Ане Франк: Аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си Новини
Днес се навършват 96 години от рождението на Ане Франк. Една от милионите жертви на Холокоста по време на Втората международна война. Еврейското момиче, чиято трагична история, разказана в безсмъртния ѝ дневник, раздруса целия свят.
Анелис Мари Франк се ражда във Франкфурт, Германия, през далечната 1929 година Детството и ученическите си години прекарва в Амстердам, Холандия. Там фамилията живее умерено до окупирането на страната от нацистите през 1940 година На 5 юли 1942 година по-голямата сестра на Ане – Марго Франк, получава призовка от Гестапо. Това форсира проекта на семейство Франк да бяга от немците. Укритието се намира на „ Принсенграхт “ № 263, в задната част на постройката на „ Опекта “. Именно там Ане стартира да води дневник, подарък от фамилията ѝ за 13-ия ѝ рожден ден. В него нежната и изпълнена с очаквания за едно красиво бъдеще госпожица споделя своите фантазии, усеща, мисли и копнежи. Описва своите радостни и тъжни моменти от всекидневието в Задната къща. Там нежното момиче изживява и най-красивите и сантиментални мигове от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Те живеят дружно две години. Две години, в които изживяващите първите си любовни трепети деца и техните семейства споделят наслада и скърби, мечти и фантазии.
На 4 август 1944 година убежището е разкрито. Ане и фамилията ѝ са изпратени в холандския лагер „ Вестерборк “. Месец по-късно са откарани в лагера „ Аушвиц “. Там разделят татко ѝ - Ото Франк, вечно от фамилията му. Майката на Ане – Едит Франк, умира в " Аушвиц " на 6 януари 1945 година През февруари умира Марго, а месец по-късно издъхва и Ане, още ненавършила 16 години.
Бащата... оцелява. Съкрушен от загубата на щерка си, след края на войната той издава дневника на Ане. За да се трансформира един ден той в една от най-завладяващите и трогателни книги на всички времена. С това той сбъдва и най-голямата фантазия на детето си – да стане писателка. Днес книгата " Задната къща " е една от най-четените в целия свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика. Книга, която разкрива с изключителна реалистичност и неспокойствие тъгата, страха и мизерията на най-страшната война в историята на човечеството. Думите на Ане, пулсиращи от страниците на дневника ѝ, през днешния ден не престават да вълнуват и удивяват с мъдростта и проникновението, събрани в душата на една към момента толкоз нежна, само че огромна мечтателка:
" Колко бяха правилни думите, които баща сподели: „ Всички деца би трябвало да се грижат за личното си образование. Родителите могат единствено да дадат съвет и да посочат верния път, само че окончателното образуване на характера се крие в личните им ръце. "
" Аз пребивавам в бясно време. "
" Колко прелестно е, че никой не би трябвало да чака и миг, с цел да промени света към по-добро. "
" Мързелът наподобява привлекателно, само че работата дава задоволство. "
" Който е благополучен, ще направи и другите щастливи. "
" Не мисля за цялата бедност, която ни обкръжава, а за хубостта, която към момента съществува. "
" Никой в никакъв случай не е ставал безпаричен като подарява. " " Не се тревожа от нищо, с изключение на от личните си дефекти. "
" Аз просто не мога да изградя очакванията си на основата на бедност и гибел. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат. "
" Въпреки всичко аз имам вяра, че хората са в действителност положителни в душите си. "
" Мъртвите хора получават повече цветя от живите, тъй като разкаянието е по-силно от благодарността. " " Всеки таи вътре в себе си положителни вести. Добрите вести са, че ти не знаеш какъв брой прелестен можеш да бъдеш, какъв брой доста можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и какъв брой огромен е капацитетът ти. "
" Това е най-трудното в нашето време: идеалите, фантазиите и хубавите упования още не са покълнали в нас, а жестоката реалност ги поваля и унищожава изцяло. "
" Ние всички живеем с една цел – да бъдем щастливи. Животите ни са толкоз разнообразни и въпреки всичко толкоз идентични. "
" Най-доброто за всеки, който е уплашен, уединен или трагичен, е да излезе на открито, някъде, където е напълно самичък, самичък с небето и природата. " Снимки: GettyImages
Анелис Мари Франк се ражда във Франкфурт, Германия, през далечната 1929 година Детството и ученическите си години прекарва в Амстердам, Холандия. Там фамилията живее умерено до окупирането на страната от нацистите през 1940 година На 5 юли 1942 година по-голямата сестра на Ане – Марго Франк, получава призовка от Гестапо. Това форсира проекта на семейство Франк да бяга от немците. Укритието се намира на „ Принсенграхт “ № 263, в задната част на постройката на „ Опекта “. Именно там Ане стартира да води дневник, подарък от фамилията ѝ за 13-ия ѝ рожден ден. В него нежната и изпълнена с очаквания за едно красиво бъдеще госпожица споделя своите фантазии, усеща, мисли и копнежи. Описва своите радостни и тъжни моменти от всекидневието в Задната къща. Там нежното момиче изживява и най-красивите и сантиментални мигове от живота си – влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Те живеят дружно две години. Две години, в които изживяващите първите си любовни трепети деца и техните семейства споделят наслада и скърби, мечти и фантазии.
На 4 август 1944 година убежището е разкрито. Ане и фамилията ѝ са изпратени в холандския лагер „ Вестерборк “. Месец по-късно са откарани в лагера „ Аушвиц “. Там разделят татко ѝ - Ото Франк, вечно от фамилията му. Майката на Ане – Едит Франк, умира в " Аушвиц " на 6 януари 1945 година През февруари умира Марго, а месец по-късно издъхва и Ане, още ненавършила 16 години.
Бащата... оцелява. Съкрушен от загубата на щерка си, след края на войната той издава дневника на Ане. За да се трансформира един ден той в една от най-завладяващите и трогателни книги на всички времена. С това той сбъдва и най-голямата фантазия на детето си – да стане писателка. Днес книгата " Задната къща " е една от най-четените в целия свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика. Книга, която разкрива с изключителна реалистичност и неспокойствие тъгата, страха и мизерията на най-страшната война в историята на човечеството. Думите на Ане, пулсиращи от страниците на дневника ѝ, през днешния ден не престават да вълнуват и удивяват с мъдростта и проникновението, събрани в душата на една към момента толкоз нежна, само че огромна мечтателка:
" Колко бяха правилни думите, които баща сподели: „ Всички деца би трябвало да се грижат за личното си образование. Родителите могат единствено да дадат съвет и да посочат верния път, само че окончателното образуване на характера се крие в личните им ръце. "
" Аз пребивавам в бясно време. "
" Колко прелестно е, че никой не би трябвало да чака и миг, с цел да промени света към по-добро. "
" Мързелът наподобява привлекателно, само че работата дава задоволство. "
" Който е благополучен, ще направи и другите щастливи. "
" Не мисля за цялата бедност, която ни обкръжава, а за хубостта, която към момента съществува. "
" Никой в никакъв случай не е ставал безпаричен като подарява. " " Не се тревожа от нищо, с изключение на от личните си дефекти. "
" Аз просто не мога да изградя очакванията си на основата на бедност и гибел. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат. "
" Въпреки всичко аз имам вяра, че хората са в действителност положителни в душите си. "
" Мъртвите хора получават повече цветя от живите, тъй като разкаянието е по-силно от благодарността. " " Всеки таи вътре в себе си положителни вести. Добрите вести са, че ти не знаеш какъв брой прелестен можеш да бъдеш, какъв брой доста можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и какъв брой огромен е капацитетът ти. "
" Това е най-трудното в нашето време: идеалите, фантазиите и хубавите упования още не са покълнали в нас, а жестоката реалност ги поваля и унищожава изцяло. "
" Ние всички живеем с една цел – да бъдем щастливи. Животите ни са толкоз разнообразни и въпреки всичко толкоз идентични. "
" Най-доброто за всеки, който е уплашен, уединен или трагичен, е да излезе на открито, някъде, където е напълно самичък, самичък с небето и природата. " Снимки: GettyImages
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ