Отбелязваме 146 години от приемането на Търновската конституция
Днес се означават 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното национално заседание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година и закрито в деня на приемането ѝ –16 април 1879 година, сочи информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция.
До 1991 година денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста според Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 година На 16 април се отбелязва по самодейност на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 година, когато е разгласен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 година денят е разгласен и за професионален празник на правосъдните чиновници.
Основен план за изработването на Търновската конституция е Органическият правилник, направен през 1878 година от Съдебния отдел при управлението на Временното съветско ръководство. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя съблюдава главното условие на Берлинския контракт от 13 юли 1878 година новата страна да бъде наследствена и конституционна монархия, с национално посланичество. Народното събрание е Обикновено национално заседание и Велико национално заседание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто надзор работи министерски съвет, формиран от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се поставят и основите на локалните органи на власт и ръководство въз основата на самоуправлението на общините. С нея се дефинират и знаците на страната - знаме и герб. Второто Велико национално заседание от 1 юли 1881 година в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него компетенции да ръководи страната седем години по свое убеждение. Търновската конституция е променена на 15 май 1893 година от IV Велико национално заседание (3-17 май 1893 година, Търново), което вкарва князът и престолонаследникът му да носят купата " Царско Височество ", както и на 11 юли 1911 година от V Велико национално заседание (9 юни-9 юли 1911 година, Търново), когато са признати наложените от оповестяването и признаването на България за без значение царство на 22 септември 1908 година промени на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 година, когато след гибелта на цар Борис III е определено регентство от Обикновено национално заседание, а не от Велико национално заседание, както е съгласно член 27. Търновската конституция работи до 6 декември 1947 година, когато влиза в действие Конституцията на Народна република България.
