Днес се навършват точно 100 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България
Днес се навършват тъкмо 100 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България – атентатът в катедралния храм " Света Неделя ", осъществен на 16 април 1925 година. Този жесток акт, изпълнен предумишлено на Велики четвъртък, няма аналог в българската история. В църквата умират 134 души директно след гърмежа, а общият брой на жертвите надвишава 200, когато се прибавят и умрелите от раните си от общо 500-те потърпевши.
" Атентатът в катедралния храм `Света Неделя` е част от общ политически курс, следван от Българска комунистическа партия в оня интервал ", изяснява проф. Веселин Янчев , историк и учител в Софийския университет. Експертът изрично акцентира, че изборът дневно за атентата не е инцидентен - авансово, на 14 април, е погубен националният представител военачалник Константин Георгиев, а опелото му събира военния и политическия хайлайф на страната в храма.
Пъкленият проект и политическият подтекст
Атентаторите са разчитали на наличието на цар Борис III , само че монархът закъснява, защото участва на погребенията на своите спътници, убити при несполучливия опит за атентат против него на 14 април в прохода Арабаконак. Историческите обстоятелства разкриват комплицираната предистория на събитието.
" Българската комунистическа партия доста добре осъзнава, че в България няма условия за директно революционно деяние и се съпротивлява на натиска на Коминтерна да стартира въоръжена битка ", коментира проф. Янчев. " В последна сметка се подвига така наречен Септемврийско въстание , което ясно демонстрира, че все още комунистическата партия не е в положение да смени съществуващата власт. Няма нито човешкия, нито организационния, нито военния капацитет да го направи и е разумно тя да потърси други пътища за по-нататъшно политическо развиване. "
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, комунистическата партия е неразрешена, а властта ускорява натиска и репресиите против нейни членове. В отговор, незаконната към този момент партия стартира да възнамерява удари против представители на властта. Първоначално се обмисля офанзива в Юнион клуб, само че този проект пропада, и вниманието се насочва към катедралата " Свети Крал " (днешната " Света Неделя " ).
Разрушението и човешката покруса
На 16 април 1925 година в 15:23 часа в храма избухва мощна бомба. Главният купол на катедралата рухва, а под останките намират гибелта си голям брой почтени хора. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници и други офицери, оживели и сражавали се за България в три или четири войни. След атентата настава безпорядък и всеобщо отвращение в обществото.
" Когато приказваме за аргументите довели до този безчовечен акт на политическо принуждение , не трябва да губим връзката им с общия политически курс, по който се движи Българската комунистическа партия след 1923 година и желанието им да се форсира пътя до ново въоръжено въстание, " акцентира проф. Янчев.
Въпроси без ясни отговори и през днешния ден
Въпреки че от този черен ден за България измина цялостен век, към момента остават доста неизяснени въпроси. Един от тях е каква тъкмо е била крайната цел на причинителите.
" За страдание обясненията, с които разполагаме са давани постфактум. Те са от тези дейци, останали живи и заинтригувани да останат почтени. Главните уредници умират директно след атентата и техните цели надали можем да научим, " споделя историкът. " Освен това звучи изцяло нелогично хора, които са военни и се занимават с политическа активност, да си показват, че политическа власт може да бъде съборена с физическото заличаване на актуалното политическо управление. "
Един век по-късно атентатът в " Света Неделя " остава не просто историческа покруса, само че и тъмно увещание за това какъв брой надалеч може да стигне политическият екстремизъм и какви жестоки последствия може да има за обществото.
" Атентатът в катедралния храм `Света Неделя` е част от общ политически курс, следван от Българска комунистическа партия в оня интервал ", изяснява проф. Веселин Янчев , историк и учител в Софийския университет. Експертът изрично акцентира, че изборът дневно за атентата не е инцидентен - авансово, на 14 април, е погубен националният представител военачалник Константин Георгиев, а опелото му събира военния и политическия хайлайф на страната в храма.
Пъкленият проект и политическият подтекст
Атентаторите са разчитали на наличието на цар Борис III , само че монархът закъснява, защото участва на погребенията на своите спътници, убити при несполучливия опит за атентат против него на 14 април в прохода Арабаконак. Историческите обстоятелства разкриват комплицираната предистория на събитието.
" Българската комунистическа партия доста добре осъзнава, че в България няма условия за директно революционно деяние и се съпротивлява на натиска на Коминтерна да стартира въоръжена битка ", коментира проф. Янчев. " В последна сметка се подвига така наречен Септемврийско въстание , което ясно демонстрира, че все още комунистическата партия не е в положение да смени съществуващата власт. Няма нито човешкия, нито организационния, нито военния капацитет да го направи и е разумно тя да потърси други пътища за по-нататъшно политическо развиване. "
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, комунистическата партия е неразрешена, а властта ускорява натиска и репресиите против нейни членове. В отговор, незаконната към този момент партия стартира да възнамерява удари против представители на властта. Първоначално се обмисля офанзива в Юнион клуб, само че този проект пропада, и вниманието се насочва към катедралата " Свети Крал " (днешната " Света Неделя " ).
Разрушението и човешката покруса
На 16 април 1925 година в 15:23 часа в храма избухва мощна бомба. Главният купол на катедралата рухва, а под останките намират гибелта си голям брой почтени хора. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници и други офицери, оживели и сражавали се за България в три или четири войни. След атентата настава безпорядък и всеобщо отвращение в обществото.
" Когато приказваме за аргументите довели до този безчовечен акт на политическо принуждение , не трябва да губим връзката им с общия политически курс, по който се движи Българската комунистическа партия след 1923 година и желанието им да се форсира пътя до ново въоръжено въстание, " акцентира проф. Янчев.
Въпроси без ясни отговори и през днешния ден
Въпреки че от този черен ден за България измина цялостен век, към момента остават доста неизяснени въпроси. Един от тях е каква тъкмо е била крайната цел на причинителите.
" За страдание обясненията, с които разполагаме са давани постфактум. Те са от тези дейци, останали живи и заинтригувани да останат почтени. Главните уредници умират директно след атентата и техните цели надали можем да научим, " споделя историкът. " Освен това звучи изцяло нелогично хора, които са военни и се занимават с политическа активност, да си показват, че политическа власт може да бъде съборена с физическото заличаване на актуалното политическо управление. "
Един век по-късно атентатът в " Света Неделя " остава не просто историческа покруса, само че и тъмно увещание за това какъв брой надалеч може да стигне политическият екстремизъм и какви жестоки последствия може да има за обществото.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ