Месеците имат и български имена, кои от тях знаете?
Днес ще ви показва една прелюбопитна публикация. Тук ще ви обясня за славянските и българските имена на месеците ни. Кои от тях знаете и каква е тяхната история. Прочетете в идващите редове, написа Poznanieto.bg.
Какви са българските имена на месеците?
1.Голям Сечко – Просинец – Януари
Българското име на първия месец от годината е Голям Сечко. Името е позната на повече хора от приказката на Елин Пелин за него, брат му и баба Марта. Славянското име на месеца е Просинец – свързва се с последователното повишаване на деня.
2.Малък Сечко – Свецан(свещ) – Февруари
При нас се назовава Малък Сечко. Това е по-малкият брат на Голям Сечко и по тази причина постоянно е пикантен – хем финален месец от зимата, хем е пикантен. В другите славянски езици се назовава Свецан, като идва от думата за свещ – тук е обвързван с християнската традиция по филтриране и празник на светлината – Сретение Господне
3.Баба Марта – Сух – Март
Баба Марта е обликът, който дава името на този месец. В славянските езици, Март е прочут и като сухият месец, защото земята още е премръзнала от студената зима.
4.Брезов – Брязок – Април
Тук е непокътнато определението за Април като Брезовият месец – т.е. цветният месец, тъй като всичко пониква и се развива тогава. Брязок е другото име и се свързва с цъфтежа на брезата. На някои места е прочут и като Мали травен – поради поникването на буйна трева.
5.Тревен/Велики Тревен – Май
Това е месецът на най- мощно растящата природа към нас и заради тази причина, нашите предшественици са му дали това название. Това се е запазило и измежду другите славянски нации в сходна форма.
6.Червеник/Изок – Липан – Юни
Нашите предшественици са го наричала Червеник – аленият месец, само че за жалост не мога да ви дам тъкмо пояснение каква е повода за това. В другите славянски езици е известне с разнообразни имена – Липан да речем е в Хърватия, а на полски и чешки Липен се назовава месец Юли.
7.Жетвар – Сърпен – Юни
Това е месецът на жътвата за нашите предшественици и заради тази причина е прочут по този метод. По подобен метод се знае и при другите славянски нации, като се употребява най-често думата сърпен – поради сърпът като главното средство при беритба.
8.Орач – Голям сърпен – Август
Това е месецът отдаден на орачите и копачите, тъй че носи това име при нас. При другите славянски нации е малко по-различно -да речем в словенския е именуван Голям сърпен, защото към момента е част от жътвата.
9.Руй – Гроздобер – Септември
При нас най-често се е употребила думата Руй за месец Септември, защото това е най-изобилният и благодатен интервал от годината. В Сърбия и някои част от Македония, този месец се е наричал Гроздобер по обясними аргументи.
10.Листопад – Виноток – Октомври
Окапването на листа носи и името на месец октомври за нас. В другите славянски езици е сходно, само че е забавно, че в Словения – този месец се назовава Виноток. Причината за това е, че тогава стартира да се претака виното.
11.Груден – Листопад – Ноември
Много е забавно по какъв начин времето е друго в другите краища на славянското землище. При нас, този месец се назовава Груден, защото земята замръзва на буци, а да речем при южните славяни, този месец е прочут като Листопад – стартират да падат листата.
12.Студен – Коледар – Декември
Студен е името на последния месец от годината – отново по обясними аргументи. Дал съм и сръбското име на Декември, което е по-различно – Коледар. Причината е обвързвана с наближването на този празник, а из другите по-топли славянски земи се назовава – Груден – по логиката на Ноември месец при нас.
Какви са българските имена на месеците?
1.Голям Сечко – Просинец – Януари
Българското име на първия месец от годината е Голям Сечко. Името е позната на повече хора от приказката на Елин Пелин за него, брат му и баба Марта. Славянското име на месеца е Просинец – свързва се с последователното повишаване на деня.
2.Малък Сечко – Свецан(свещ) – Февруари
При нас се назовава Малък Сечко. Това е по-малкият брат на Голям Сечко и по тази причина постоянно е пикантен – хем финален месец от зимата, хем е пикантен. В другите славянски езици се назовава Свецан, като идва от думата за свещ – тук е обвързван с християнската традиция по филтриране и празник на светлината – Сретение Господне
3.Баба Марта – Сух – Март
Баба Марта е обликът, който дава името на този месец. В славянските езици, Март е прочут и като сухият месец, защото земята още е премръзнала от студената зима.
4.Брезов – Брязок – Април
Тук е непокътнато определението за Април като Брезовият месец – т.е. цветният месец, тъй като всичко пониква и се развива тогава. Брязок е другото име и се свързва с цъфтежа на брезата. На някои места е прочут и като Мали травен – поради поникването на буйна трева.
5.Тревен/Велики Тревен – Май
Това е месецът на най- мощно растящата природа към нас и заради тази причина, нашите предшественици са му дали това название. Това се е запазило и измежду другите славянски нации в сходна форма.
6.Червеник/Изок – Липан – Юни
Нашите предшественици са го наричала Червеник – аленият месец, само че за жалост не мога да ви дам тъкмо пояснение каква е повода за това. В другите славянски езици е известне с разнообразни имена – Липан да речем е в Хърватия, а на полски и чешки Липен се назовава месец Юли.
7.Жетвар – Сърпен – Юни
Това е месецът на жътвата за нашите предшественици и заради тази причина е прочут по този метод. По подобен метод се знае и при другите славянски нации, като се употребява най-често думата сърпен – поради сърпът като главното средство при беритба.
8.Орач – Голям сърпен – Август
Това е месецът отдаден на орачите и копачите, тъй че носи това име при нас. При другите славянски нации е малко по-различно -да речем в словенския е именуван Голям сърпен, защото към момента е част от жътвата.
9.Руй – Гроздобер – Септември
При нас най-често се е употребила думата Руй за месец Септември, защото това е най-изобилният и благодатен интервал от годината. В Сърбия и някои част от Македония, този месец се е наричал Гроздобер по обясними аргументи.
10.Листопад – Виноток – Октомври
Окапването на листа носи и името на месец октомври за нас. В другите славянски езици е сходно, само че е забавно, че в Словения – този месец се назовава Виноток. Причината за това е, че тогава стартира да се претака виното.
11.Груден – Листопад – Ноември
Много е забавно по какъв начин времето е друго в другите краища на славянското землище. При нас, този месец се назовава Груден, защото земята замръзва на буци, а да речем при южните славяни, този месец е прочут като Листопад – стартират да падат листата.
12.Студен – Коледар – Декември
Студен е името на последния месец от годината – отново по обясними аргументи. Дал съм и сръбското име на Декември, което е по-различно – Коледар. Причината е обвързвана с наближването на този празник, а из другите по-топли славянски земи се назовава – Груден – по логиката на Ноември месец при нас.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




