Идва признателност и за забравените герои водолази
Днес се събират пред паметната плоча на ген. Илия Дончев
На 23 юни Варна отбелязва следващата годишнина от един от най-тежките произшествия по Черноморието през предишния век. Огромен пожар и 91 гърмежа на танкера „ Ерма “ на косъм не хвърлят града във въздуха. Според експерти Варна е била застрашена от ударна вълна, която е щяла да опустоши всичко на 3 км от пристанището до центъра и целия квартал „ Аспарухово “. За спасяването на града рискуват живота си стотици огнеборци, военни, моряци, на които е отдадена благодарност, само че има и двама позабравени герои водолази.
В 17.35 часа в горещия юнски ден на 1977 година на кораба се чува мощна детонация и стартират да горят танковете с либийски петрол, откакто били разтоварени едвам половината от общо 18 000 тона. По-късно ще стане ясно, че пожарът е провокиран от ненадейно зародила щета в помощен генератор на танкера.
При гърмежа в машинното поделение умират механикът Александър Бонев и огнярът Никола Николов. След първия гърмеж част от екипажа отпред с капитана под паника напущат кораба, само че старши асистент капитанът, благодарение на двама моряци, съумява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата автомагистрала. Главният монтьор примрял. Той има горчив опит – единственият оживял при съдбовния конфликт на танкера „ Лом “ с съветски транспортен съд край Одеса преди този момент. „ Ерма “ остава без осветяване, унищожени са пожарните и отводнителните помпи.
Полупълният танкер се трансформира в куп пламнал и трещящ метал, в барутен погреб. Битката с огнената буря и за спасяването на Варна продължи цяло денонощие, връща лентата обратно к.д.п. Никифор Герчев, тогава началник на Морскоспасителната спешна работа към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата и директен участник в трагичните събития.
К. д. п. Никифор Герчев има в биографията си 25 извадени кораба и избавени 250 души.
По това време той охранявал със избавителния транспортен съд „ Нептун “ най-голямата черноморска регата „ Георги Димитров “ край Несебър, когато бил извикан по неотложност от началника на ръководството Андрей Премянов (б.а. – бащата на Красимир Премянов), с цел да оказва помощ с хората си. Пристигналите на часа огнеборци се опитвали да гасят пламъците от брега, само че мащабите на бедствието станали застрашително огромни. Към пристанището летели пожарни коли с писък от цяла Североизточна България, вдигнали на крайник лекари и медсестри в града.
„ Ерма “ пламтя на първо кейово място на нефтеното пристанище. Недалеч на брега се намираха няколко големи цистерни с нефтопродукти на „ Петрол “. Зад кърмата на горящия транспортен съд имаше различен танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите – доста цистерни цялостни с нефтопродукти, спомня си кап. Никифор Герчев.Той се спуска с единия от двата 100- тонни кран-платформи, на които са натоварени пожарни, с цел да се приближат до борда на танкера.
Там към този момент е дошъл от София началникът на Националната работа „ Противопожарна защита “ военачалник Илия Дончев и самичък взе участие в гасенето, като персоналният му себеотрицателен образец увлича останалите огнеборци, основава се и по-добра организация на екипите.
Около 20 часа обаче „ Ерма “ е разтресен от следващата страхотна детонация, която раздира палубата над котелното поделение, хвърчат парчета метал и всички още веднъж са стъписани, уплашени екипажите на прилежащите кораби под паника се отдалечават от горящия танкер, който наподобява жертван.
Сформираният спешен щаб афишира: „ Процесът е неуправляем “. Като чуя за спешен щаб, който не е от специалисти, а от чиновници, ми мръква, признава Герчев. Проучването на събитията посочило, че огнището на пожара се подхранва с газьол от цепнатина на намиращия се в непосредствена непосредственост до огнището горивен танк и без неговата изолираност не може да се разчита на сполучливо изгасяне.
„ Тази форсунка ми я стой (б. а. – теча), споделил на капитана военачалник Дончев. А за това нямаше никакъв различен метод с изключение на неуместната опция да се влезе в танка, да се „ гмурне “ човек в газьола и примитивно да запуши пукнатината, разпръскваща гориво непосредствено в огнището на пожара, спомня си Герчев.
Късите клечки да се пуснат вътре изтеглили при жребия 24-годишният тогава Веселин Димов и 22-годишният Пламен Димов, двамата водолази от морскоспасителната работа, с идентични семейства, само че не са братя. За подхванатия риск шефът им доложил на бреговия спешен щаб, откъдето му споделили, че не поемат отговорност за тази рискова обстановка.
Водолазите на морскоспасителната спешна работа във Варна – клекналият до кучето е Веселин Димов, правият зад него – Пламен Димов.
А в действителност Герчев желал единствено да ги предизвести, че скъпите водолазни костюми, купени с валута по второ направление „ ще отидат на кино “, т.е. скъпото съоръжение ще стане негодно и след това да не му търсят отговорност. „ Сърцето ми падна в гащите от боязън, само че трябваше да се нападна от вътрешната страна газьоленият танк и да се запушат цепнатините, подхранващи вилнеещия пожар “, споделя Герчев.
Огънят е сподавен в 17.40 ч на идващия ден. Без нито една жертва измежду огнеборци и спасители. По-късно пожарните служби от целия соцлагер ще дойдат на образование във Варна, с цел да усвоят тънкостите на урока „ Ерма “. Започва раздаването на награди и похвали и, както става нормално, за тях се вреждат и не напълно заслужили – хора, които са гледали драмата от брега и в профил. Но признателна Варна е направила паметна плоча на военачалник Илия Дончев, считан за индивида, избавил града от чудовищна съсипия. 41 години до момента обаче не е зачетен героизмът на двамата в миналото млади водолази, към този момент пенсионери.
За това инициативна група от участници в събитията отпред с кап. д. п. Никифор Герчев прави предложение до кмета на Варна да бъде поправен този пропуск за двамата мъже. Самият Герчев е бил награден след случая с медал на Министерство на вътрешните работи „ За заслуги към Държавната сигурност и публичен ред “, с което му създали мечешка услуга, тъй като надали не го изкарали сътрудник на тайните служби, поради което още се ядосва.
Капитанът е измежду наградените през 2007 година за 30-годишнината от случая с почетен знак на кмета на Варна, само че и тогава пропуснали двамата водолази. Пуснатото предложение за тях от предишното лято се изгубило по етажите на общинската администрация и Веселин и Пламен няма да бъдат почетени и за тази годишнина от драмата „ Ерма “.
Двамата водолази ще бъдат наградени за Деня на града -15 август, към този момент сме създали предложение до Комисията по просвета и до Общински съвет, който би трябвало да вземе решение, сподели за „ Труд “ зам.-кметът на Варна Коста Базитов.
На 23 юни всички живи участници се събират по традиция на паметната плоча на военачалник Илия Дончев.
Паметната плоча на военачалник Илия Дончев, индивида избавил Варна.
Не съм наскърбен, че са ни не запомнили, „ Бог високо, цар надалеч “, бяхме хлапаци тогава с Пламен, даже не изпитвахме боязън, пускайки се на педя от детонациите, споделя 65-годишният Веселин Димов. И двамата с Пламен са били водолази четвърт век.
На 23 юни Варна отбелязва следващата годишнина от един от най-тежките произшествия по Черноморието през предишния век. Огромен пожар и 91 гърмежа на танкера „ Ерма “ на косъм не хвърлят града във въздуха. Според експерти Варна е била застрашена от ударна вълна, която е щяла да опустоши всичко на 3 км от пристанището до центъра и целия квартал „ Аспарухово “. За спасяването на града рискуват живота си стотици огнеборци, военни, моряци, на които е отдадена благодарност, само че има и двама позабравени герои водолази.
В 17.35 часа в горещия юнски ден на 1977 година на кораба се чува мощна детонация и стартират да горят танковете с либийски петрол, откакто били разтоварени едвам половината от общо 18 000 тона. По-късно ще стане ясно, че пожарът е провокиран от ненадейно зародила щета в помощен генератор на танкера.
При гърмежа в машинното поделение умират механикът Александър Бонев и огнярът Никола Николов. След първия гърмеж част от екипажа отпред с капитана под паника напущат кораба, само че старши асистент капитанът, благодарение на двама моряци, съумява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата автомагистрала. Главният монтьор примрял. Той има горчив опит – единственият оживял при съдбовния конфликт на танкера „ Лом “ с съветски транспортен съд край Одеса преди този момент. „ Ерма “ остава без осветяване, унищожени са пожарните и отводнителните помпи.
Полупълният танкер се трансформира в куп пламнал и трещящ метал, в барутен погреб. Битката с огнената буря и за спасяването на Варна продължи цяло денонощие, връща лентата обратно к.д.п. Никифор Герчев, тогава началник на Морскоспасителната спешна работа към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата и директен участник в трагичните събития.
К. д. п. Никифор Герчев има в биографията си 25 извадени кораба и избавени 250 души. По това време той охранявал със избавителния транспортен съд „ Нептун “ най-голямата черноморска регата „ Георги Димитров “ край Несебър, когато бил извикан по неотложност от началника на ръководството Андрей Премянов (б.а. – бащата на Красимир Премянов), с цел да оказва помощ с хората си. Пристигналите на часа огнеборци се опитвали да гасят пламъците от брега, само че мащабите на бедствието станали застрашително огромни. Към пристанището летели пожарни коли с писък от цяла Североизточна България, вдигнали на крайник лекари и медсестри в града.
„ Ерма “ пламтя на първо кейово място на нефтеното пристанище. Недалеч на брега се намираха няколко големи цистерни с нефтопродукти на „ Петрол “. Зад кърмата на горящия транспортен съд имаше различен танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите – доста цистерни цялостни с нефтопродукти, спомня си кап. Никифор Герчев.Той се спуска с единия от двата 100- тонни кран-платформи, на които са натоварени пожарни, с цел да се приближат до борда на танкера.
Там към този момент е дошъл от София началникът на Националната работа „ Противопожарна защита “ военачалник Илия Дончев и самичък взе участие в гасенето, като персоналният му себеотрицателен образец увлича останалите огнеборци, основава се и по-добра организация на екипите.
Около 20 часа обаче „ Ерма “ е разтресен от следващата страхотна детонация, която раздира палубата над котелното поделение, хвърчат парчета метал и всички още веднъж са стъписани, уплашени екипажите на прилежащите кораби под паника се отдалечават от горящия танкер, който наподобява жертван.
Сформираният спешен щаб афишира: „ Процесът е неуправляем “. Като чуя за спешен щаб, който не е от специалисти, а от чиновници, ми мръква, признава Герчев. Проучването на събитията посочило, че огнището на пожара се подхранва с газьол от цепнатина на намиращия се в непосредствена непосредственост до огнището горивен танк и без неговата изолираност не може да се разчита на сполучливо изгасяне.
„ Тази форсунка ми я стой (б. а. – теча), споделил на капитана военачалник Дончев. А за това нямаше никакъв различен метод с изключение на неуместната опция да се влезе в танка, да се „ гмурне “ човек в газьола и примитивно да запуши пукнатината, разпръскваща гориво непосредствено в огнището на пожара, спомня си Герчев.
Късите клечки да се пуснат вътре изтеглили при жребия 24-годишният тогава Веселин Димов и 22-годишният Пламен Димов, двамата водолази от морскоспасителната работа, с идентични семейства, само че не са братя. За подхванатия риск шефът им доложил на бреговия спешен щаб, откъдето му споделили, че не поемат отговорност за тази рискова обстановка.
Водолазите на морскоспасителната спешна работа във Варна – клекналият до кучето е Веселин Димов, правият зад него – Пламен Димов. А в действителност Герчев желал единствено да ги предизвести, че скъпите водолазни костюми, купени с валута по второ направление „ ще отидат на кино “, т.е. скъпото съоръжение ще стане негодно и след това да не му търсят отговорност. „ Сърцето ми падна в гащите от боязън, само че трябваше да се нападна от вътрешната страна газьоленият танк и да се запушат цепнатините, подхранващи вилнеещия пожар “, споделя Герчев.
Огънят е сподавен в 17.40 ч на идващия ден. Без нито една жертва измежду огнеборци и спасители. По-късно пожарните служби от целия соцлагер ще дойдат на образование във Варна, с цел да усвоят тънкостите на урока „ Ерма “. Започва раздаването на награди и похвали и, както става нормално, за тях се вреждат и не напълно заслужили – хора, които са гледали драмата от брега и в профил. Но признателна Варна е направила паметна плоча на военачалник Илия Дончев, считан за индивида, избавил града от чудовищна съсипия. 41 години до момента обаче не е зачетен героизмът на двамата в миналото млади водолази, към този момент пенсионери.
За това инициативна група от участници в събитията отпред с кап. д. п. Никифор Герчев прави предложение до кмета на Варна да бъде поправен този пропуск за двамата мъже. Самият Герчев е бил награден след случая с медал на Министерство на вътрешните работи „ За заслуги към Държавната сигурност и публичен ред “, с което му създали мечешка услуга, тъй като надали не го изкарали сътрудник на тайните служби, поради което още се ядосва.
Капитанът е измежду наградените през 2007 година за 30-годишнината от случая с почетен знак на кмета на Варна, само че и тогава пропуснали двамата водолази. Пуснатото предложение за тях от предишното лято се изгубило по етажите на общинската администрация и Веселин и Пламен няма да бъдат почетени и за тази годишнина от драмата „ Ерма “.
Двамата водолази ще бъдат наградени за Деня на града -15 август, към този момент сме създали предложение до Комисията по просвета и до Общински съвет, който би трябвало да вземе решение, сподели за „ Труд “ зам.-кметът на Варна Коста Базитов.
На 23 юни всички живи участници се събират по традиция на паметната плоча на военачалник Илия Дончев.
Паметната плоча на военачалник Илия Дончев, индивида избавил Варна. Не съм наскърбен, че са ни не запомнили, „ Бог високо, цар надалеч “, бяхме хлапаци тогава с Пламен, даже не изпитвахме боязън, пускайки се на педя от детонациите, споделя 65-годишният Веселин Димов. И двамата с Пламен са били водолази четвърт век.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ