Гергьовден е: един от най-почитаните празници в България
Днес се отбелязва Денят на св. Георги Победоносец - един от най-популярните светци в християнството и страдалец за Христовата религия.
Празникът е обичан и уважаван в цяла България, защото Георги е най-популярното мъжко име в страната - носят го повече от 145 хиляди души. Общо имениците през днешния ден, по данни на националната статистика, са 212 хиляди души.
Житието на светеца боец споделя, че по времето на император Диоклециан Георги бил боец. Едва 20-годишен достигнал до чин боен трибун (началник на легион). Тъй като бил интелигентен и кадърен юноша, императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той е християнин.
Когато се схванало, императорът изискал от св. Георги да се отхвърли от вярата си, само че той отказал. Заради това бил подложен на голям брой мъчения. След всяко от тях обаче оздравявал, тъй като самичък Господ лекувал раните му с докосването си.
Св. Георги отговарял на измисляните нови и нови мъчения на императора с думите:
По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, в сравнение с аз да претърпявам мъченията
Бил обезглавен на 23 април 306 година Най-известното знамение, осъществено от св. Георги, е убиването на змея покрай град Вирит. Змеят изяждал всеки ден по едно от децата в града, до момента в който светецът не го пробол с копието си. Заради чудото хората в града повярвали в Бога и се покръстили. От тук води началото си най-популярното изображение на светеца по иконите - на бял кон с копие в ръка и дракон в краката.
Денят на храбростта
© Юлия Лазарова
Празникът на воина св. Георги се отбелязва като Ден на храбростта и българската войска. Традицията води началото си от 1880 година, когато с декрет княз Александър Батенберг постановява честването му.
В последните три години обичайният боен церемониал за празника не беше провеждан поради рестриктивните мерки против разпространяването на ковид. Тази година, когато Българската войска отбелязва 145-ата годишнина от основаването си, военните колони още веднъж ще преминат в церемониален марш през центъра на София, а строят ще бъде признат от президента Румен Радев.
Преди това ще има водосвет на бойните флагове и знамената светини пред паметника на Незнайния боец. Ще бъдат демонстрирани сухопътната и военно-въздушната техника на армията.
Празникът на пролетта
Гергьовден е един от най-тачените празници в българския ритуален календар. Фолклорът пази отзвук от почитта към него в националните песни:
Личен ден Великден, дваж по-личен - Гергьовден
Св. Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието (в националните вярвания той побеждава ламята и отключва изворите), настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. С този празник стартира стопанската година. Коли се агне и се насочат молебствия за изобилие.
© Юлия Лазарова
Според националната традиция празничната софра за Гергьовден се прави навън - " на зелено ". Обичайно на масата на този ден се поставят печено агнешко, обредни хлябове, прясно издоено мляко и сирене. Имен ден честват: Георги, Ганка, Гинка, Гергана, Ганчо, Галя, Гергин.
Празникът е обичан и уважаван в цяла България, защото Георги е най-популярното мъжко име в страната - носят го повече от 145 хиляди души. Общо имениците през днешния ден, по данни на националната статистика, са 212 хиляди души.
Житието на светеца боец споделя, че по времето на император Диоклециан Георги бил боец. Едва 20-годишен достигнал до чин боен трибун (началник на легион). Тъй като бил интелигентен и кадърен юноша, императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той е християнин.
Когато се схванало, императорът изискал от св. Георги да се отхвърли от вярата си, само че той отказал. Заради това бил подложен на голям брой мъчения. След всяко от тях обаче оздравявал, тъй като самичък Господ лекувал раните му с докосването си.
Св. Георги отговарял на измисляните нови и нови мъчения на императора с думите:
По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, в сравнение с аз да претърпявам мъченията
Бил обезглавен на 23 април 306 година Най-известното знамение, осъществено от св. Георги, е убиването на змея покрай град Вирит. Змеят изяждал всеки ден по едно от децата в града, до момента в който светецът не го пробол с копието си. Заради чудото хората в града повярвали в Бога и се покръстили. От тук води началото си най-популярното изображение на светеца по иконите - на бял кон с копие в ръка и дракон в краката.
Денят на храбростта
© Юлия Лазарова
Празникът на воина св. Георги се отбелязва като Ден на храбростта и българската войска. Традицията води началото си от 1880 година, когато с декрет княз Александър Батенберг постановява честването му.
В последните три години обичайният боен церемониал за празника не беше провеждан поради рестриктивните мерки против разпространяването на ковид. Тази година, когато Българската войска отбелязва 145-ата годишнина от основаването си, военните колони още веднъж ще преминат в церемониален марш през центъра на София, а строят ще бъде признат от президента Румен Радев.
Преди това ще има водосвет на бойните флагове и знамената светини пред паметника на Незнайния боец. Ще бъдат демонстрирани сухопътната и военно-въздушната техника на армията.
Празникът на пролетта
Гергьовден е един от най-тачените празници в българския ритуален календар. Фолклорът пази отзвук от почитта към него в националните песни:
Личен ден Великден, дваж по-личен - Гергьовден
Св. Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието (в националните вярвания той побеждава ламята и отключва изворите), настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. С този празник стартира стопанската година. Коли се агне и се насочат молебствия за изобилие.
© Юлия Лазарова
Според националната традиция празничната софра за Гергьовден се прави навън - " на зелено ". Обичайно на масата на този ден се поставят печено агнешко, обредни хлябове, прясно издоено мляко и сирене. Имен ден честват: Георги, Ганка, Гинка, Гергана, Ганчо, Галя, Гергин.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ