Илиана Раевасподели спомени, свързани с голяма загуба в гимнастиката
Днес ще посветя този пост на една Велика българска треньорка - Златка Пърлева!, това написа Илиана Раева в обществената мрежа и разказа спомените си с умрялата треньорка, видя Plovdiv24.bg . Ето какво написа още госпожа Раева:
Преди дни тя си отпътува от този свят, оставяйки след себе си необхватен океан от мемоари, мощни страсти и усеща, както облик на една мощна, сполучлива, богатства и любяща жена.
БФХГ и отдаде заслуженото, само че ми се желае през днешния ден да споделя един доста ослепителен спомен от последното десетилетие с нея. Провокира ме вълнуващият роман на Nadya Mihaylova, която беше нейна гимнастичка и една от моите обичани колежки в тези години, който прочетох тази заран в Фен група на Българската художествена гимнастика.
Тренирам си аз тима на “Раковски " (ансамбъла) и внезапно вратата се отваря! С гръм и тропот влизат Златка Пърлева, Емилия Бонева, Юлия Трашлиева, Пепа Батова, Нина Алексиева. Както аз до ден сегашен ги назовавам “Тежката артилерия "! Води ги като военачалник Златка Пърлева и вика от вратата високо: “Къде е Илианчетооо? Я да видя в този момент девойките и! " Другите зад нея се смеят и я следват.
Момичетата ми зяпват и стоят неподвижни и гледат ту мен, ту тях. Златка продължава на доста висок звук, жестикулирайки с необикновено изразителните си ръце: “Хайде да видя в този момент какво можете вие? " Всичко това е още до момента в който идват към нас. Аз естествено се усмихвам щастливо, посрещам ги с необятно отворени ръце, гушкаме се, целуваме се и върша несполучлив опит да ги показва на зяпналите ми девойки! Всичките ни посетители се смеят, приказват една през друга, в това време аз ги представям, доколкото ми разрешават и от вратата-за краката: “Хайде, давайте, играйте да ви забележим ".
Аз тъй като си ги знам всичките, нахилила съм се и се обръщам към девойките ми! Те са като гръмнати от цялата врява, обятия, целувки, закачки, само че застават и стартират. На петия такт Златка скача и ги стопира! “Чакайте в този момент, тука по този начин не може да държите ръцете " Тя е нахлула на терена, хванала е единия обръч и демонстрира все едно е на 18 години. Емилия Бонева и подглася, а Юлия Трашлиева и тя се намесва, все едно си е на подготовка с нейния тим и ги готви за съревнование. Аз заставам спокойно в профил и изпитвам невъобразима обич към всичките - Емилия треньор на олимпийски шампионки, Златка и Юлия на международни шампионки. Нина популярен осъждам, Пепа дълготраен общоприет секретар на БФХГ.
И трите демонстрират въодушевено, скачат играят. Показват УНИКАЛНА техника с уреда, изясняват какво би трябвало да вършат с ръцете, по какъв начин да преливат придвижванията - ВОДОПАД от подготвеност, страст и обич към уреда и гимнастиката. Карат ги да повтарят…
Залата се извърши с неповторима сила, която се трансферира на девойките, които трансформираха физиономиите си и полетяха. А Златка ги окуражава, хвали, радва им се… Скача и играе с цялостна мощ към тях. Аз си я познавах, тъй като имаше миг, в който дружно тренирахме в залата, само че се възхитих същински на това, което изливаше с наличието си!
Тренировката мина и отпътува за един момент. Такова въодушевление, такава жадност за игра…
Тя ги тренираше, а аз седнах до другите и се смеехме, припомняхме всякакви истории. По едно време Емилия и вика: “Златоо, айде стига! Остави девойките да починат! " А тя и вика: “ Как ще почиват?! Трябва международни шампионки да стават! " Пък Емилия намига и дава отговор: “ “Чакай тогава аз да ги потренирам, че да станат не международни, а олимпийски първенци " "!
И всички започнахме да се смеем!
А Златка се смее, но седи на терена и ги учи…
Неведнъж ни посети…
Така я помня аз.
Огнена, можеща, любяща…
Златна Златка, освен със златните си медали, а с душата и сърцето си!
Поклон…
Дълбок реверанс!
Преди дни тя си отпътува от този свят, оставяйки след себе си необхватен океан от мемоари, мощни страсти и усеща, както облик на една мощна, сполучлива, богатства и любяща жена.
БФХГ и отдаде заслуженото, само че ми се желае през днешния ден да споделя един доста ослепителен спомен от последното десетилетие с нея. Провокира ме вълнуващият роман на Nadya Mihaylova, която беше нейна гимнастичка и една от моите обичани колежки в тези години, който прочетох тази заран в Фен група на Българската художествена гимнастика.
Тренирам си аз тима на “Раковски " (ансамбъла) и внезапно вратата се отваря! С гръм и тропот влизат Златка Пърлева, Емилия Бонева, Юлия Трашлиева, Пепа Батова, Нина Алексиева. Както аз до ден сегашен ги назовавам “Тежката артилерия "! Води ги като военачалник Златка Пърлева и вика от вратата високо: “Къде е Илианчетооо? Я да видя в този момент девойките и! " Другите зад нея се смеят и я следват.
Момичетата ми зяпват и стоят неподвижни и гледат ту мен, ту тях. Златка продължава на доста висок звук, жестикулирайки с необикновено изразителните си ръце: “Хайде да видя в този момент какво можете вие? " Всичко това е още до момента в който идват към нас. Аз естествено се усмихвам щастливо, посрещам ги с необятно отворени ръце, гушкаме се, целуваме се и върша несполучлив опит да ги показва на зяпналите ми девойки! Всичките ни посетители се смеят, приказват една през друга, в това време аз ги представям, доколкото ми разрешават и от вратата-за краката: “Хайде, давайте, играйте да ви забележим ".
Аз тъй като си ги знам всичките, нахилила съм се и се обръщам към девойките ми! Те са като гръмнати от цялата врява, обятия, целувки, закачки, само че застават и стартират. На петия такт Златка скача и ги стопира! “Чакайте в този момент, тука по този начин не може да държите ръцете " Тя е нахлула на терена, хванала е единия обръч и демонстрира все едно е на 18 години. Емилия Бонева и подглася, а Юлия Трашлиева и тя се намесва, все едно си е на подготовка с нейния тим и ги готви за съревнование. Аз заставам спокойно в профил и изпитвам невъобразима обич към всичките - Емилия треньор на олимпийски шампионки, Златка и Юлия на международни шампионки. Нина популярен осъждам, Пепа дълготраен общоприет секретар на БФХГ.
И трите демонстрират въодушевено, скачат играят. Показват УНИКАЛНА техника с уреда, изясняват какво би трябвало да вършат с ръцете, по какъв начин да преливат придвижванията - ВОДОПАД от подготвеност, страст и обич към уреда и гимнастиката. Карат ги да повтарят…
Залата се извърши с неповторима сила, която се трансферира на девойките, които трансформираха физиономиите си и полетяха. А Златка ги окуражава, хвали, радва им се… Скача и играе с цялостна мощ към тях. Аз си я познавах, тъй като имаше миг, в който дружно тренирахме в залата, само че се възхитих същински на това, което изливаше с наличието си!
Тренировката мина и отпътува за един момент. Такова въодушевление, такава жадност за игра…
Тя ги тренираше, а аз седнах до другите и се смеехме, припомняхме всякакви истории. По едно време Емилия и вика: “Златоо, айде стига! Остави девойките да починат! " А тя и вика: “ Как ще почиват?! Трябва международни шампионки да стават! " Пък Емилия намига и дава отговор: “ “Чакай тогава аз да ги потренирам, че да станат не международни, а олимпийски първенци " "!
И всички започнахме да се смеем!
А Златка се смее, но седи на терена и ги учи…
Неведнъж ни посети…
Така я помня аз.
Огнена, можеща, любяща…
Златна Златка, освен със златните си медали, а с душата и сърцето си!
Поклон…
Дълбок реверанс!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ