Днес се навършват се 148 години от рождението на учителя

Днес се навършват се 148 години от рождението на учителя по мъдрост- Йордан Йовков, дано си спомним за него. 

Йордан Йовков е роден е на 9-ти ноември 1880 година. Преминава детските и юношеските години в родното си място Жеравна, където и  учи, а по-късно през 1895 година приключва главното си обучение в Котел.

Завършва гимназия в София през 1900 година. Учителят му по литература – поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на публицист.

Йовков дебютира като поет. През 1902 – 1911 година разгласява стихове (общо 31) в разнообразни периодически издания – в. " Съзнание “, списанията " Пробуда “, " Художник “, " Ново време “, " Ново общество “ и " Бисери “. Лириката му не се отличава с изключително благосъстояние и многообразие на мотиви – почнал като обществен стихотворец, по-късно Йовков трансформира обществения митинг в резигнация, тъга и отмалялост. Първата си белетристична творба – " Овчарова тъжба “, с подзаглавие " Старопланинска легенда “ – Йовков разгласява в списание " Просвета “ през 1910 година.

Дебютирал като стихотворец, само че останал в сърцата на българите като занаятчия на психологическия роман, Йовков написа за индивида и положителното, което живее в него. 

В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници и празници – баталните очерци са ярки художествени свидетелства за претърпяното по време на войната – от първия ѝ ден до нейния драматичен край.

В тях паралелно с летописеца участва и есеистът; синтезът се реализира посредством прочувствено преодоляване на военната тематика, пречупена през самостоятелното усещане. Йовков идва в българската литература с една болежка, която пронизва всичко, написано от него за войните, и от която се ражда характерният му хуманизъм. В прозата му няма озлобление, крясъци на ненавист. Най-значимите си военни произведения Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 година два тома " Разкази “.

Въпреки че два пъти по-късно се връща към баталните сюжети – един път с новелата " Последна наслада “ и след едно десетилетие с разказите " Белите рози “, " Другар “, " На стража “, Йовков изчерпва тематиката, преди да е завършила самата война за България. В прочут смисъл тези последни произведения са равносметка, сумирала достиженията и минусите на интервала, през който създателят израства и се постанова като публицист от национална големина.

Ако с " Последна наслада “ Йовков прави самобитна рекапитулация на тематиката за войните, с повестта " Жетварят “  възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. В развиването му на белетрист това е началото на развой, който дефинитивно оформя идейно-естетическия му свят. " Последна наслада “ е кръстопътна книга – в нея са събрани завършекът на един стадий и началото на различен.

Когато отсъства от България цели 7 години, таман в чужбина Йовков приготвя трайното си наличие в националния нравствен и книжовен живот посредством сборниците " Последна наслада “, " Старопланински митове “ (1927), " Вечери в Антимовския хан “, " Женско сърце “,[3]  " Ако можеха да приказват “  и романа " Чифликът край границата “, както и незавършения разказ " Приключенията на Гороломов “, драмите " Албена “, " Боряна “, " Обикновен човек “ и комедията " Милионерът “. Сборниците " Старопланински митове “, " Вечери в Антимовския хан “, " Ако можеха да приказват “ се дефинират жанрово като цикъл от разкази.

70 негови книги са преведени на над 25 езика, а обособени негови творби – на над 37 разнообразни езика. 

Йовковите произведения са скъпо културно и литературно завещание и " справочник за живота на положителния човек ".