сънародниците им се дължи и на Екатерина Каравелова. "
„ Ние нормално нашите най-хубави хора, нашата горделивост и популярност, оценяваме след гибелта им. Приживе тяхното предимство боде очите ни. “ – са думи на Каравелова, промълвени в края на живота ѝ…
Екатерина Каравелова умира на 87 години на 1 април 1947 година в София. Погребана е зад абсидата на олтара на църквата " Св. Седмочисленици " при брачна половинка си – големия политик и общественик Петко Каравелов.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook , последвайте ни в Instagram , намерете ни в TikTok .
Светлината на предишното има наклонността да се концентрира върху достиженията на мъжете в историята и културата на страната ни. Но точно дамите са тези, които, въпреки и в сянка, са взели участие в историческия и културен процес с не по-малка отдаденост и воля.
Съвременната ни история обаче добре помни името на Екатерина Каравелова, защото делата ѝ са прекомерно доста и прекомерно благородни, с цел да бъдат забравени. За тази мощна жена са писани редица биографии. Наричали са я „ невероятна “, „ мощна “, „ популярна българка “.
Екатерина е родена в далечната 1860 година в един най-красивите градове на България – Русе. Баща ѝ е кожухар, който със занаята си изхранва фамилията. За злощастие той умира млад, а майка ѝ започва сама да изхранва като перачка четирите си деца: Екатерина, двете ѝ сестри – Сия и Мариола, и брат ѝ Атанас.
Голяма роля в живота на дребната Екатерина изиграва заможната сестра на татко ѝ - Киряки Николаки Минкова, под чиято опека попада. С помощта на вуйна си, деветгодишната Екатерина е настанена в благороден дом в Москва и приключва със златен орден девическа гимназия. Едва 17 годишна, тя владее руски като майчин език, а също френски, немски и британски език.
След охолния живот в чужбина, Екатерина се завръща в бедната бащина къща в Русе и някак се примирява със сковаващата бедност. Тя обаче носи към този момент ореола на дама от московската аристокрация, умее да беседва и да притегля вниманието.
Обширните ѝ познания я насочват към специалността на преподавател. Преподава цели 14 години в Русе, в София, в Пловдив. Ето какво споделя по-късно самата тя за момента, в който поема учителската специалност: „ Гимназията в Русе бе заета с някакъв склад, септември настъпи, а нямаше аспект да се отвори. Обявих на майка, че ще изхвърля миндеря от гостната стая, ще наредя две три маси и ще взема няколко деца вкъщи да ги изучавам. Казано, направено: още първата седмица класът ми се изпълни с деца от всякакви възрасти… “
Още до момента в който живее в Русе, на един бал, тя танцува с княз Батенберг, който я кани да стане учителка в София, само че тя отхвърля предлагането му.
Мода и козметика Безупречна прохлада - Dove Advanced Care Go Fresh Преди да одобри предлагането за брак на Петко Каравелов, тя три пъти замълчава и подминава неговото гледище да станат семейство. Той обаче не се отхвърля елементарно. За всяко от предложенията си той пътува от Видин, където е назначен за вицегубернатор.
С дарбата на посланик и качествата ѝ на преводач, Екатерина става незаместим помощник и асистент на Каравелов в качеството му и на министър-председател. Ето по какъв начин разказва характера на тази невероятна жена военният сътрудник Артур Фон Хун, който опълчва облика ѝ на фона на всеобщата нерешителност от Сръбско-българския спор:
„ Едно абсолютно изключение от всичко това правеше единствено една дребна, млада жена, която седеше в кабинета на Каравелов и вземаше горещо присъединяване в диалозите: госпожа Катинка Каравелова, общителната брачна половинка на министър-председателя, неговата неуморна сътрудница пазеше против всички зли новини, които се пренасяха от злокобни гарвани, своето непоколебимо успокоение. „ Не се бойте – споделяше тя – не е допустимо нашите юнаци да бъдат бити от сърбите и тъй като е невероятно, то няма да бъде… По-късно с право споделяха, че на 6 ноември от цялото население на София единствено госпожа Катина Каравелова бе единственият мъж “
Двамата с мъжа ѝ започват издаването на в. „ Независимост ” в Пловдив (1881–1882 г.). Редакцията на вестника се намира в дома им и тя взе участие в подреждането на материалите и коректурите. Първа прави притежание на необятната аудитория мъчно разбираемия публицист Пенчо Славейков, с който са близки другари.
По-късно, през 1888 година, стартира да излиза и библиотека „ Свети Климент ”, чийто създател и редактор е Петко Каравелов с псевдоним Камен Чернев, а съинициатор е неговата брачна половинка. Тук с огромен брой преводи взе участие и Каравелова – десетки заглавия от съветска, френска, немска и британска литературна класика от писатели като Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и други Пише политически фейлетони, литературна рецензия, преводи. На страниците на в. „ Търновска конституция “ излизат нейните подлистници под разнообразни псевдоними.
Настъпи сезонът на Девата! Какво чака всяка Edna от зодиите? На фокус На 15 февруари 1891 година посред София пада погубен финансовият министър в Стамболовото държавно управление Христо Белчев – комфортен мотив за кавга с опозицията, водена от Петко Каравелов. Още същия ден брачният партньор ѝ е задържан и упрекнат, че е съизвършител в убийството на Белчев. Каравелов, дружно с още видни български общественици и политици, е затворен в Черната джамия (днес храм „ Св. Седмочисленици ”). Носят се клюки за жестоки побоища над политическите пандизчии, по тази причина Екатерина Каравелова събира подписите на майките и съпругите на арестуваните и с тях отива да търси помощ от непознатите дипломати в страната с изказванието, че се опасяват за живота на околните си. Правителството приема този акт като изменничество – дамите са задържани и сложени под домакински арест, а пред домовете им пазят стражари. В съда прокурорът стартира своята обвинителна тирада: Екатерина Каравелова е извършила държавна измяна заради ходатайствата ѝ за наказаните пред непознатите дипломати. Присъдата е гибел посредством обесване. Председателят ѝ дава последна дума.
„ Няма що да кажа. Не се усещам отговорна. Направих това, което би направила всяка жена на мое място за мъжа си! ” – споделя гордата Каравелова в съда.
Съдът се отдръпва на заседание. На въпроса на ръководителя към правосъдния заседател Стефан Калъпчиев „ Виновна ли е госпожа Каравелова? ”, той дава отговор: „ Виждате ли това дело? То е политическо! Аз намирам, че госпожата е почтена. Тя хубаво ви сподели: всяка жена би направила това, което направиха тя и другарките ѝ за своите мъже. ”
Борбената природа избавя Екатерина от бесилото, а Петко Каравелов е освободен от пандиза и през 1901 година още веднъж поема поста министър-председател на България. Две години по-късно той напуща този свят.
Животът на Екатерина Каравелова е низ от възходи и падения. В персонален и чисто човешки проект тя претърпява доста загуби. Смъртта на близки на сърцето ѝ хора я наранява през целия и живот като една от огромните загуби е гибелта на двегодишната ѝ дъщеря, а по-късно трагичната гибел на изключителната Лора Каравелова, която сама лишава живота си. Другата ѝ щерка Виола пък изгубва разсъдъка си от тъга и живее девет години в забвение, най-после умира в Карлуково. Екатерина губи и трите си дъщери, и брачна половинка си и като че ли запълва празнината със избавление на човешки животи, до които даже не се е докоснала.
В края на 1900 година в столицата се учредява Българският женски съюз, който събира под крилото си всички женски сдружения от страната. Тъй като тя е председателка на общообразователното женско сдружение " Майка " и владее няколко езика, е натоварена да води кореспонденцията на съюза. Повече от 20 години Каравелова е ръководител на най-старото софийско женско сдружение, „ Майка ”, и основаното към него девическо професионално учебно заведение „ Мария Луиза ”. Дългогодишна председателка е и на " Съюза на българските писателки ", основан по нейна самодейност.
„ Няма демонстрация в живота на българския народ след Освобождението, дето да няма някакво присъединяване и госпожа Екатерина Каравелова ” – декларира уверено проф. Иван Георгов.
На конгреса на БЖС през 1915 година е определена за зам.-председателка, а 10 години по късно през 1925 година за председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и независимост (МЖЛМС). През годините 1924 и 1926 взе участие в работата на конгресите на МЖЛМС във Вашингтон и Дъблин.
Ето какво споделя тя при разкриване на ІV-я конгрес, състоял се на 1 май 1924 година във Вашингтон: "...Целият български народ, от младия ни цар до най-смирения пастир в нашата земя, където три четвърти са земеделци, желае да живее в мир с всички нации, били те надалеч или близо, огромни или дребни. Той желае да обработва нивите си и да се развива по пътя на културата. Той е изтощен от битки и злочестини… Аз защищавам за истина, което ще рече за всесветовен мир. Защото ние към момента го нямаме. Той съществува на книга в мирните контракти, а не в реалност. Пограничното население живее във безконечен терор… " (Слово 1924).
Архив БНР А от трибуната на интернационалния конгрес в Дъблин по-късно, през 1926 година, декларира: " Нашият блян не е мирът, който подписват държавните управления, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на същинската народна власт. " (Слово 1924).
Екатерина Каравелова е несклоняем деятел и бранител на човешките права. След атентата в църквата " Св. Неделя " през 1925 г. се застъпва пред двореца за над 100 безследно изчезнали, сред които Гео Милев, Моис Коен, Рафаила Николова, Юсуф Мехмедов, Йосиф Хербст (съпругът на щерка ѝ Виола) още доста други. За страдание, молбата ѝ остава без отговор.
Активистката взе участие най-активно в основаването на Комитет за отбрана на евреите, дружно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други. Тогавашните вестници " Мир " и " Слово " разгласяват публикации против построения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на обособени жители, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 година е осуетено заседание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
Нейната персонална битка в отбрана на българските евреи продължава дълго и неумолимо. Непримирима по дух, тя продължава да живее с мисълта, че всяко човешко положение има правото на свободен живот. Вечерта на 25 май 1943 година по рекомендация на Екзарх Стефан в дома ѝ идват доктор Хананел от консисторията с още две дами, поели огромния риск да нарушат полицейския час. При нея обезпокоително ги води отчаянието и вярата. Молбата им е тя да съобщи още същата вечер писмо на царя с искане за анулация на депортирането, в което писмо тя прибавя няколко реда с текст: " Синко, и ти си татко, не прави никому зло " и се подписва. В писмото автограф поставя и инж. Александър Станишев.
Екатерина Каравелова не се поколебава нито за момент, когато става дума да бъде потребна на хората. На осемдесет и три години тя потегля сама по тъмните софийски улици, с цел да даде своя персонален принос в прекъсване депортирането на българските евреи. Трябваше обаче да минат доста години и не ние, а живеещите в Израел български евреи да потвърдят посредством документи, че спасяването на сънародниците им се дължи и на Екатерина Каравелова. "
„ Ние нормално нашите най-хубави хора, нашата горделивост и популярност, оценяваме след гибелта им. Приживе тяхното предимство боде очите ни. “ – са думи на Каравелова, промълвени в края на живота ѝ…
Екатерина Каравелова умира на 87 години на 1 април 1947 година в София. Погребана е зад абсидата на олтара на църквата " Св. Седмочисленици " при брачна половинка си – големия политик и общественик Петко Каравелов.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook , последвайте ни в Instagram , намерете ни в TikTok .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ