Алекс Сърчаджиева: „Благодаря ти за всичко, мило мое момче“
Днес ще ви напомним една история, която се случва на доста хора, само че тази невероятна жена трябваше да я преживее пред очите на всички ни.
Както написа Росен Карамфилов, „ няма къде да избягаш, когато всички погледи те наблюдават. Няма къде да се скриеш, когато хорското мнение те следва по петите. Няма друго избавление, с изключение на да споделиш болката си. Да я превърнеш от своя в обща. Да я обнародваш. Да се извисиш над тая болежка като орел над равнина. Да застанеш от горната страна и да я видиш в подробност. Да я презреш. После да я намразиш. Накрая да я приемеш. Да викаш и да крещиш, до момента в който ти мине. Истината е, че то в действителност в никакъв случай не минава “.
На днешната дата преди три години на 48-годишна възраст си отива един популярен човек, който оставя след себе си непреодолима празнина. Иван Ласкин умееше да разказва любовта си – към дъщерите си и към Александра Сърчаджиева.
Думите му извираха право от сърцето и бяха в действителност трогателни, облечени в типичния за артиста закачлив жанр. Спомняме си по какъв начин с притихнал мирис и насълзени очи четяхме нетрадиционните му обръщения към своята половинка, с които умиляваше цяла България.
В негова чест дано си напомним нещо обичано от далечната 2016-та, което не е просто низ от красиво звучащи думи, а същински вулкан от обич:
"Толкова те обичам, че даже не виждам детето ни когато притичва около теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция тя ми се видя черно-бяла... Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа заран, когато се събуждаш и приличаш на мокро врабче...Толкова те обичам, че единствено когато съм с теб не съм лакомец. Толкова те обичам, тъй като ме правиш добър и гальовен, тъй като цериш просташкият ми темперамент единствено с взор...защото те обичам! Обичам тайнството ти на почтен човек и някои релефи от тялото ти за които няма да споделя))) Обичам дишането против лицето ми когато спиш и аз те виждам! Обичам да те погалвам и ти да се усмихваш на сън.
Честит Рожден Ден, Сузи! Безмерно те обичам....Честит Рожден Ден, луничаво врабченце, Честит Рожден Ден, Александра!!!!! "
Днес обаче Алекс е тази, която ще приказва (и пише) за обич. Каквото и да вършиме, молим ви, спрете за малко, отделете няколко минути за тези редове и ги съпреживейте дружно с нас.
Публикуваме неѝн статус от през днешния ден, който показа в обществените мрежи.
Здравей, благо мое момче! Иска ми се да ти напиша писмо, както ти ми пишеше Иване! Обаче незнам дали ще мога!
Преди три години, благи мой Иване животът ми спря!!! Аз още не мога да допускам, че те няма!!! Ужасно доста ме боли и нямаш визия какъв брой ми липсваш, тъй като аз Иване безпределно доста те обичам!!!
Липсва ми смехът ти, липсва ми любовта ти, липсва ми топлината ти, липсва ми прегръдката ти!!! Липсват ми диалозите ни, липсват ми пътуванията ни, липсва ми кафето ти!!! Абе всичко ми липсва!!!
Понякога имам възприятието, че няма да мога да се оправя и просто желая да спра и да се откажа!!! Защото,Иване е доста мъчно в този свят да си мощен!!!
Тогава се вглеждам в нейните очи, очите на прелестната София, която ми подари и си споделям: НЯМАШ ПРАВО АЛЕКСАНДРА!!!
Благодаря ти за всичко, благо мое момче!!! Благодаря ти за тази неземна обич, която ми подари!!! Обичам те, нямаш визия какъв брой мноооооогоооо те обичам
Както написа Росен Карамфилов, „ няма къде да избягаш, когато всички погледи те наблюдават. Няма къде да се скриеш, когато хорското мнение те следва по петите. Няма друго избавление, с изключение на да споделиш болката си. Да я превърнеш от своя в обща. Да я обнародваш. Да се извисиш над тая болежка като орел над равнина. Да застанеш от горната страна и да я видиш в подробност. Да я презреш. После да я намразиш. Накрая да я приемеш. Да викаш и да крещиш, до момента в който ти мине. Истината е, че то в действителност в никакъв случай не минава “.
На днешната дата преди три години на 48-годишна възраст си отива един популярен човек, който оставя след себе си непреодолима празнина. Иван Ласкин умееше да разказва любовта си – към дъщерите си и към Александра Сърчаджиева.
Думите му извираха право от сърцето и бяха в действителност трогателни, облечени в типичния за артиста закачлив жанр. Спомняме си по какъв начин с притихнал мирис и насълзени очи четяхме нетрадиционните му обръщения към своята половинка, с които умиляваше цяла България.
В негова чест дано си напомним нещо обичано от далечната 2016-та, което не е просто низ от красиво звучащи думи, а същински вулкан от обич:
"Толкова те обичам, че даже не виждам детето ни когато притичва около теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция тя ми се видя черно-бяла... Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа заран, когато се събуждаш и приличаш на мокро врабче...Толкова те обичам, че единствено когато съм с теб не съм лакомец. Толкова те обичам, тъй като ме правиш добър и гальовен, тъй като цериш просташкият ми темперамент единствено с взор...защото те обичам! Обичам тайнството ти на почтен човек и някои релефи от тялото ти за които няма да споделя))) Обичам дишането против лицето ми когато спиш и аз те виждам! Обичам да те погалвам и ти да се усмихваш на сън.
Честит Рожден Ден, Сузи! Безмерно те обичам....Честит Рожден Ден, луничаво врабченце, Честит Рожден Ден, Александра!!!!! "
Днес обаче Алекс е тази, която ще приказва (и пише) за обич. Каквото и да вършиме, молим ви, спрете за малко, отделете няколко минути за тези редове и ги съпреживейте дружно с нас.
Публикуваме неѝн статус от през днешния ден, който показа в обществените мрежи.
Здравей, благо мое момче! Иска ми се да ти напиша писмо, както ти ми пишеше Иване! Обаче незнам дали ще мога!
Преди три години, благи мой Иване животът ми спря!!! Аз още не мога да допускам, че те няма!!! Ужасно доста ме боли и нямаш визия какъв брой ми липсваш, тъй като аз Иване безпределно доста те обичам!!!
Липсва ми смехът ти, липсва ми любовта ти, липсва ми топлината ти, липсва ми прегръдката ти!!! Липсват ми диалозите ни, липсват ми пътуванията ни, липсва ми кафето ти!!! Абе всичко ми липсва!!!
Понякога имам възприятието, че няма да мога да се оправя и просто желая да спра и да се откажа!!! Защото,Иване е доста мъчно в този свят да си мощен!!!
Тогава се вглеждам в нейните очи, очите на прелестната София, която ми подари и си споделям: НЯМАШ ПРАВО АЛЕКСАНДРА!!!
Благодаря ти за всичко, благо мое момче!!! Благодаря ти за тази неземна обич, която ми подари!!! Обичам те, нямаш визия какъв брой мноооооогоооо те обичам
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ