ЦСКА си спомни за Ването Колев
Днес се навършват 94 години от рождението на именития нападател на ЦСКА Иван Колев - Ването.
От 1945 до 1948 година, той играе като нападател или крило в Спортист София, а по-късно, в търсене на нови провокации, минава през Военновъздушни сили София (1949-1950) и ЦСКА (1950-1967). Времето му в Спортист още веднъж се завръща през 1951, преди да се насочи към Сливен за сезона 1967-1968.
Той е част от ера, в която печели 11 шампионски трофеи на България, като победи през 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62 и 1965/66. Неговата непреклонна воля го води до второ и трето място в шампионата, а четирите му трофея от Съветската войска (1954, 1955, 1960/61 и 1964/65) с ЦСКА допълват забележителната му сбирка.
В над 325 мача в А група той отбелязва 95 гола, а в Купата на европейските първенци оставя диря, достигайки до четвъртфинал през 1957. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България (1956 и 1962) и още два пъти за Футболист № 2 (1955 и 1959), което го утвърдило като един от най-великите в историята на българския футбол. Неговата номинация за Златната топка през 1956 година го прави първия българин, който получава такова самопризнание, а по-късно той е номиниран още три пъти, доказвайки, че е в действителност извънреден футболист.
В националния тим той играе от 1950 до 1966 година, изигравяйки 75 мача и отбелязвайки 25 гола, като осем пъти е капитан. Участва на две международни шампионати – през 1962 година в Чили и 1966 година в Англия, както и на три олимпийски игри, където печели бронзов орден в Мелбърн през 1956 година
След края на дейната си кариера, той застава на треньорския пост в разнообразни тимове, в това число Академик Свищов, Етър Велико Търново и Чардафон-Орловец Габрово. В фамилията му футболът е в кръвта – той е татко на Юлиян Колев, състезател на ЦСКА, и брат на Тодор Колев, също прочут футболист.
От 1945 до 1948 година, той играе като нападател или крило в Спортист София, а по-късно, в търсене на нови провокации, минава през Военновъздушни сили София (1949-1950) и ЦСКА (1950-1967). Времето му в Спортист още веднъж се завръща през 1951, преди да се насочи към Сливен за сезона 1967-1968.
Той е част от ера, в която печели 11 шампионски трофеи на България, като победи през 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62 и 1965/66. Неговата непреклонна воля го води до второ и трето място в шампионата, а четирите му трофея от Съветската войска (1954, 1955, 1960/61 и 1964/65) с ЦСКА допълват забележителната му сбирка.
В над 325 мача в А група той отбелязва 95 гола, а в Купата на европейските първенци оставя диря, достигайки до четвъртфинал през 1957. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България (1956 и 1962) и още два пъти за Футболист № 2 (1955 и 1959), което го утвърдило като един от най-великите в историята на българския футбол. Неговата номинация за Златната топка през 1956 година го прави първия българин, който получава такова самопризнание, а по-късно той е номиниран още три пъти, доказвайки, че е в действителност извънреден футболист.
В националния тим той играе от 1950 до 1966 година, изигравяйки 75 мача и отбелязвайки 25 гола, като осем пъти е капитан. Участва на две международни шампионати – през 1962 година в Чили и 1966 година в Англия, както и на три олимпийски игри, където печели бронзов орден в Мелбърн през 1956 година
След края на дейната си кариера, той застава на треньорския пост в разнообразни тимове, в това число Академик Свищов, Етър Велико Търново и Чардафон-Орловец Габрово. В фамилията му футболът е в кръвта – той е татко на Юлиян Колев, състезател на ЦСКА, и брат на Тодор Колев, също прочут футболист.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ