Днес ще се проведат може би едни от най-противоречивите награди

Днес ще се проведат може би едни от най-противоречивите награди за “Човек на годината ” на Българския Хелзински Комитет (БХК). След като излязох от журито взех решение, че повече няма да разясня тематиката, с цел да не сугестирам в допълнение, а и с вярата, че в последна сметка ще има вразумяване, примирение и най-много обективност, достолепие и същинска смяна на отрицателния тренд, по който се подхлъзнаха уредниците. Признавам си, не знаех кой е Виктор Лилов, в никакъв случай не съм следила неговите изяви, не знаех, че е член на УС на БХК, нямам никакво отношение към неговата експертиза по тематиката Израел/Палестина. В разгара на всичко случило се след моето излизане, овакантяване на още двама члена на журито и няколко номинирани, взех решение да ревизира в действителност що за активност стои зад цялата тази меко казано противоречива позиция, в която едно от най-големите всеобщи кланета в актуалната ни история, жестоката терористична офанзива на Хамас против мирни поданици в Израел – бебета, деца, млади девойки и момчета, възрастни хора, родители, бременни дами, стотици отвлечени, просто се загатваше ей така да го има като фактор, а след това същите бяха упреквани в закононарушения против правата на индивида поради ответната им реакция за очистване на Хамас в Газа. Постове след постове с откровена антиизраелска и много на границата на антисемитизма позиция, покрита зад нещастието, която се случва в Ивицата Газа, без дума за първопричината. Ден след ден. В кореспонденцията на БХК, на нейни някогашни и сегашни членове единственото, което като че ли излизаше на напред във времето е, че видиш ли никой с изключение на тях не схваща от човешките права и интернационалните закони. Първо, смятам за извънредно нездравословно за всяко едно общество, наклонността на избрани организации или групи хора трайно да вменяват, че хората би трябвало да мълчат по тематики, които “не са специалисти ”. И тъй като знам, че в този момент ще се каже, че и аз не съм специалист, с цел да го настоявам това, същото е заложено като една от предпоставките за неуспеха на всяко едно общество в книгата “Защо нациите се провалят ” на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън. Един от най-хубавите научни писания на нашето съвремие по тематиката. Та, да се върна на тематиката. Дълбоко съм потресена от хилядите почтени жертви на този спор и няма цена, която да заплати и един изгубен детски живот без значение от това, на коя страна от граница е лишен. Тероризмът е тъкмо това. Той това желае. Да убива, да разпаря тела, да всява смут, да предизвика. И най-много да кара всички да треперят, че той отново ще се върне. И се връща. Виждаме го години наред. Дали военната тактика на ръководещите Израелската страна е вярна, аз не мога да разясня. Не тъй като не виждам какво се случва в Газа, а тъй като в действителност не знам по какъв начин е допустимо в една такава обстановка да се вземе най-правилното решение. Защото решение без загуба няма. А там някъде в кафези стоят техните отвлечени деца. Meanwhile в България. Номиниран, защитаващ правата на разнообразни групи уязвими хора години наред, без значение от техния етнос, народност, вяра, пол, бива изхвърлен с обществен линч за негови мнения и постове във фейсбук по тематиката Израел и Хамас. Член на БХК бълва по тематиката с откровена антиизраелска позиция, само че думите му да кажем са облечени в жанр на писане друг и по-елитарен от тези на изхвърления номиниран. Организация на евреите в България „ Шалом “, интернационалните организации пишат до БХК с молба да преразгледат позиция, оферират благоприятни условия за изясняване и даване на спомагателна информация. Не. Тишина. Експертите по правата на индивида мълчат. Те знаят всичко. И да ви кажа, в случай че не бях станала очевидец на равнището на връзка на въпросните “експерти ”, можеше и да си кажа “абе има нещо, с цел да е такава позицията им ”. Тъжната истина е, че няма нищо. Едно огромно НИЩО, станало пленник на следващите самозабравили се в личните си пристрастености и его “пазители ” на правото. И не тук не приказвам за всички прелестни хора, които работят в БХК, с част от които самата аз съм работила и съм виждала същинска експертиза и борбеност в борбите за онеправданите. Това не са те. Тук има нещо надълбоко сбъркано, което уповавам се с този публичен отзив ще стартира своето естествено преподреждане. Аз персонално не знам по какъв начин през днешния ден някой ще чества и ще вземе премия с достолепие. Не тъй като не я заслужава, а тъй като да се бориш за социална смяна изисква най-малкото да застанеш на позиция в малко от моментите, в които това може да носи същинска смяна. Но това си е персонален избор, несъмнено. И не на последно място, желая да споделя, че съм работила с доста евреи и не преставам да работя. От тях съм научила повече за правата на индивида, поддръжката към обществото, силата да пазиш обичаи и да помагаш на хората, да защитаваш тези, които са най-уязвими, да се грижиш за обществото си, доста повече от всяка друга общественост. На каузи, не на думи. И преди да стартира да се лее още веднъж хейт, да е ясно следното: 1. Не поддържам нито една война! Войните постоянно, безусловно постоянно дават най-вече жертви от най-невинните. Тези, които стартират войните са същинските агресори и хората не би трябвало да го не помнят в нито един миг! 2. Дълбоко и същински пострадвам за всички деца, които заплащат с живота си за невъзможността на обществата да търсят мира, да се борят за него, да го пазят и пазят. Когато едно общество не може да се оправи със личните си проблеми, касае се за всички, рано или късно отново децата му заплащат цената и това би трябвало да е ясно. За страдание, постоянно късно разбираме, че не сме се справили, в случай че изобщо сме се борили задоволително. 3. Хамас би трябвало да върне всички заложници неотложно и да понесе отговорност за жертвите от двете страни на спора. 4. Светът би трябвало да върне мира на масата като съществена задача, а правото да се пази и от закона, когато това е належащо. 5. Време е в България да има сериозен спор за същинските дела и организации, които не разделят и не търгуват с въздействие и име. Защото истината е, че не сме се справили добре ни с децата, ни с правата.