Тъжна вест: Днес изпращаме Валентин Пешков от Берковица
Днес се прощаваме с огромния патриот, преподавател, създател, чешит Валентин Пешков от Берковица.
Колоритният мъж ни напусна в петък след малко боледуване.
Вальо Малината, както мнозина го назоваха, беше буен в обичта си към България. Обичаше да пее революционни песни, самичък пишеше стихове, отдадени на България, с неспокойствие обличаше националната носия.
През последните години откри още едно предопределение - и то обвързвано с природата и Божествената промисъл - да търси душата на камъка и да прави чудни фигури на животни, склумикс, както ги наричаше. Жаби, мишлета, птици, кучета, орли- каквото види окото му, каквото усети сърцето му, както му проговори Отецът.
Последното му работно място бе културен център "Радичков ", който оживи по най-хубавия метод - посредством работата си с децата. Неговите "врабчета " имаха шанса да са подкрепени от най-хубавия преподавател, даващ полет на крилата им и религия в качествата им.
Валентин Пешков постоянно бе "в каруцата на Господ " и я правеше по-шарена, обичлива и топла. Сега към този момент е горе, оставяйки ни с голяма горест. Сигурно не е инцидентно, че навръх Прошка те изпращаме. Измоли амнистия за всички нас, там горе.
Светло да ти е! Простено, елементарни!
Колоритният мъж ни напусна в петък след малко боледуване.
Вальо Малината, както мнозина го назоваха, беше буен в обичта си към България. Обичаше да пее революционни песни, самичък пишеше стихове, отдадени на България, с неспокойствие обличаше националната носия.
През последните години откри още едно предопределение - и то обвързвано с природата и Божествената промисъл - да търси душата на камъка и да прави чудни фигури на животни, склумикс, както ги наричаше. Жаби, мишлета, птици, кучета, орли- каквото види окото му, каквото усети сърцето му, както му проговори Отецът.
Последното му работно място бе културен център "Радичков ", който оживи по най-хубавия метод - посредством работата си с децата. Неговите "врабчета " имаха шанса да са подкрепени от най-хубавия преподавател, даващ полет на крилата им и религия в качествата им.
Валентин Пешков постоянно бе "в каруцата на Господ " и я правеше по-шарена, обичлива и топла. Сега към този момент е горе, оставяйки ни с голяма горест. Сигурно не е инцидентно, че навръх Прошка те изпращаме. Измоли амнистия за всички нас, там горе.
Светло да ти е! Простено, елементарни!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ