Днес ще Ви разкажем една история, показваща колко будни и

Днес ще Ви разкажем една история, показваща какъв брой будни и виновни деца има в България...история за подвига, саможертвата и забравата...история за безкористното положително!

Историята е написана от Ралица Горова от 11 клас в Частно приблизително учебно заведение " Юрий Гагарин “ в " Камчия “, която е взела присъединяване в акцията на " Volontime “ – " Будителят си ти “, на тематика " Забравените персони “. Ученичката е решила да показа и разпространява подвига на един пропуснат воин, дал живота си, с цел да избави 47 души от пламнал рейс. 26-годишният доктор, чиито последни думи са: " Кажи на баща, че не изхарчи на вятъра парите си, с цел да ме изучи. И дано бъде горделив с мен – държах се като същински доктор! “. Д-р Стефан Черкезов от село Виноград - забравената персона на България, макар обстоятелството, че неговата постъпка е, може би, една от най-героичните в днешно време.

Сега ще Ви оставим да прочетете трогателната история, разказана от единадесетокласничката и да се запитате: " Предвид историята на ученичката, смеем ли още да твърдим, че младото потомство на България е обречено? “, " Четейки за подвига на младия доктор и хилядите други незнайни саможертви, можем ли да кажем, че българският народ е загиващ? “ и в случай че не сте съгласни с тези общоприети изказвания,  моля споделяйте тази история, тъй като за положителното би трябвало да се приказва!

" На 15 август 1963 година 26-годишният доктор от село Виноград доктор Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Автобусът му е претъпкан, заради което той пътува прав на стъпалата. Малко откакто излиза от града, рейсът се блъска в камион и избухва в пламъци. Докторът е изхвърлен от взривната вълна в канавката и е незасегнат. Но другите хора към момента са в клопката на горящия рейс и Стефан Черкезов се връща, с цел да ги избави. Докато вади потърпевшите, найлоновата риза се стопява на гърба му, косата му пламва. Той я гаси с ръце и продължава избавителната си задача. Дори когато колите за спешна помощ идват, той не стопира. Д-р Черкезов отхвърля препоръчаната му помощ и потегля пеш към Горна Оряховица, макар че кожата му виси на парцали. Пресрещнат е от последната кола за спешна помощ и е откаран в болничното заведение. Там той отпраща лекарите с думите: " Колеги, оставете ме, аз така и така ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти! “. За страдание, рано на другата заран, той издъхва, като последнитe думи към брачната половинка му са: " Кажи на баща, че не изхарчи на вятъра парите си, с цел да ме изучи. И дано бъде горделив с мен – държах се като същински доктор! “ Равносметката са 47 избавени пасажери и един изгубен живот – този на техния избавител. Посмъртно лекарят е награден със званието " Герой на социалистическия труд “, а на младата му брачна половинка е препоръчано да учи медицина без приемен изпит.

В днешно време за подвига на доктор Черкезов не се приказва доста. Незнание и безпаметност обкръжават неговата персона. Жалко е, че за този пропуснат воин не се учи в учебно заведение. За да посетим родното му село Виноград при започване на месец октомври, трябваше да намерим автомобил, тъй като публичен транспорт до него няма, а пътят е занемарен и с дупки по асфалта. Самото китно село запада, здравната работа в центъра на селото е затворена и с изпочупени прозорци, няма доктор или фелдшер. Родната къща на доктор Черкезов е изоставена, цялостна е с отпадъци, разрушава се и съставлява заплаха за децата, които играят в близост. Селското гробище е неподдържано и обрасло с плевели и няма по какъв начин да се стигне до гроба му. Улицата в град София, която е носила неговото име, е била преименувана. Въпреки многократните действия от ръководителите на Българския лекарски съюз, името на улицата към момента не е възобновено.

В началото на 2006 година по самодейност на сп. “Български доктор " датата 15 август е оповестена за ден на доктор Стефан Черкезов и лекарите, починали при осъществяване на служебния си дълг. С Решение на Министерски съвет № 1039 от 20 декември 2012 година 15 август се афишира за ден на оказване на благодарност към починалите при избавяне на човешкия живот – Ден на спасението. Този ден се отбелязва с боен обред пред паметника на медицинските чинове в двора на Военно-медицинската академия в гр. София и сирени на коли за спешна помощ. Д-р Черкезов е патрон на Многопрофилна окръжна болница за интензивно лекуване в гр. Велико Търново. На родната му къща има сложена паметна плоча, а улицата, където се намира тя, носи неговото име. На площада в центъра на село Виноград пред здравната работа, която също носи неговото име " Здравен дом " Д-р Стефан Черкезов “, има бюст-паметник, където на 15 август се сервират венци и цветя. Както възрастните поданици, по този начин и децата в Стражица и близките села помнят доктор Черкезов и неговия героизъм.За страдание доктор Стефан Черкезов е забравена персона на България, макар обстоятелството, че неговата постъпка е, може би, една от най-героичните в днешно време “

Автор: Ралица Горова, ЧСУ,,Юрий Гагарин ", гр. Варна