Така го правят французите : Рекордна избирателна активност на първи тур
Днес се организира първият тур на предварителните избори за парламент във Франция. До тези избори се стигна, откакто президентът Еманюел Макрон ненадейно разпусна Националната асамблея преди три седмици. Макрон взе това решение след оповестяването на резултатите от европейските избори и успеха на крайната десница в тях, предава БГНЕС.
Изборните секции затвориха в 19 часа българско време. Активността е рекордна. Избирателната интензивност за първия тур доближи 59,39% в 17:00 ч. (18:00ч. българско време), написа в. „ Монд “.
По-рано шефът по отдел „ Изследвания “ в социологическия институт Ipsos написа в Х, че това е „ най-високото равнище от парламентарните избори през 1981 година насам “.
Френските гласоподаватели са призовани да гласоподават в извънреден миг от политическата им история: първият тур на изключителни парламентарни избори, на които може да се излъчи първото крайнодясно държавно управление на страната след нацистката окупация през Втората международна война - или въобще да не се сформира болшинство.
Резултатът от вота след втория тур на 7 юли и извънредно късата акция остава извънредно нерешителен, защото се конкурират три съществени политически блока: крайнодесният " Национален общ брой ", центристкият алианс на президента Еманюел Макрон и обединението " Нов национален фронт ", която включва левоцентристки, зелени и крайнолеви сили.
Френската система е комплицирана и не е пропорционална на общонационалната поддръжка за дадена партия. Законодателите се избират по региони. Кандидат за народен представител се нуждае от над 50% от гласовете, с цел да бъде определен.
В противоположен случай първите двама кандидати, както и всеки различен, който е получил поддръжката на повече от 12,5 % от записаните гласоподаватели, не престават на втори тур.
В някои случаи до втория тур доближават трима или четирима души, само че някои от тях могат да се отдръпват, с цел да усилят възможностите на различен кандидат - тактичност, постоянно употребена в предишното за блокиране на крайнодесни претенденти.
Очаква се основните партийни водачи да разкрият тактиката си сред двата тура. Това прави резултата от втория тур доста нерешителен, според от политическите маневри и от това по какъв начин ще реагират гласоподавателите.
" Национален общ брой ", който води във всички изследвания на публичното мнение, се надява да успее да получи безусловно болшинство или най-малко 289 от общо 577 мандата.
Националното заседание е по-влиятелната от двете камари на френския парламент. Тя има последната дума в процеса на основаване на закони в съпоставяне със Сената, доминиран от консерваторите.
Макрон има президентски мандат до 2027 година и съобщи, че няма да се отдръпна преди края му.
Ако друга политическа мощ, друга от неговия центристки алианс, получи болшинство, Макрон ще бъде заставен да назначи министър-председател, принадлежащ към това ново болшинство.
В такава обстановка - наричана във Франция " кохабитация " - държавното управление ще ползва политики, които се разминават с проекта на президента.
Съвременната Република Франция е претърпяла три кохабитации, като последната е при консервативния президент Жак Ширак, със социалистически министър-председател Лионел Жоспен, от 1997 до 2002 г.
Изборните секции затвориха в 19 часа българско време. Активността е рекордна. Избирателната интензивност за първия тур доближи 59,39% в 17:00 ч. (18:00ч. българско време), написа в. „ Монд “.
По-рано шефът по отдел „ Изследвания “ в социологическия институт Ipsos написа в Х, че това е „ най-високото равнище от парламентарните избори през 1981 година насам “.
Френските гласоподаватели са призовани да гласоподават в извънреден миг от политическата им история: първият тур на изключителни парламентарни избори, на които може да се излъчи първото крайнодясно държавно управление на страната след нацистката окупация през Втората международна война - или въобще да не се сформира болшинство.
Резултатът от вота след втория тур на 7 юли и извънредно късата акция остава извънредно нерешителен, защото се конкурират три съществени политически блока: крайнодесният " Национален общ брой ", центристкият алианс на президента Еманюел Макрон и обединението " Нов национален фронт ", която включва левоцентристки, зелени и крайнолеви сили.
Френската система е комплицирана и не е пропорционална на общонационалната поддръжка за дадена партия. Законодателите се избират по региони. Кандидат за народен представител се нуждае от над 50% от гласовете, с цел да бъде определен.
В противоположен случай първите двама кандидати, както и всеки различен, който е получил поддръжката на повече от 12,5 % от записаните гласоподаватели, не престават на втори тур.
В някои случаи до втория тур доближават трима или четирима души, само че някои от тях могат да се отдръпват, с цел да усилят възможностите на различен кандидат - тактичност, постоянно употребена в предишното за блокиране на крайнодесни претенденти.
Очаква се основните партийни водачи да разкрият тактиката си сред двата тура. Това прави резултата от втория тур доста нерешителен, според от политическите маневри и от това по какъв начин ще реагират гласоподавателите.
" Национален общ брой ", който води във всички изследвания на публичното мнение, се надява да успее да получи безусловно болшинство или най-малко 289 от общо 577 мандата.
Националното заседание е по-влиятелната от двете камари на френския парламент. Тя има последната дума в процеса на основаване на закони в съпоставяне със Сената, доминиран от консерваторите.
Макрон има президентски мандат до 2027 година и съобщи, че няма да се отдръпна преди края му.
Ако друга политическа мощ, друга от неговия центристки алианс, получи болшинство, Макрон ще бъде заставен да назначи министър-председател, принадлежащ към това ново болшинство.
В такава обстановка - наричана във Франция " кохабитация " - държавното управление ще ползва политики, които се разминават с проекта на президента.
Съвременната Република Франция е претърпяла три кохабитации, като последната е при консервативния президент Жак Ширак, със социалистически министър-председател Лионел Жоспен, от 1997 до 2002 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ