Остава ли промяната мираж след днешния триумф на статуквото?
Днес се организира изключителният избирателен Конгрес за нов президент на Българския футболен съюз. На него клубовете избраха своя нов началник и началник, индивидът, който ще ги ръководи в идващите четири години – Георги Иванов – Гонзо. Доскорошният механически шеф в централата и някогашен нападател на Левски стигна до безапелационна победа на първи тур, с която даде начало на интервала след Борислав Михайлов, управлявал в продължение на близо 20 години сред 2005-2024.
Михайлов подаде оставка в края на предходната година след размириците в центъра на София, подбудени от недоволството по отношение на неговото управление в последните 19 години. По-рано денем, тази оставка бе призната с очевидно гласоподаване, с което бе комплициран и формален завършек на неговото ръководство. Според мнозина обаче, въздействието на Михайлов в новото управление ще остане. Битката за властта бе извоювана от Георги Иванов, който получи над 50 гласа повече от втория Димитър Бербатов. Много почитатели, анализатори и специалисти дефинираха неслучайно битката на днешния Конгрес за такава сред статуквото – в лицето на Гонзо и Михаил Касабов, а от другата страна на везната бе сложена смяната – в нейно лице хората виждаха Димитър Бербатов и неговия екип, в който бяха още други двама някогашни национали – Стилиян Петров и Мартин Петров.
Бербатов загуби за повторно президентска битка след тази през октомври 2021, когато отстъпи с 11 гласа на Михайлов. Днес провалянето му бе по-категорично, а самият той разгласи след избора пред медиите, че не е видял нещо неправилно и че поздравява Гонзо за триумфа – нещо, което не се случи при предходния Конгрес, когато Бербатов и екипът му апелираха решенията от него. Макар и да не съобщи публично, че няма повече да се бори за смяна в българския футбол, Бербатов по-скоро клонеше към това, а двамата му положителни другари и някогашни съотборници в националния тим – Стилиян Петров и Мартин Петров, бяха безапелационни, че са до тук с българския футбол.
Може ли в последна сметка някой да ги вини? Да, сигурно ще се намерят хора, които да посочат с пръст най-много Бербатов, който преди години се отдръпна и от представителния отбор. Ще има такива, които го упрекват за това, че на фона на поддръжката към Стилиян, не е било взето решение точно Стенли да бъде претендентът за президент на екипа. Но никой не може да вини Бербатов и неговият екип, че не пробваха и не дадоха всичко от себе си, с цел да стигнат до президентския пост. Три години обиколки из цялата страна, голям брой конференции, срещи с клубовете, апели за смяна, само че апели, останали по-скоро като глас в пустиня.
Лицата на смяната няма да могат да осъществят тази смяна, която значително хора, обичащи подлагания на критика от всички страни роден футбол, желаеха. Дали в действителност щеше да се стигне до нещо позитивно за клубовете ни и националния тим, можем единствено да допускаме, само че Бербатов евентуално заслужаваше да получи този късмет поради всички хвърлени старания през последните три години. На всички е ясно, че смяната не става от през днешния ден за на следващия ден, а положението на футбола ни сега изисква доста и съществени промени, с цел да има късмет не да тръгне нагоре, а първоначално да си стъпи на краката.
Топката е в полето на Георги Иванов, чиито първи думи след избирането за президент бяха „ Сега стартира по-трудното “. Да, господин Иванов, в реалност сте прав, само че ще съумеете ли да вдигнете футбола ни на крайници, да забележим клубовете ни да се показват добре в евротурнирите всяка година, да имаме повече български футболисти както в родните тимове, по този начин и в чужбина, и да забележим България на огромен интернационален конгрес. Въпросът, несъмнено, не е единствено към вас, тъй като вие персонално няма по какъв начин да го извършите, а и към този момент обявихте, че Изпълкомът ще взима решенията. Но ще е нужна извънредно доста работа и решения напълно в интерес на българския футбол, с цел да има опция за всичко от гореизброеното. А дали Гонзо и неговият Изпълком ще получат тази поддръжка като представители на така наречен статукво, откакто Иванов бе две години в структурите на БФС в ролята на механически шеф?
Имаше доста въпросителни към кандидатурата на Гонзо за президент – има такива и след избора му за нов началник на българския футбол. Едно обаче е несъмнено за всички – от Георги Иванов и неговия Изпълком зависи дали подозренията на мнозина, че това е по-скоро продължение на ръководството на Михайлов, ще се осъществен и на процедура, или някогашният нападател на Левски ще запуши устите на критиците си, като свърши работа за положителното на българския футбол. Предстои да разберем в идващите четири години, само че очакванията на някои за смяна се изпариха още преди да е почнало ръководството на Гонзо. /БГНЕС
-----------------------------------------
Стефан Игнатов, Спортен отдел на БГНЕС
