12 юни - Световен ден за борба с детския труд
Днес се отбелязва Световният ден за битка с детския труд. През 2002 година Международната организация по труда разгласи 12 юни за Световен ден за битка против детския труд, с цел да притегли повече внимание към казуса, пред който се изправят децата.
Според данни на организацията в световен мащаб 115 млн. деца вземат присъединяване в рисков труд. Това е труд, който по своя темперамент или заради събитията, при които се прави, би могъл да докара до увреждане на детското здраве, сигурност или морал, написа obekti.bg. Децата, работещи в най-различни стопански действия и на най-различни длъжности, могат да бъдат изложени на сходни опасности и казусът е с световен темперамент, като визира както индустриализираните, по този начин и разрастващите се страни. Опасният труд е измежду най-тежките форми на детски труд, които интернационалната общественост е набелязала да бъдат отстранени до 2016 година
Събития
1444 година — Подписан е Адрианополският мир, който поставя завършек на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
1665 година — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.
1667 година — Жан-Батист Дени прави първото сполучливо кръвопреливане — от овца на 15-годишно момче.
1668 година — Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.
1701 година — В Англия публично е неразрешено католици да заемат английския престол.
1776 година — Вирджиния става първият щат на Съединени американски щати, който приема декларация за правата.
1839 година — Абнър Дабълдей формулира главните правила на бейзбола.
1842 година — Георги Раковски и още шестима души са наказани на гибел за присъединяване в Браилските протести (1841-1843 г.).
1849 година — Американския откривател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.
1858 година — В Санкт Петербург е осветена Катедралата " Св. Исак ".
1867 година — Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.
1897 година — Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с съоръжения, станал прочут като швейцарски армейски нож на компанията “Victorinox ”.
1898 година — Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.
1901 година — Одобрена е новата Конституция на Куба, с което Съединени американски щати има специфични права в тази страна. В реалност, това значи основаване на протекторат над Куба от Съединени американски щати. Действието на тази конституция е било прекратено през 1925 година.
1926 година — Бразилия напуща Лигата на нациите заради несъгласието си с приемането на Германия.
1940 година — Втората международна война: 13 000 английски и френски военни елементи се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.
1945 година — Във Франция е отстранена цензурата на пресата, въведена по време на войната.
1947 година — Започва правосъден развой против Петър Коев за основаването на тайната военна организация „ Неутрален офицер “.
1953 година — Държавната политехника в София се разделя на четири независими висши образователни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
1955 година — В Якутия е намерено първото крупно местоположение на диаманти.
1963 година — В Ню Йорк се състои премиерата на кино лентата " Клеопатра " с Елизабет Тейлър в основната роля.
1964 година — В ЮАР Нелсън Мандела е наказан на пожизнен затвор.
1964 година — В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 почитатели.
1967 година — Програма Венера: Изстрелян е руският галактически уред Венера 4, който след това реализира първото предаване на информация от друга планета.
1970 година — Британецът Лорънс Оливие става първия артист в историята, получил благородническа купа.
1975 година — Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.
1990 година — Първият конгрес на националните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.
1991 година — Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
1991 година — На референдум жителите на Ленинград е решено възобновяване на остарялото име на града — Санкт Петербург.
1994 година — С референдум в Австрия е признато участието ѝ в Европейски Съюз.
2005 година — Встъпва в служба първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани.
2008 година — Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон - Опростен вид на Конституция на Европейски Съюз.
2009 година — Всички телевизионни станции в Съединени американски щати минават от аналогово към цифрово лъчение.
Родени
1519 година — Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)
1806 година — Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)
1808 година — Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)
1827 година — Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)
1840 година — Якоб Арбес, чешки публицист и публицист († 1914 г.)
1844 година — Джанюариъс Макгахан, американски публицист († 1878 г.)
1852 година — Петър Костич, сръбски образован деятел († 1934 г.)
1856 година — Спиро Гулабчев, български държавник († 1918 г.)
1864 година — Стоян Загорски, български боен деятел († 1930 г.)
1868 година — Янко Забунов, български политик († 1909 г.)
1872 година — Борис Сарафов, български бунтовник († 1907 г.)
1888 година — Карл Пфефер-Вилденбрух, немски офицер († 1971 г.)
1889 година — Гьончо Белев, български публицист († 1963 г.)
1890 година — Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)
1897 година — Антъни Идън, министър-председател на Англия († 1977 г.)
1899 година — Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 година († 1986 г.)
1904 година — Атанас Далчев, български стихотворец († 1978 г.)
1908 година — Марина Семьонова, съветска балерина († 2010 г.)
1908 година — Ото Скорцени, немски офицер от Секретен сътрудник († 1975 г.)
1912 година — Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)
1921 година — Ханс Карл Артман, австрийски публицист († 2000 г.)
1924 година — Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на Съединени американски щати
1929 година — Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)
1930 година — Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)
1937 година — Владимир Арнолд, руски, съветски и френски математик († 2010 г.)
1941 година — Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица
1941 година — Чък Кърия, американски пианист и композитор
1942 година — Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 година
1942 година — Ахмед Абул Гейт, египетски политик
1944 година — Дойчин Василев, български планинар
1945 година — Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика
1945 година — Пат Дженингс, северноирландски футболист
1948 година — Ищван Шандорфи, маджарски художник († 2007 г.)
1948 година — Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и артист
1952 година — Елефтери Елефтеров, български артист
1962 година — Пипилоти Рист, швейцарска художничка
1963 година — Игор Джундев, посланик от Република Македония
1964 година — Паула Маршъл, американска актриса
1971 година — Марк Хенри, американски кечист
1973 година — Иван Бедров, български публицист
1974 година — Денис Симачев, дизайнер
1975 година — Кристиан Вигенин, български политик
1979 година — Диего Милито, италиански футболист
1981 година — Адриана Лима, бразилски модел
1981 година — Дейвид Гилбърт, британски професионален състезател на снукър
1983 година — Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист
1990 година — Мирослав Кирчев, български гребец
1992 година — Филипе Коутиньо, бразилски футболист
Починали
816 година — Лъв III, римски папа (*?)
1816 година — Пиер Ожеро, френски маршал (* 1757 г.)
1878 година — Бенджамин Люис Бонвил, американски офицер (* 1796 г.)
1903 година — Милан Делчев, български бунтовник (* 1883 г.)
1903 година — Мицо Тенчев, български бунтовник (* 1880 г.)
1912 година — Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 година (* 1822 г.)
1922 година — Димитър Калевич, български доктор (* 1845 г.)
1937 година — Михаил Тухачевски, съветски пълководец (маршал на СССР) (* 1893 година — екзекутиран)
1963 година — Никола Трайков, български посланик и академик (* 1888 г.)
1967 година — Никола Стоянов, български икономист (* 1874 г.)
1971 година — Натан Акерман, американски психиатър (* 1908 г.)
1972 година — Александър Ковачев, български политик (* 1891 г.)
1982 година — Карл декор Фриш, австрийски зоолог, Нобелов лауреат през 1973 година (* 1886 г.)
1983 година — Александър Алов, руски кино режисьор (* 1923 г.)
1983 година — Норма Шиърър, канадска актриса (* 1902 г.)
1987 година — Апостол Соколов, български футболист (* 1917 г.)
1997 година — Булат Окуджава, съветски стихотворец, публицист, създател и реализатор на известни песни (* 1924 г.)
1997 година — Петер Блос, немски психоаналитик (* 1904 г.)
2003 година — Грегъри Пек, американски артист (* 1916 г.)
2004 година — Кирил Гюлеметов, български художник (* 1938 г.)
2009 година — Радко Дишлиев, български артист (* 1951 г.)
2009 година — Феликс Малум Нгакуту, африкански политик (* 1932 г.)
2010 година — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор (* 1921 г.)
2012 година — Елинор Остром, американски политолог (* 1933 г.)
Празници
Бразилия — Ден на любовниците (подобно на Свети Валентин)
Парагвай — Ден на мира
Русия — Ден на Русия (национален празник, чества се от 1990 г.)
Филипини — Ден на независимостта (от Испания, 1898 година, народен празник)
Финландия — Ден на Хелзинки
Според данни на организацията в световен мащаб 115 млн. деца вземат присъединяване в рисков труд. Това е труд, който по своя темперамент или заради събитията, при които се прави, би могъл да докара до увреждане на детското здраве, сигурност или морал, написа obekti.bg. Децата, работещи в най-различни стопански действия и на най-различни длъжности, могат да бъдат изложени на сходни опасности и казусът е с световен темперамент, като визира както индустриализираните, по този начин и разрастващите се страни. Опасният труд е измежду най-тежките форми на детски труд, които интернационалната общественост е набелязала да бъдат отстранени до 2016 година
Събития
1444 година — Подписан е Адрианополският мир, който поставя завършек на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
1665 година — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.
1667 година — Жан-Батист Дени прави първото сполучливо кръвопреливане — от овца на 15-годишно момче.
1668 година — Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.
1701 година — В Англия публично е неразрешено католици да заемат английския престол.
1776 година — Вирджиния става първият щат на Съединени американски щати, който приема декларация за правата.
1839 година — Абнър Дабълдей формулира главните правила на бейзбола.
1842 година — Георги Раковски и още шестима души са наказани на гибел за присъединяване в Браилските протести (1841-1843 г.).
1849 година — Американския откривател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.
1858 година — В Санкт Петербург е осветена Катедралата " Св. Исак ".
1867 година — Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.
1897 година — Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с съоръжения, станал прочут като швейцарски армейски нож на компанията “Victorinox ”.
1898 година — Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.
1901 година — Одобрена е новата Конституция на Куба, с което Съединени американски щати има специфични права в тази страна. В реалност, това значи основаване на протекторат над Куба от Съединени американски щати. Действието на тази конституция е било прекратено през 1925 година.
1926 година — Бразилия напуща Лигата на нациите заради несъгласието си с приемането на Германия.
1940 година — Втората международна война: 13 000 английски и френски военни елементи се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.
1945 година — Във Франция е отстранена цензурата на пресата, въведена по време на войната.
1947 година — Започва правосъден развой против Петър Коев за основаването на тайната военна организация „ Неутрален офицер “.
1953 година — Държавната политехника в София се разделя на четири независими висши образователни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
1955 година — В Якутия е намерено първото крупно местоположение на диаманти.
1963 година — В Ню Йорк се състои премиерата на кино лентата " Клеопатра " с Елизабет Тейлър в основната роля.
1964 година — В ЮАР Нелсън Мандела е наказан на пожизнен затвор.
1964 година — В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 почитатели.
1967 година — Програма Венера: Изстрелян е руският галактически уред Венера 4, който след това реализира първото предаване на информация от друга планета.
1970 година — Британецът Лорънс Оливие става първия артист в историята, получил благородническа купа.
1975 година — Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.
1990 година — Първият конгрес на националните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.
1991 година — Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
1991 година — На референдум жителите на Ленинград е решено възобновяване на остарялото име на града — Санкт Петербург.
1994 година — С референдум в Австрия е признато участието ѝ в Европейски Съюз.
2005 година — Встъпва в служба първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани.
2008 година — Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон - Опростен вид на Конституция на Европейски Съюз.
2009 година — Всички телевизионни станции в Съединени американски щати минават от аналогово към цифрово лъчение.
Родени
1519 година — Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)
1806 година — Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)
1808 година — Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)
1827 година — Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)
1840 година — Якоб Арбес, чешки публицист и публицист († 1914 г.)
1844 година — Джанюариъс Макгахан, американски публицист († 1878 г.)
1852 година — Петър Костич, сръбски образован деятел († 1934 г.)
1856 година — Спиро Гулабчев, български държавник († 1918 г.)
1864 година — Стоян Загорски, български боен деятел († 1930 г.)
1868 година — Янко Забунов, български политик († 1909 г.)
1872 година — Борис Сарафов, български бунтовник († 1907 г.)
1888 година — Карл Пфефер-Вилденбрух, немски офицер († 1971 г.)
1889 година — Гьончо Белев, български публицист († 1963 г.)
1890 година — Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)
1897 година — Антъни Идън, министър-председател на Англия († 1977 г.)
1899 година — Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 година († 1986 г.)
1904 година — Атанас Далчев, български стихотворец († 1978 г.)
1908 година — Марина Семьонова, съветска балерина († 2010 г.)
1908 година — Ото Скорцени, немски офицер от Секретен сътрудник († 1975 г.)
1912 година — Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)
1921 година — Ханс Карл Артман, австрийски публицист († 2000 г.)
1924 година — Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на Съединени американски щати
1929 година — Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)
1930 година — Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)
1937 година — Владимир Арнолд, руски, съветски и френски математик († 2010 г.)
1941 година — Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица
1941 година — Чък Кърия, американски пианист и композитор
1942 година — Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 година
1942 година — Ахмед Абул Гейт, египетски политик
1944 година — Дойчин Василев, български планинар
1945 година — Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика
1945 година — Пат Дженингс, северноирландски футболист
1948 година — Ищван Шандорфи, маджарски художник († 2007 г.)
1948 година — Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и артист
1952 година — Елефтери Елефтеров, български артист
1962 година — Пипилоти Рист, швейцарска художничка
1963 година — Игор Джундев, посланик от Република Македония
1964 година — Паула Маршъл, американска актриса
1971 година — Марк Хенри, американски кечист
1973 година — Иван Бедров, български публицист
1974 година — Денис Симачев, дизайнер
1975 година — Кристиан Вигенин, български политик
1979 година — Диего Милито, италиански футболист
1981 година — Адриана Лима, бразилски модел
1981 година — Дейвид Гилбърт, британски професионален състезател на снукър
1983 година — Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист
1990 година — Мирослав Кирчев, български гребец
1992 година — Филипе Коутиньо, бразилски футболист
Починали
816 година — Лъв III, римски папа (*?)
1816 година — Пиер Ожеро, френски маршал (* 1757 г.)
1878 година — Бенджамин Люис Бонвил, американски офицер (* 1796 г.)
1903 година — Милан Делчев, български бунтовник (* 1883 г.)
1903 година — Мицо Тенчев, български бунтовник (* 1880 г.)
1912 година — Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 година (* 1822 г.)
1922 година — Димитър Калевич, български доктор (* 1845 г.)
1937 година — Михаил Тухачевски, съветски пълководец (маршал на СССР) (* 1893 година — екзекутиран)
1963 година — Никола Трайков, български посланик и академик (* 1888 г.)
1967 година — Никола Стоянов, български икономист (* 1874 г.)
1971 година — Натан Акерман, американски психиатър (* 1908 г.)
1972 година — Александър Ковачев, български политик (* 1891 г.)
1982 година — Карл декор Фриш, австрийски зоолог, Нобелов лауреат през 1973 година (* 1886 г.)
1983 година — Александър Алов, руски кино режисьор (* 1923 г.)
1983 година — Норма Шиърър, канадска актриса (* 1902 г.)
1987 година — Апостол Соколов, български футболист (* 1917 г.)
1997 година — Булат Окуджава, съветски стихотворец, публицист, създател и реализатор на известни песни (* 1924 г.)
1997 година — Петер Блос, немски психоаналитик (* 1904 г.)
2003 година — Грегъри Пек, американски артист (* 1916 г.)
2004 година — Кирил Гюлеметов, български художник (* 1938 г.)
2009 година — Радко Дишлиев, български артист (* 1951 г.)
2009 година — Феликс Малум Нгакуту, африкански политик (* 1932 г.)
2010 година — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор (* 1921 г.)
2012 година — Елинор Остром, американски политолог (* 1933 г.)
Празници
Бразилия — Ден на любовниците (подобно на Свети Валентин)
Парагвай — Ден на мира
Русия — Ден на Русия (национален празник, чества се от 1990 г.)
Филипини — Ден на независимостта (от Испания, 1898 година, народен празник)
Финландия — Ден на Хелзинки
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ