Доналд Туск ще води срещата ЕС-Западни Балкани
Днес ще се организира срещата на върха сред Европейския съюз и страните от Западните Балкани в София. Тя ще бъде водена от ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще съставлява Европейски Съюз, дружно с ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. На срещата ще участват още ръководителят на Европейския парламент Антонио Таяни, висшият представител за външната политика и сигурността на Европейски Съюз Федерика Могерини и еврокомисарят по европейската политика за съседство и договарянията за разширение Йоханес Хан.
Срещата на върха, отдадена на европейската вероятност на страните от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Македония, Албания и Косово, е първата по рода си от 15 години насам. Сред гостите са президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Ангела Меркел, министър председателят на Обединеното кралство Тереза Мей.
Темата на срещата е „ Свързаност “ – във връзка с превоз, енергетика и цифрова инфраструктура, обучение и други.
Освен свързаността и европейската вероятност за страните от Западните Балкани се чака по време на срещата да бъдат разисквани и други тематики като заплахата за иранското нуклеарно съглашение и насилието сред израелци и палестинци, смяната на пакет " Мобилност ", за която упорстват от българския транспортен отрасъл, съобщи Дарик.
До последно нямаше изясненост дали представителите на Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия - петте страни членки на Европейски Съюз, непризнали Косово за самостоятелна ще участват на срещата.
По време на срещата на върха за Западните Балкани не се чака да има съответни дати или изобщо думата „ разширение ”, само че би трябвало да се радваме, че сядането на една маса и наличието на държавниците ги има.
Това разясниха в студиото на bTV Стефан Тафров, някогашен непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации и Милен Керемедчиев, някогашен заместник-министър на външните работи, във връзка започващата среща в НДК.
Керемдчиев направи паралел и със срещата с турския президент Реджеп Ердоган във Варна през март. По думите му самото случване, сядането на една маса и на двете срещи – това е единствено по себе си вест и позитивен факт.
„ В заключителните документи няма дати, няма и думите разширение и това е огромна отстъпка. Едва ли ще има пробив в македоно-гръцките връзки ”, уточни Тафров. Според него би трябвало да обърнем изключително внимание на Македония, която би трябвало да е приоритет за нас.
По време на срещата на върха за Западните Балкани не се чака да има съответни дати или изобщо думата „ разширение ”, само че би трябвало да се радваме, че сядането на една маса и наличието на държавниците ги има.
Това разясниха в студиото на „ Тази заран ” Стефан Тафров, някогашен непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации и Милен Керемедчиев, някогашен заместник-министър на външните работи, във връзка започващата среща в НДК.
Керемдчиев направи паралел и със срещата с турския президент Реджеп Ердоган във Варна през март. По думите му самото случване, сядането на една маса и на двете срещи – това е единствено по себе си вест и позитивен факт.
„ В заключителните документи няма дати, няма и думите разширение и това е огромна отстъпка. Едва ли ще има пробив в македоно-гръцките връзки ”, уточни Тафров. Според него би трябвало да обърнем изключително внимание на Македония, която би трябвало да е приоритет за нас.
Европейски Съюз и Западните Балкани си дават среща в София
Спорът сред Сърбия и Косово има късмет да се реши по-скоро, в сравнение с този за Босна и Херцеговина, счита той и прикани за разсъдък.
„ Въпросът е до какъв брой Западните Балкани желаят да се интегрират в Европа и до каква степен европейците желаят да одобряват тези страни. Преди 15 години имаше 15 страни членки на Европейски Съюз и тогава съперниците на разширението бяха към 35 на 100 от европейските жители. В момента е 46 на 100, а във Франция и Германия са най-вече от жителите, които не желаят. Въпросът е и до каква степен европейските водачи ще послушат гласоподавателите си и ще дадат късмет на страните ”, счита Керемедчиев.
Според Тафров настроенията в старите страни членки са срещу, тъй като България не е потвърдила за 11 години, че заслужава да е член и по-скоро присъединението беше политически акт на неподготвена страна – по този начин мислят в Западна Европа.
Тази среща ще бъде засенчена в медиите от международните проблеми. Не виждам да се приказва доста, добави той.
Срещата на върха, отдадена на европейската вероятност на страните от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Македония, Албания и Косово, е първата по рода си от 15 години насам. Сред гостите са президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Ангела Меркел, министър председателят на Обединеното кралство Тереза Мей.
Темата на срещата е „ Свързаност “ – във връзка с превоз, енергетика и цифрова инфраструктура, обучение и други.
Освен свързаността и европейската вероятност за страните от Западните Балкани се чака по време на срещата да бъдат разисквани и други тематики като заплахата за иранското нуклеарно съглашение и насилието сред израелци и палестинци, смяната на пакет " Мобилност ", за която упорстват от българския транспортен отрасъл, съобщи Дарик.
До последно нямаше изясненост дали представителите на Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия - петте страни членки на Европейски Съюз, непризнали Косово за самостоятелна ще участват на срещата.
По време на срещата на върха за Западните Балкани не се чака да има съответни дати или изобщо думата „ разширение ”, само че би трябвало да се радваме, че сядането на една маса и наличието на държавниците ги има.
Това разясниха в студиото на bTV Стефан Тафров, някогашен непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации и Милен Керемедчиев, някогашен заместник-министър на външните работи, във връзка започващата среща в НДК.
Керемдчиев направи паралел и със срещата с турския президент Реджеп Ердоган във Варна през март. По думите му самото случване, сядането на една маса и на двете срещи – това е единствено по себе си вест и позитивен факт.
„ В заключителните документи няма дати, няма и думите разширение и това е огромна отстъпка. Едва ли ще има пробив в македоно-гръцките връзки ”, уточни Тафров. Според него би трябвало да обърнем изключително внимание на Македония, която би трябвало да е приоритет за нас.
По време на срещата на върха за Западните Балкани не се чака да има съответни дати или изобщо думата „ разширение ”, само че би трябвало да се радваме, че сядането на една маса и наличието на държавниците ги има.
Това разясниха в студиото на „ Тази заран ” Стефан Тафров, някогашен непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации и Милен Керемедчиев, някогашен заместник-министър на външните работи, във връзка започващата среща в НДК.
Керемдчиев направи паралел и със срещата с турския президент Реджеп Ердоган във Варна през март. По думите му самото случване, сядането на една маса и на двете срещи – това е единствено по себе си вест и позитивен факт.
„ В заключителните документи няма дати, няма и думите разширение и това е огромна отстъпка. Едва ли ще има пробив в македоно-гръцките връзки ”, уточни Тафров. Според него би трябвало да обърнем изключително внимание на Македония, която би трябвало да е приоритет за нас.
Европейски Съюз и Западните Балкани си дават среща в София
Спорът сред Сърбия и Косово има късмет да се реши по-скоро, в сравнение с този за Босна и Херцеговина, счита той и прикани за разсъдък.
„ Въпросът е до какъв брой Западните Балкани желаят да се интегрират в Европа и до каква степен европейците желаят да одобряват тези страни. Преди 15 години имаше 15 страни членки на Европейски Съюз и тогава съперниците на разширението бяха към 35 на 100 от европейските жители. В момента е 46 на 100, а във Франция и Германия са най-вече от жителите, които не желаят. Въпросът е и до каква степен европейските водачи ще послушат гласоподавателите си и ще дадат късмет на страните ”, счита Керемедчиев.
Според Тафров настроенията в старите страни членки са срещу, тъй като България не е потвърдила за 11 години, че заслужава да е член и по-скоро присъединението беше политически акт на неподготвена страна – по този начин мислят в Западна Европа.
Тази среща ще бъде засенчена в медиите от международните проблеми. Не виждам да се приказва доста, добави той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ