България се прощава с големия писател акад. Антон Дончев
Днес се прощаваме с огромния български публицист акад. Антон Дончев, който си отиде на 20 октомври след дълготрайно боледуване.
Между 10.00 и 13:00 ч. в Българската академия на науките ще се състои поклонението пред тленните му остатъци. Във фоайето на Академията ще бъде сложена книга за изявление на съболезнования в негова памет.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 година в Бургас. Средното си обучение приключва във Велико Търново и право – в СУ „ Св. Климент Охридски “. Един от първомайсторите на художествената белетристика, той е измежду плеядата имена на плодородната ера, дала на българската литература такива въодушевени създатели като Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Караславов, Емилиян Станев, Васил Попов, Йордан Радичков, Николай Хайтов. Акад. Антон Дончев записа името си в Златните страници на българската литература, създавайки неповторимия разказ за силата на българския дух „ Време разделно “.
Той е създател и още няколко поредици от романи: „ Сказание за времето на Самуила “, „ Кракра Пернишки “, „ Девет лица на индивида “ (1989), „ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес “ (1968– 1992), „ Трите живота на Кракра “ (2007), „ Легенди за двете съкровища “ (2015), „ Сянката на Александър Велики “ (2016).
Антон Дончев беше почетен с голям брой награди: за романа си „ Странният рицар на свещената книга “ получава премията за Балканска литература „ Балканика “ (1999); почетен с медал „ Стара планина “ – Първа степен (2001); лауреат на Голямата премия на СУ за литература и Почетния знак на университета със синя лента и икона на свети Климент (2004); лауреат на Националната литературна премия „ Йордан Йовков “ (2005). През 2010 година във връзка 80-годишнината си беше почетен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – огърлие, а през 2014 година – с Годишната държавна премия „ Паисий Хилендарски “.
Паричната стойност на всички свои награди Антон Дончев даряваше на библиотеки и публични организации. През 2003 година беше определен за учен на Българска академия на науките.
Неговите разкази и драматургични произведения завоюваха любовта на народа ни със своите високопатриотични послания, с патоса на битката за светлина, с неповторимите си облици и обективното разрастване на съдбоносни за родината събития. Донесли редица наши и задгранични награди, филмирани и драматизирани, те и през днешния ден се радват на непресъхващ интерес и са същинско огнище на родолюбие, любов и поклонение пред Отечеството.
Антон Дончев беше въплъщение на всичко добродетелно, което България получи като завещание. Неговото име доста рано се беше наредило до имената на най-големите български писатели и ще остане там вечно.
България се прости с един артист на достолепието и свободата, влъхва посредством словото, основател на българското историческо време.
Поклон пред светлата му памет!
Между 10.00 и 13:00 ч. в Българската академия на науките ще се състои поклонението пред тленните му остатъци. Във фоайето на Академията ще бъде сложена книга за изявление на съболезнования в негова памет.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 година в Бургас. Средното си обучение приключва във Велико Търново и право – в СУ „ Св. Климент Охридски “. Един от първомайсторите на художествената белетристика, той е измежду плеядата имена на плодородната ера, дала на българската литература такива въодушевени създатели като Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Караславов, Емилиян Станев, Васил Попов, Йордан Радичков, Николай Хайтов. Акад. Антон Дончев записа името си в Златните страници на българската литература, създавайки неповторимия разказ за силата на българския дух „ Време разделно “.
Той е създател и още няколко поредици от романи: „ Сказание за времето на Самуила “, „ Кракра Пернишки “, „ Девет лица на индивида “ (1989), „ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес “ (1968– 1992), „ Трите живота на Кракра “ (2007), „ Легенди за двете съкровища “ (2015), „ Сянката на Александър Велики “ (2016).
Антон Дончев беше почетен с голям брой награди: за романа си „ Странният рицар на свещената книга “ получава премията за Балканска литература „ Балканика “ (1999); почетен с медал „ Стара планина “ – Първа степен (2001); лауреат на Голямата премия на СУ за литература и Почетния знак на университета със синя лента и икона на свети Климент (2004); лауреат на Националната литературна премия „ Йордан Йовков “ (2005). През 2010 година във връзка 80-годишнината си беше почетен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – огърлие, а през 2014 година – с Годишната държавна премия „ Паисий Хилендарски “.
Паричната стойност на всички свои награди Антон Дончев даряваше на библиотеки и публични организации. През 2003 година беше определен за учен на Българска академия на науките.
Неговите разкази и драматургични произведения завоюваха любовта на народа ни със своите високопатриотични послания, с патоса на битката за светлина, с неповторимите си облици и обективното разрастване на съдбоносни за родината събития. Донесли редица наши и задгранични награди, филмирани и драматизирани, те и през днешния ден се радват на непресъхващ интерес и са същинско огнище на родолюбие, любов и поклонение пред Отечеството.
Антон Дончев беше въплъщение на всичко добродетелно, което България получи като завещание. Неговото име доста рано се беше наредило до имената на най-големите български писатели и ще остане там вечно.
България се прости с един артист на достолепието и свободата, влъхва посредством словото, основател на българското историческо време.
Поклон пред светлата му памет!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ