Девет години без големия Аян Садъков
Днес се навършват девет години от гибелта на една от най-големите митове на пловдивския и българския футбол – Аян Садъков. Големият халф на Локомотив Пловдив си отиде на 1 юли 2017 година след борба с тежката болест амиотрофична латерална склероза.
Прочетете още
Садъков остава вечно в историята като един от най-големите футболисти, раждани от Пловдив. Всеотдаен, с голяма сила, класа и извънреден взор върху играта, той бе измежду знаците на Локомотив и любим на генерации „ черно-бели “ последователи.
Аян Садъков е безспорен рекордьор в България по участия във всички национални гарнитури. Той има общо 172 мача и 37 гола за другите обединения на България. За мъжкия народен тим записва 80 дуела и 9 попадения, като е част от състава на международното състезание в Мексико през 1986 година, където играе в четири мача.
Садъков е закрепостен титуляр в националния тим през 80-те години на предишния век. Има основна роля в квалификациите за Мондиал 1986, в това число в огромните мачове против Източна Германия, Франция и Югославия. В дуела с „ петлите “ той обезличава капитана на тогавашния европейски първенец и троент притежател на „ Златната топка “ Мишел Платини. На международното състезание в Мексико се показва почтено и против Аржентина на Диего Марадона.
Освен 80-те мача за „ А “ националния тим, Садъков има 24 дуела за олимпийския отбор, 25 за младежкия народен тим и 43 за юношеската групировка. В тези гарнитури той също оставя сериозна диря – с водачество, темперамент и голове.
Клубната му кариера е обвързвана най-много с Локомотив Пловдив. Юноша на „ черно-белите “, Садъков изиграва 350 мача за клуба и отбелязва 150 гола. С Локомотив печели Купата на Съветската войска през 1983 година и бронзов орден през 1992 година. В чужбина носи екипа на португалския Беленензеш, а в края на кариерата си играе и за Ботев Пловдив, с който също става бронзов медалист през 1995 година.
Един от символичните моменти в кариерата му е бенефисът на Христо Бонев през 1984 година, когато иконата на Локомотив му връчва фланелката с номер 8 – жест, който остава като самопризнание за гения и мястото му в историята на клуба.
Аян Садъков бе почитан освен поради класата си на терена, само че и поради достойното си държание отвън него. В края на 2018 година, в символ на благодарност, последователите на Локомотив издигнаха негова статуя в цялостен растеж до входа на стадион „ Локомотив “.
Девет години след гибелта му, името на Аян Садъков продължава да носи почит. За Локомотив той остава легенда. За Пловдив – един от най-големите футболисти, които градът е дал. А за българския футбол – образец за класа, темперамент и честност към играта.
Прочетете още
Садъков остава вечно в историята като един от най-големите футболисти, раждани от Пловдив. Всеотдаен, с голяма сила, класа и извънреден взор върху играта, той бе измежду знаците на Локомотив и любим на генерации „ черно-бели “ последователи.
Аян Садъков е безспорен рекордьор в България по участия във всички национални гарнитури. Той има общо 172 мача и 37 гола за другите обединения на България. За мъжкия народен тим записва 80 дуела и 9 попадения, като е част от състава на международното състезание в Мексико през 1986 година, където играе в четири мача.
Садъков е закрепостен титуляр в националния тим през 80-те години на предишния век. Има основна роля в квалификациите за Мондиал 1986, в това число в огромните мачове против Източна Германия, Франция и Югославия. В дуела с „ петлите “ той обезличава капитана на тогавашния европейски първенец и троент притежател на „ Златната топка “ Мишел Платини. На международното състезание в Мексико се показва почтено и против Аржентина на Диего Марадона.
Освен 80-те мача за „ А “ националния тим, Садъков има 24 дуела за олимпийския отбор, 25 за младежкия народен тим и 43 за юношеската групировка. В тези гарнитури той също оставя сериозна диря – с водачество, темперамент и голове.
Клубната му кариера е обвързвана най-много с Локомотив Пловдив. Юноша на „ черно-белите “, Садъков изиграва 350 мача за клуба и отбелязва 150 гола. С Локомотив печели Купата на Съветската войска през 1983 година и бронзов орден през 1992 година. В чужбина носи екипа на португалския Беленензеш, а в края на кариерата си играе и за Ботев Пловдив, с който също става бронзов медалист през 1995 година.
Един от символичните моменти в кариерата му е бенефисът на Христо Бонев през 1984 година, когато иконата на Локомотив му връчва фланелката с номер 8 – жест, който остава като самопризнание за гения и мястото му в историята на клуба.
Аян Садъков бе почитан освен поради класата си на терена, само че и поради достойното си държание отвън него. В края на 2018 година, в символ на благодарност, последователите на Локомотив издигнаха негова статуя в цялостен растеж до входа на стадион „ Локомотив “.
Девет години след гибелта му, името на Аян Садъков продължава да носи почит. За Локомотив той остава легенда. За Пловдив – един от най-големите футболисти, които градът е дал. А за българския футбол – образец за класа, темперамент и честност към играта.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ