Четири години без непрежалимия Павел Панов
Днес се навършват четири години от неочакваната кончина на непрежалимата „ синя “ легенда Павел Панов.
На 18 февруари през 2018 година нападателят напусна този свят и влезе във вечността.
В историята остава като една от най-ярките фигури в „ Левски “. За цяло потомство, което е израснало на стадиона през 70-те години, обичаният футболист беше точно Панов, а „ Пальо, ти си цар! ” бе една от паролите, която ги събираше под сините флагове.
Над едно десетилетие Панов има съществена роля в построяването на вековната легенда за „ Левски “. Статистиката от време на време наподобява суха, само че в неговия случай е безапелационна. Той е безконечният голмайстор на „ сините “ в европейските шампионати с 22 попадения във евентуално най-силния интервал на отбора, който съответствува и с неговата кариера на „ Герена ”. Пальо, както го назовават почитателите, бележи голове за три от общо петте участия на „ Левски “ на четвъртфинали, а при четвъртото е старши треньор.
Трудно може да се каже кой е най-важният му гол в Европа, тъй като те не са един и два. Панов се разписва още при дебюта си за „ Левски “ в шампионатите против исландския „ Весманея “, може би и в допълнение вдъхновен от това, че на 19 години дели една хотелска стая със самия Гунди. Той играе съществена роля в двата следващи сезона, когато „ Левски “ стига до четвъртфинал. Бележи два пъти в Дуисбург, а след това ги екзекутира с надвит гол в София, когато за първи път български тим отстранява немски. След това се разписва още два пъти и против „ Аякс “ в София, без да броим невъзмутимото му осъществяване при дузпите. Вкарва първия и последния гол против „ Барселона “ за 5:4 в мач, в който Левски става единственият тим отвън Испания, нанизал толкоз голове на каталунския исполин в формален мач. Поставя самичък началото на елиминирането на португалския „ Боависта “, а през 1977 година бележи в София и два пъти във Вроцлав против полския първенец „ Шльонск “. Именно първият му гол в Полша е един от шедьоврите, за които се споделя от уста на уста. След като получава топката от Киро Миланов, той я трансферира над именития Жмуда и от въздуха с по-малко мощния си десен крайник я заковава в мрежата.
„ Тогава не се страхувахме от никого и можеше да се надиграваме с всеки в Европа ”, спомняше си години по-късно Панов във всяко изявление. Може би това го кара и да произнесе една от именитите изречения в историята на „ Левски “. „ Когато „ Реал “ (Мадрид) ни победи с 1:0 на „ Герена ” не смеехме от позор да излезем от съблекалнята, тъй като сме позволили загуба вкъщи! ”
Още на 19 години Панов не се опасява да поеме отговорността и да отвърне на упованията. Когато Гунди е контузен, Пальо изиграва първия си огромен мач за „ Левски “ при успеха с 1:0 като посетител на „ Черно море. Победният му гол от фаул е основен в борбата за извоюваната през сезона 1969-70 шампионска купа. Победата с 5:2 в дербито подпечатва тази купа, а откакто вкарва 4 гола през първото полувреме, Никола Котков влиза в съблекалнята и се обръща към Павката: „ Синко, в този момент е твой ред! ” И Панов се оправя по най-хубавия метод. Съдбата избира него да асистира за последния гол на Гунди в „ Левски “, а в идващите 10 години и по допустимо най-достойния метод да се опита да запълни празнината, която не може да бъде в никакъв случай запълнена в „ Левски “: тъгата по нелепата кончина на Аспарухов и Котков.
„ Пальо, ти си цар! ” ехтят трибуните след десетките голове от свободен удар, с левачката или със задна ножица. Или след оня именит пас за победното попадение на Барзов в дербито през 1979 година, което носи купата. Той е един от вдъхновителите на митичната „ Синя ода за народа ”, отдадена на великата победа над „ Аякс “. А паралелно с това постоянно се придържаше към един от главните си правила: „ В живота е значимо да уважаваш и да те почитат. Постига се с преданост и честност. ”
И през днешния ден синя България тъгува за един от своите исторически герои. Следващите генерации левскари пък ще честват и означават това, което Павел Панов беше за „ Левски “. Пальо ще се усмихва по своя си метод от горната страна. Там, където, както обичаше да споделя един от именитите последователи, небесният „ Левски “ става все по-непобедим.
Поклон пред паметта на Павел Панов!
На 18 февруари през 2018 година нападателят напусна този свят и влезе във вечността.
В историята остава като една от най-ярките фигури в „ Левски “. За цяло потомство, което е израснало на стадиона през 70-те години, обичаният футболист беше точно Панов, а „ Пальо, ти си цар! ” бе една от паролите, която ги събираше под сините флагове.
Над едно десетилетие Панов има съществена роля в построяването на вековната легенда за „ Левски “. Статистиката от време на време наподобява суха, само че в неговия случай е безапелационна. Той е безконечният голмайстор на „ сините “ в европейските шампионати с 22 попадения във евентуално най-силния интервал на отбора, който съответствува и с неговата кариера на „ Герена ”. Пальо, както го назовават почитателите, бележи голове за три от общо петте участия на „ Левски “ на четвъртфинали, а при четвъртото е старши треньор.
Трудно може да се каже кой е най-важният му гол в Европа, тъй като те не са един и два. Панов се разписва още при дебюта си за „ Левски “ в шампионатите против исландския „ Весманея “, може би и в допълнение вдъхновен от това, че на 19 години дели една хотелска стая със самия Гунди. Той играе съществена роля в двата следващи сезона, когато „ Левски “ стига до четвъртфинал. Бележи два пъти в Дуисбург, а след това ги екзекутира с надвит гол в София, когато за първи път български тим отстранява немски. След това се разписва още два пъти и против „ Аякс “ в София, без да броим невъзмутимото му осъществяване при дузпите. Вкарва първия и последния гол против „ Барселона “ за 5:4 в мач, в който Левски става единственият тим отвън Испания, нанизал толкоз голове на каталунския исполин в формален мач. Поставя самичък началото на елиминирането на португалския „ Боависта “, а през 1977 година бележи в София и два пъти във Вроцлав против полския първенец „ Шльонск “. Именно първият му гол в Полша е един от шедьоврите, за които се споделя от уста на уста. След като получава топката от Киро Миланов, той я трансферира над именития Жмуда и от въздуха с по-малко мощния си десен крайник я заковава в мрежата.
„ Тогава не се страхувахме от никого и можеше да се надиграваме с всеки в Европа ”, спомняше си години по-късно Панов във всяко изявление. Може би това го кара и да произнесе една от именитите изречения в историята на „ Левски “. „ Когато „ Реал “ (Мадрид) ни победи с 1:0 на „ Герена ” не смеехме от позор да излезем от съблекалнята, тъй като сме позволили загуба вкъщи! ”
Още на 19 години Панов не се опасява да поеме отговорността и да отвърне на упованията. Когато Гунди е контузен, Пальо изиграва първия си огромен мач за „ Левски “ при успеха с 1:0 като посетител на „ Черно море. Победният му гол от фаул е основен в борбата за извоюваната през сезона 1969-70 шампионска купа. Победата с 5:2 в дербито подпечатва тази купа, а откакто вкарва 4 гола през първото полувреме, Никола Котков влиза в съблекалнята и се обръща към Павката: „ Синко, в този момент е твой ред! ” И Панов се оправя по най-хубавия метод. Съдбата избира него да асистира за последния гол на Гунди в „ Левски “, а в идващите 10 години и по допустимо най-достойния метод да се опита да запълни празнината, която не може да бъде в никакъв случай запълнена в „ Левски “: тъгата по нелепата кончина на Аспарухов и Котков.
„ Пальо, ти си цар! ” ехтят трибуните след десетките голове от свободен удар, с левачката или със задна ножица. Или след оня именит пас за победното попадение на Барзов в дербито през 1979 година, което носи купата. Той е един от вдъхновителите на митичната „ Синя ода за народа ”, отдадена на великата победа над „ Аякс “. А паралелно с това постоянно се придържаше към един от главните си правила: „ В живота е значимо да уважаваш и да те почитат. Постига се с преданост и честност. ”
И през днешния ден синя България тъгува за един от своите исторически герои. Следващите генерации левскари пък ще честват и означават това, което Павел Панов беше за „ Левски “. Пальо ще се усмихва по своя си метод от горната страна. Там, където, както обичаше да споделя един от именитите последователи, небесният „ Левски “ става все по-непобедим.
Поклон пред паметта на Павел Панов!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ