Музикална история еп. 43: „September“ на „Earth, Wind & Fire“
Днес ще приказваме за ария, родена в разгара на диско ерата, само че със мощни фънк и соул въздействия. Това е „ September “ на „ Earth, Wind & Fire “ от 1978 година.
Песента е замислена от китариста Al McKay (Ал Маккей). Той записва първичната китарна конструкция в домашното си студио и я предлага на главния артист в групата – Maurice White (Морис Уайт), който доста я харесва. По мемоари на Маккей, разказани от него в изявление през 2018 година, първите думи, с които Морис способства към мелодията, са началните „ Do You Remember “ (Ти помниш ли). Това демонстрира вероятността, в която Уайт вижда това парче още в самия му зародиш. Allee Willis (Али Уилис) също се причислява към Маккей и Уайт в работата по парчето. В по-късно изявление за „ American Songwriter “ тя споделя, че това е първата ария, за чието написване си партнира с Морис. Уилис добавя, че това е било най-жизнерадостната мелодия, която в миналото е чувала.
В края на 1977 година Али е млада авторка на песни, която към момента печели зле от своята работа в Лос Анджелис. Общ другар я среща с басиста Verdine White (Върдин Уайт), който пък я среща с един от братята си - Морис Уайт, а и двамата са част от „ Earth, Wind & Fire “ (Ърт, уинд енд файър). Морис към този момент има няколко реда от текста и се е спрял на заглавието „ September “, когато звъни на Али и я пита дали желае да се включи в довършването на текста. Той й изяснява по телефона, че песента „ September “ е замислена като трета в музикална трилогия и я пита дали е осведомена с източната философия. „ Тогава не знаех защо ми приказва “ – споделя Али в едно по-късно изявление. А ето по какъв начин стоят нещата. „ September “ е в действителност трета ария от нещо по-голямо като план, по което Уайт и Маккей работят. Първата ария от трилогията е „ Sing A Song “, а втората - „ Best Of My Love “. „ Best Of My Love “ не е записана от групата, а от различен продуциран от тях състав по това време - „ Emotions “ („ Имоушънс “). В първия ден, в който Али идва в студиото, още на входа му чува китарните акомпанименти на някакво ново парче.
Тя е изумена какъв брой добре звучат и си пожелава тъкмо това да е песента, за която я канят да работи. Така и става. Морис й споделя, че съгласно него тя е доста нравствен човек и й дава лист с книги. Препоръчва й да отиде в магазин на име „ The Bodhi Tree bookstore “ в Лос Анджелис, където може да ги откри. Според други версии, разказвани от Али в медиите, той й е дал единствено едно заглавие, а в книжарницата са я насочили към още няколко книги на сходна тема. Първата и най-важна за Морис книга, която би трябвало Али да прочете, е „ Най-великият търговец на света “ )(„ The Greatest Salesman In The World “) на писателя от италиански генезис Ог Мандино. Мандино е един от най-четените създатели на духовна литература за самоусъвършенстване в Съединени американски щати, а излязлата през 1965 година „ Най-великият търговец на света “ се трансформира в бестселър. Книгата приказва за това по какъв начин античните секрети могат да се приложат за триумфи в бизнеса. Историята е нещо като справочник по философия, предаден посредством роман за търговец на камили. Младата Али прелиства първите страници и изпада в суматоха и неразбиране, до момента в който чете за антични египтяни и среща безчет неразбираеми метафори. Тя просто желае да написа соул песни, а в този момент се оказва, че би трябвало да прочете куп книги за античните секрети на източните цивилизации. Освен това Али попада в среда на огромни музиканти, а в никакъв случай не е свирила на музикални принадлежности.
Но тя е от Детройт, щата Мичиган, а там процъфтява музикалната компания „ Motown “. Али прекарва тийнейджърските си години, слушайки записите на „ Motown “ от 60-те, в това число Aretha Franklin (Арета Франклин), Stevie Wonder (Стиви Уондър) и Diana Ross (Даяна Рос). Ходи постоянно да ги слуша по какъв начин извършват и наживо. По-късно, когато я вкарват в „ Залата на славата на композиторите “ главно поради приноса й за „ Earth, Wind & Fire “, тя споделя, че това са били единствените в живота й уроци по музика. Тя въпреки всичко схваща, че това е първата ария, която Морис поръчва на професионален създател отвън неговата среда и че е нужно да се опознаят и да поработят дружно, до момента в който нещата потръгнат. Морис желае да я подтикне към книгите, въодушевили него, с цел да вибрират на едни и същи креативен талази. И по този начин, работата по текста продължава интензивно съвсем четири месеца, като Морис и Али изписват над двайсет страници с хрумвания. Али споделя по-късно, че първата смяна, която е предложила, се отнася до въвеждащия стих, чийто начален тип е бил „ Do you remember/The 21st ‘day’ of September “ (Помниш ли денят 21 септември).
Тя предлага да се махне „ Day “ и да стане настоящето „ Do you remember/The 21st night of September “ (Помниш ли нощта на 21 септември). Основен мотив в нейната редакция е, че нощта в по-голяма степен подхожда на един сантиментален спомен. А пред „ RPM “ разяснява, че дружно избират и да се пее за 21 септември, откакто пробват още други разновидности – първи, втори и така нататък За избора на датата има доста теории. Едни го свързват с прехода сред лятото и есента, знаейки, че Морис има уязвимост към астрологията, която въодушевява и името на групата „ Земя, вятър и огън “. Други пък напомнят стихотворението „ September “ от 1892 на Helen Hunt Jackson (Хелън Хънт Джаксън), в което се приказва по какъв начин другите детайли, в това число земята, огъня и въздуха, добиват друг цвят през септември. Али Уилис споделя, че от дамата на Морис, Marilyn White (Мерилин Уайт), знае, че на този ден през 1978 година се ражда техният наследник Kahbran (Кахбран).
Дали датата на раждането е авансово планувана, с каквито благоприятни условия медицината от дълго време разполага, няма по какъв начин да знаем. Освен това първи август също е споменаван като дата на това раждане, което слага под подозрение думите на Али. (Някои информации сочат, че 21 септември е бил термина (прогнозното раждане) и Морис го е заложил като скрито известие в текста.) А самият Морис приказва, че няма нищо символно в избора на датата за текста, просто му е звучала подобаваща в нагаждането на стиха по отношение на мелодията.
Текстът има още един миг, който буди полемики. Той тормози и самата Али Уилис. Това е изцяло безсмисленото „ ba-dee-ya “, което се повтаря през цялата ария и във всички версии на текста на Морис. Те пробват да го заменят с доста други думи, само че всякога им звучи тромаво. Пред „ Spotify “ Али споделя по какъв начин до последно не е одобрявала това „ Ба-ди-я “, повтарящо се в припевите. Десет минути преди среднощ, когато е крайния период на записите, тя си мисли: „ О, боже мой, тази фраза ще скапе всичко! “ Али пита Морис „ Какво, по дяволите, е това „ Ба-ди-я “ “, на което той дава отговор „ Кой, по дяволите, го е грижа? “ По думите на Али, това е най-важният урок, който е научила тогава за писането на музика, а точно, че текстът не трябва да пречи на музиката (или на груува, както тя се изразява). Морис отново поучава музикалните критици да не търсят каквото и да е значение на „ Ба-ди-я “ и споделя, че това си е негово звукоподражание на ритъма.
От тази ария нататък сред Морис и Али се оформя добър креативен тандем и тя му оказва помощ в писането на песните от съвсем целия идващ албум.
Някак знаково е, че записът на „ September “ е през септември на 1978 година. Издаването на сингъла е на 18 ноември същата година, а съпродуценти на записа са Морис Уайт и Charles Stepney (Чарлс Степни), който се включва и в работата по аранжимента. През идната 1979 година Морис е номиниран за „ Грами “ за музикален продуцент на годината, само че не печели. В „ September “ свири цялата дванадесетчленна група. Освен към този момент упоменатите Морис, Ал и Върдин, ще посочим единствено още вторият вокалист Philip Bailey (Филип Бейли), барабанистите Fred White (Фред Уайт) и Ralph Johnson (Ралф Джонсън), китаристът Johnny Graham (Джони Греъм) и Larry Dunn (Лари Дън) на клавишните. Останалите четирима свирят на духови принадлежности.
„ September “ не е включвана в студиен албум, а влиза в компилацията „ The Best Of Earth, Wind & Fire vol. 1 “, с което я прави най-продаваната им плоча. Сингълът излиза малко след кавъра, който групата прави на класиката на „ The Beatles “ – „ Got To Get You Into My Life “. „ September “ стига до осмо място в американската ранглиста за сингли, а в нейния английски еквивалент се изкачва до трета позиция. В американската ранглиста за R&B сингли е неоспорим номер едно, а положителни класирания получава и в още 10 страни. Популярността на „ September “ ще помогне и на идващия сингъл на групата, писан дружно с Али Уилис, „ Boogie Wonderland “, да пробие съществено в класациите. Но това е друга история. „ September “ съчетава в себе си фънк, соул, R&B и джаз детайли, а резултатът е денс поп парче. Множеството вариации и ремикси през годините потвърждават, че шлагерът дълго няма да загуби новост. Известни са доста ремикси, като най-популярен е този от 1999 година, включен в сборния им албум „ The Ultimate Collection “. Обработката е на английското дуо за електронна денс музика „ Phats & Small “ („ Фатс енд Смол “).
Тя доближава до първо място в канадската ранглиста за денс музика на „ RPM “, а във Англия става четвърта в локалния чарт за денс музика и се движи до номер 25 в общата ранглиста за сингли. Това не е първи триумф за дуото. Дебютният им сингъл „ Turn Around “, който им печели фенове през 1999 година, съчетава семпли от две други части от 70-те - „ The Glow Of Love “ на „ Change “ („ Чейндж “) и „ Reach Up “ на Toney Lee (Тони Лий). „ September “ става част от доста кино и телевизионни продукции, спортни събития и видеоигри. Нейните кавърверсии не са толкоз доста, само че най-коментираната от тях е на Taylor Swift (Тейлър Суифт), която я пуска в YouTube през 2018 година. Тогава тя споделя, че има сантимент към нея, което е причина да я запише. От страна на групата реагират положително. „ September “ получава доста самопризнание през годините. През 2018 година Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати я прибавя в листата си със звукозаписи, които са културни постижения с национално значение. Три години след стартирането на „ September “, с резолюция на Организация на обединените нации, 21 септември е разгласен за Международен ден на мира. Няма потвърдена директна връзка сред песента и това решение, само че смисъла на датата се утвърждава и посредством самата ария.
Днес почитатели на „ Earth, Wind & Fire “ по целия свят провеждат празненства на 21 септември, наречени „ The 21st night of September “, с които показват почитта си към групата и нейната хитова ария. На този ден хора подписват бракове и раждат деца. И всичко това с помощта на една ария, трансформирала тази дата в знак на любовта и сплотяваща всички генерации.
Песента е замислена от китариста Al McKay (Ал Маккей). Той записва първичната китарна конструкция в домашното си студио и я предлага на главния артист в групата – Maurice White (Морис Уайт), който доста я харесва. По мемоари на Маккей, разказани от него в изявление през 2018 година, първите думи, с които Морис способства към мелодията, са началните „ Do You Remember “ (Ти помниш ли). Това демонстрира вероятността, в която Уайт вижда това парче още в самия му зародиш. Allee Willis (Али Уилис) също се причислява към Маккей и Уайт в работата по парчето. В по-късно изявление за „ American Songwriter “ тя споделя, че това е първата ария, за чието написване си партнира с Морис. Уилис добавя, че това е било най-жизнерадостната мелодия, която в миналото е чувала.
В края на 1977 година Али е млада авторка на песни, която към момента печели зле от своята работа в Лос Анджелис. Общ другар я среща с басиста Verdine White (Върдин Уайт), който пък я среща с един от братята си - Морис Уайт, а и двамата са част от „ Earth, Wind & Fire “ (Ърт, уинд енд файър). Морис към този момент има няколко реда от текста и се е спрял на заглавието „ September “, когато звъни на Али и я пита дали желае да се включи в довършването на текста. Той й изяснява по телефона, че песента „ September “ е замислена като трета в музикална трилогия и я пита дали е осведомена с източната философия. „ Тогава не знаех защо ми приказва “ – споделя Али в едно по-късно изявление. А ето по какъв начин стоят нещата. „ September “ е в действителност трета ария от нещо по-голямо като план, по което Уайт и Маккей работят. Първата ария от трилогията е „ Sing A Song “, а втората - „ Best Of My Love “. „ Best Of My Love “ не е записана от групата, а от различен продуциран от тях състав по това време - „ Emotions “ („ Имоушънс “). В първия ден, в който Али идва в студиото, още на входа му чува китарните акомпанименти на някакво ново парче.
Тя е изумена какъв брой добре звучат и си пожелава тъкмо това да е песента, за която я канят да работи. Така и става. Морис й споделя, че съгласно него тя е доста нравствен човек и й дава лист с книги. Препоръчва й да отиде в магазин на име „ The Bodhi Tree bookstore “ в Лос Анджелис, където може да ги откри. Според други версии, разказвани от Али в медиите, той й е дал единствено едно заглавие, а в книжарницата са я насочили към още няколко книги на сходна тема. Първата и най-важна за Морис книга, която би трябвало Али да прочете, е „ Най-великият търговец на света “ )(„ The Greatest Salesman In The World “) на писателя от италиански генезис Ог Мандино. Мандино е един от най-четените създатели на духовна литература за самоусъвършенстване в Съединени американски щати, а излязлата през 1965 година „ Най-великият търговец на света “ се трансформира в бестселър. Книгата приказва за това по какъв начин античните секрети могат да се приложат за триумфи в бизнеса. Историята е нещо като справочник по философия, предаден посредством роман за търговец на камили. Младата Али прелиства първите страници и изпада в суматоха и неразбиране, до момента в който чете за антични египтяни и среща безчет неразбираеми метафори. Тя просто желае да написа соул песни, а в този момент се оказва, че би трябвало да прочете куп книги за античните секрети на източните цивилизации. Освен това Али попада в среда на огромни музиканти, а в никакъв случай не е свирила на музикални принадлежности.
Но тя е от Детройт, щата Мичиган, а там процъфтява музикалната компания „ Motown “. Али прекарва тийнейджърските си години, слушайки записите на „ Motown “ от 60-те, в това число Aretha Franklin (Арета Франклин), Stevie Wonder (Стиви Уондър) и Diana Ross (Даяна Рос). Ходи постоянно да ги слуша по какъв начин извършват и наживо. По-късно, когато я вкарват в „ Залата на славата на композиторите “ главно поради приноса й за „ Earth, Wind & Fire “, тя споделя, че това са били единствените в живота й уроци по музика. Тя въпреки всичко схваща, че това е първата ария, която Морис поръчва на професионален създател отвън неговата среда и че е нужно да се опознаят и да поработят дружно, до момента в който нещата потръгнат. Морис желае да я подтикне към книгите, въодушевили него, с цел да вибрират на едни и същи креативен талази. И по този начин, работата по текста продължава интензивно съвсем четири месеца, като Морис и Али изписват над двайсет страници с хрумвания. Али споделя по-късно, че първата смяна, която е предложила, се отнася до въвеждащия стих, чийто начален тип е бил „ Do you remember/The 21st ‘day’ of September “ (Помниш ли денят 21 септември).
Тя предлага да се махне „ Day “ и да стане настоящето „ Do you remember/The 21st night of September “ (Помниш ли нощта на 21 септември). Основен мотив в нейната редакция е, че нощта в по-голяма степен подхожда на един сантиментален спомен. А пред „ RPM “ разяснява, че дружно избират и да се пее за 21 септември, откакто пробват още други разновидности – първи, втори и така нататък За избора на датата има доста теории. Едни го свързват с прехода сред лятото и есента, знаейки, че Морис има уязвимост към астрологията, която въодушевява и името на групата „ Земя, вятър и огън “. Други пък напомнят стихотворението „ September “ от 1892 на Helen Hunt Jackson (Хелън Хънт Джаксън), в което се приказва по какъв начин другите детайли, в това число земята, огъня и въздуха, добиват друг цвят през септември. Али Уилис споделя, че от дамата на Морис, Marilyn White (Мерилин Уайт), знае, че на този ден през 1978 година се ражда техният наследник Kahbran (Кахбран).
Дали датата на раждането е авансово планувана, с каквито благоприятни условия медицината от дълго време разполага, няма по какъв начин да знаем. Освен това първи август също е споменаван като дата на това раждане, което слага под подозрение думите на Али. (Някои информации сочат, че 21 септември е бил термина (прогнозното раждане) и Морис го е заложил като скрито известие в текста.) А самият Морис приказва, че няма нищо символно в избора на датата за текста, просто му е звучала подобаваща в нагаждането на стиха по отношение на мелодията.
Текстът има още един миг, който буди полемики. Той тормози и самата Али Уилис. Това е изцяло безсмисленото „ ba-dee-ya “, което се повтаря през цялата ария и във всички версии на текста на Морис. Те пробват да го заменят с доста други думи, само че всякога им звучи тромаво. Пред „ Spotify “ Али споделя по какъв начин до последно не е одобрявала това „ Ба-ди-я “, повтарящо се в припевите. Десет минути преди среднощ, когато е крайния период на записите, тя си мисли: „ О, боже мой, тази фраза ще скапе всичко! “ Али пита Морис „ Какво, по дяволите, е това „ Ба-ди-я “ “, на което той дава отговор „ Кой, по дяволите, го е грижа? “ По думите на Али, това е най-важният урок, който е научила тогава за писането на музика, а точно, че текстът не трябва да пречи на музиката (или на груува, както тя се изразява). Морис отново поучава музикалните критици да не търсят каквото и да е значение на „ Ба-ди-я “ и споделя, че това си е негово звукоподражание на ритъма.
От тази ария нататък сред Морис и Али се оформя добър креативен тандем и тя му оказва помощ в писането на песните от съвсем целия идващ албум.
Някак знаково е, че записът на „ September “ е през септември на 1978 година. Издаването на сингъла е на 18 ноември същата година, а съпродуценти на записа са Морис Уайт и Charles Stepney (Чарлс Степни), който се включва и в работата по аранжимента. През идната 1979 година Морис е номиниран за „ Грами “ за музикален продуцент на годината, само че не печели. В „ September “ свири цялата дванадесетчленна група. Освен към този момент упоменатите Морис, Ал и Върдин, ще посочим единствено още вторият вокалист Philip Bailey (Филип Бейли), барабанистите Fred White (Фред Уайт) и Ralph Johnson (Ралф Джонсън), китаристът Johnny Graham (Джони Греъм) и Larry Dunn (Лари Дън) на клавишните. Останалите четирима свирят на духови принадлежности.
„ September “ не е включвана в студиен албум, а влиза в компилацията „ The Best Of Earth, Wind & Fire vol. 1 “, с което я прави най-продаваната им плоча. Сингълът излиза малко след кавъра, който групата прави на класиката на „ The Beatles “ – „ Got To Get You Into My Life “. „ September “ стига до осмо място в американската ранглиста за сингли, а в нейния английски еквивалент се изкачва до трета позиция. В американската ранглиста за R&B сингли е неоспорим номер едно, а положителни класирания получава и в още 10 страни. Популярността на „ September “ ще помогне и на идващия сингъл на групата, писан дружно с Али Уилис, „ Boogie Wonderland “, да пробие съществено в класациите. Но това е друга история. „ September “ съчетава в себе си фънк, соул, R&B и джаз детайли, а резултатът е денс поп парче. Множеството вариации и ремикси през годините потвърждават, че шлагерът дълго няма да загуби новост. Известни са доста ремикси, като най-популярен е този от 1999 година, включен в сборния им албум „ The Ultimate Collection “. Обработката е на английското дуо за електронна денс музика „ Phats & Small “ („ Фатс енд Смол “).
Тя доближава до първо място в канадската ранглиста за денс музика на „ RPM “, а във Англия става четвърта в локалния чарт за денс музика и се движи до номер 25 в общата ранглиста за сингли. Това не е първи триумф за дуото. Дебютният им сингъл „ Turn Around “, който им печели фенове през 1999 година, съчетава семпли от две други части от 70-те - „ The Glow Of Love “ на „ Change “ („ Чейндж “) и „ Reach Up “ на Toney Lee (Тони Лий). „ September “ става част от доста кино и телевизионни продукции, спортни събития и видеоигри. Нейните кавърверсии не са толкоз доста, само че най-коментираната от тях е на Taylor Swift (Тейлър Суифт), която я пуска в YouTube през 2018 година. Тогава тя споделя, че има сантимент към нея, което е причина да я запише. От страна на групата реагират положително. „ September “ получава доста самопризнание през годините. През 2018 година Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати я прибавя в листата си със звукозаписи, които са културни постижения с национално значение. Три години след стартирането на „ September “, с резолюция на Организация на обединените нации, 21 септември е разгласен за Международен ден на мира. Няма потвърдена директна връзка сред песента и това решение, само че смисъла на датата се утвърждава и посредством самата ария.
Днес почитатели на „ Earth, Wind & Fire “ по целия свят провеждат празненства на 21 септември, наречени „ The 21st night of September “, с които показват почитта си към групата и нейната хитова ария. На този ден хора подписват бракове и раждат деца. И всичко това с помощта на една ария, трансформирала тази дата в знак на любовта и сплотяваща всички генерации.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ