Днес се отбелязват 30 години от създаването на Центъра по

Днес се означават 30 години от основаването на Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинската академия /ВМА/. Вече 3 десетилетия задачата му е да бъде в помощ на клиниките на лечебното заведение, да работи за развиване на трансфузионната система и безвъзмездното кръводаряване у нас.

Военният кръвен център е основан през 1993 година под управлението на доцент Андрей Андреев . Той сплотява в екипа си група млади лекари, лаборанти и медицински сестри, които поставят основите и дават опция за надграждане на структурата.

Един от тези медици е доктор Румен Попов – тогава млад експерт, а през днешния ден професор, който към този момент 19 години е отпред на Центъра . Спомня си началото – мъчно и изпълнено с доста провокации, със солидна подготовка на доктрина, само че с най-малък на практика опит. С доста труд и неизменност обаче съумяват да се наложат в трансфузионната процедура на страната ни.

„ Изградихме работещ самостоятелен кръвен център, който е мощен тил във връзка с трансфузионната терапия на ВМА. Тогава бяхме доста по-малко хора, размерът на работа също беше доста по-малък. С годините нещата се променяха. Особено през последните 5-6 години. Трябваше да влезем в темпото на ВМА, която е водеща болница, с огромен размер активност и ежедневни провокации “ , разяснява проф. Попов и добави:

„ Годините са доста, незабравимите моменти в работното всекидневие на Центъра също: Най-емоционално бе първоначално, когато започнахме работата с кръводарители и доста неща трябваше да научим ускорено. Лека-полека, само че доста бързо навлязохме в дебрите на трансфузионната хематология и с всяка година отчитаме растеж на безвъзмездните кръводарители, включително и одеве навършили пълноправие и към този момент имащи право да кръводарят. “

Статистиката от последните 10 години сочи 64 011 кръводарявания , половината от които /32 006/ са от военнослужещи и цивилни чиновници във военните формирования. За съпоставяне – през 2013 година кръводарителите във ВМА са 5230, а през 2023 година – 6950.

„ Имаше един доста сложен миг, към 2007 година, когато армията стана кадрова. Тогава внезапно имаше голям срив на кръводаряването. Беше извънредно мъчно. Трябваше да се стегнат коланите и ние го направихме. Започнахме дейна работа с лекарите от военните формирования и по този начин успяхме да убедим кадровите военнослужещи, че една от задачите им е точно кръводаряването. Имаше доста напрегнати моменти, само че през днешния ден резултатите са налице, а някои от военнослужещите имат по 15 и повече кръводарявания “, изясни проф. Румен Попов.

Друг тежък интервал е по време на пандемията от COVID-19 . И тогава военномедицинските мобилни екипи за кръводаряване не стопират работа, за разлика от цивилните центрове. И съумяват да запазят възходящата наклонност .

„ Пандемията беше страшна, само че ние не спряхме работата си. Напротив, мобилизацията беше цялостна. В началото, когато главно средство за лекуване на болните бе реконвалесцентната плазма, трябваше да реагираме стремително. Ние не познавахме самата методика за нейната подготовка. Наложи се да пътуваме до Италия с сътрудници инфекционисти, където ни образоваха по какъв начин би трябвало да се случват нещата. И го направихме безусловно за няколко дни след завръщането ни. Успяхме да помогнем на доста пациенти, освен от нашата болница, тъй като месеци наред само при нас можеше да се подарява плазма “ , спомня си проф. Попов.

Друг мощно прочувствен миг в историята на военния кръвен център е началото на чернодробната трансплантология във ВМА.

„ По време на първата такава намеса прекарах цяла нощ с екипа в операционната. Видях компликации, с които сътрудниците се сблъскаха, компликациите, които ние имахме при обезпечаването на тези пациенти. Пред очите ми е по какъв начин хирурзите се сменяха по време на работа, тъй като трансплантацията продължи цяла нощ. Радва ме това, че постоянно сме били опора на хирурзите и посредством и на нас, те са се справяли чудесно. /…/ Наша съществена задача е да работим всеки ден за доверието на донорите, с цел да се връщат още веднъж при нас. А това става допустимо, когато екипът е построен от експерти, които знаят своите отговорности, които са виновни в работата си и виновни пред ВМА. Именно хората са най-голямото благосъстояние на Кръвния център и аз се гордея с всеки от моя екип “ , споделя разгорещено проф. Румен Попов.

„ През всички тези години успяхме да помогнем на ужасно доста пациенти. Голяма част от тях не подозират, че са изписани живи и здрави след тежки болести, посредством и на нашата работа. Това няма по какъв начин да не ни удовлетворява. Ние оказваме помощ на лечебни заведения от цялата страна и ще продължим да го вършим и отсега нататък “ , споделя още той.

А на финала професорът споделя още една позитивна вест – до броени дни ще завърши и ремонтът на Кръвния център на ВМА : цялостна смяна – и във връзка с битовите условия, и във връзка с апаратурата “, разяснява още той.

Проф. Румен благодари на всички съидейници на ВМА в борбата за човешкия живот, както и на екипа на Центъра по трансфузионна хематология за напъните и отдадеността в работата, като им пожелава доста здраве и шанс.