94 години от рождението на явлението Радичков
Днес се навършват 94 години от рождението на великия български публицист и драматург - Йордан Радичков. Родом от село Калиманица, Монтанска област, писателят стартира креативния си път в края на 50-те със сборниците с разкази " Сърцето бие за хората ", " Прости ръце ", " Планинско цвете " и " Обърнато небе ". В тях писателят визира проблемите на осъвременяващото се с бързи темпове българско село. Следват сборниците " Свирепо въодушевление " (1965), " Ние, врабчетата " и " Вятърът на спокойствието ", които стават сензация заради изключителното си нововъведение.
Освен с разкази, Йордан Радичков е прочут и като създател на пиеси, играни освен в България, само че и по целия свят. Едни от най-известните са " Суматоха ", " Януари ", " Опит за хвърчене " и " Образ и сходство ", които се играят и до през днешния ден с необикновен триумф. Йордан Радичков написа и сюжетите на обичаните за всички игралните филми - " Горещо пладне " (1966), " Привързаният балон " (1967) и " Последно лято " (1978).
Книгите му са над 25, множеството от които преиздавани по два и повече пъти, а самият той е почетен с доста оценки и награди в България и в чужбина. Едва ли бихме могли да поберем целия му гений в една публикация нито пък да кажем всичко, по тази причина избираме да ви покажем, а дано вие сами прецените.
Представяме ви три безконечни цитата на Йордан Радичков:
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата й са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! – " Ние, врабчетата "
Докато стоеха измежду виелиците и ветровете, тези пастири в действителност проветряваха себе си. Всяка една птица бе разтворила необятно всичките порти и прозорци на душата си, с цел да могат ветровете да минат оттова и да продухат всички ъгли!... Где да можеше и индивидът така да проветрява душата си!... Но по какъв начин да я проветри, като е затворил компактно вратите и прозорците на душата си, спуснал е резетата и капаците и единствено една дребна шпионка е оставил на вратата си, с цел да надниква през нея с едно око и да види като какво става на открито! А ни едно око извън не може да надникне през шпионката му и да види като какво става вътре! Па и самичък той рядко надниква в душата си, ами седи през по-голямата част от живота си с тил към нея. - " Щърков сняг "
Дано господ ни резервира от непознати страни! Какво биха споделили непознатите страни: Нямате ли си вие страна да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите страни! - " Опит за хвърчене "
Велизара Ангелова
Освен с разкази, Йордан Радичков е прочут и като създател на пиеси, играни освен в България, само че и по целия свят. Едни от най-известните са " Суматоха ", " Януари ", " Опит за хвърчене " и " Образ и сходство ", които се играят и до през днешния ден с необикновен триумф. Йордан Радичков написа и сюжетите на обичаните за всички игралните филми - " Горещо пладне " (1966), " Привързаният балон " (1967) и " Последно лято " (1978).
Книгите му са над 25, множеството от които преиздавани по два и повече пъти, а самият той е почетен с доста оценки и награди в България и в чужбина. Едва ли бихме могли да поберем целия му гений в една публикация нито пък да кажем всичко, по тази причина избираме да ви покажем, а дано вие сами прецените.
Представяме ви три безконечни цитата на Йордан Радичков:
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата й са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! – " Ние, врабчетата "
Докато стоеха измежду виелиците и ветровете, тези пастири в действителност проветряваха себе си. Всяка една птица бе разтворила необятно всичките порти и прозорци на душата си, с цел да могат ветровете да минат оттова и да продухат всички ъгли!... Где да можеше и индивидът така да проветрява душата си!... Но по какъв начин да я проветри, като е затворил компактно вратите и прозорците на душата си, спуснал е резетата и капаците и единствено една дребна шпионка е оставил на вратата си, с цел да надниква през нея с едно око и да види като какво става на открито! А ни едно око извън не може да надникне през шпионката му и да види като какво става вътре! Па и самичък той рядко надниква в душата си, ами седи през по-голямата част от живота си с тил към нея. - " Щърков сняг "
Дано господ ни резервира от непознати страни! Какво биха споделили непознатите страни: Нямате ли си вие страна да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите страни! - " Опит за хвърчене "
Велизара Ангелова
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ