Той е, не само значим за нашето кино, просто е незабравим за света
Днес се навършват 85 години от рождението на огромния български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 година в Шумен.
Любимият актьор на няколко генерации е кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му основава фешън ателие за мъжки дрехи " Адам “ в Шумен и получава псевдонима Адам, а Тодор стартират да назовават " дребното Адамче ". До идването му в София, а и по време на следването му всички го назовават по този начин.
" От дребен слушах какъв брой добър шивач е татко ми. Впоследствие разбрах за какво. Отраснал съм в семейство на човек, който почитат поради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в специалността ми “, споделя артистът.
" Театърът е моята първа и най-голяма обич “, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство " Кръстьо Сарафов ". Първия път не го одобряват: " Не бях квалифициран. Бях боец и безусловно от едно обучение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си облекла “. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, тъй като преди този момент схваща, че във ВИТИЗ одобряват най-вече артисти с " мастита фигура и мощен глас ". Завършва ВИТИЗ през 1965 година в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския трагичен спектакъл. Тогава става известен с шеговитите песни, които извършва.
Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие, споделя NOVA. В Националния обзор на българската драма и спектакъл през 1969 година получава първа премия за мъжка роля за майсторското си преобразяване в ролята на лесничея Марин в пиесата " Лодка в гората " на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. " Тази роля ми разкри какво съм в действителност като артист. Това съгласно мен е театралният път на всеки актьор – да разбере какво може, какво го отличава от другите, по какъв начин може да каже едно нещо на хората по собствен метод. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: " Боже мой, вие сте трансформирали един реквием в джаз “, споделя артистът.
Същата 1969 година шефът на Пловдивския спектакъл Слави Генев е уволнен и откакто Крикор Азарян не е назначен за шеф, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, измежду които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от шефа на спектакъл " Сълза и смях “ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното.
Тодор Колев създава паметни облици в театъра и киното. Христоматийни са функциите му в постановката " Човекоядката ", в спектакъл " София ", във филмите " Двойникът ", " Господин за един ден " и " Опасен сексапил ".
За ролята на Пурко от " Господин за един ден " (1984) – безпаричен селски музикант, който непрестанно измисля нови способи да надхитри живота, с цел да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава премията за най-хубава мъжка роля през 1985 година на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За осъществяването си в " Двойникът " (1980), в който играе по едно и също време две функции – на надарения академик доцент Денев и на братовчеда Иван, е почетен с първа премия за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 година.
Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век слага Тодор Колев паралелно до Чарли Чаплин: " Един българин си разреши да имитира Чаплин (става въпрос за спонтанния танц с хлебчетата от кино лентата " Опасен сексапил “ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), само че когато човек види целия филм схваща, че той има право за това ".
Музиката му дава опция да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а след това стартира да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на 10 години.
Депутат беше моята най-кратка роля “, споделя Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава безучастен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 година е народен представител от Съюза на демократичните сили в VII Велико национално заседание. От 1992 година е консултант по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада.
През септември 1999 година излиза от щемпел неговата автобиографична книга " Варненското софиянче от Шумен – живот и премеждия грешнаго Тодора ". Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 година, на 73-годишна възраст.
Любимият актьор на няколко генерации е кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му основава фешън ателие за мъжки дрехи " Адам “ в Шумен и получава псевдонима Адам, а Тодор стартират да назовават " дребното Адамче ". До идването му в София, а и по време на следването му всички го назовават по този начин.
" От дребен слушах какъв брой добър шивач е татко ми. Впоследствие разбрах за какво. Отраснал съм в семейство на човек, който почитат поради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в специалността ми “, споделя артистът.
" Театърът е моята първа и най-голяма обич “, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство " Кръстьо Сарафов ". Първия път не го одобряват: " Не бях квалифициран. Бях боец и безусловно от едно обучение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си облекла “. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, тъй като преди този момент схваща, че във ВИТИЗ одобряват най-вече артисти с " мастита фигура и мощен глас ". Завършва ВИТИЗ през 1965 година в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския трагичен спектакъл. Тогава става известен с шеговитите песни, които извършва.
Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие, споделя NOVA. В Националния обзор на българската драма и спектакъл през 1969 година получава първа премия за мъжка роля за майсторското си преобразяване в ролята на лесничея Марин в пиесата " Лодка в гората " на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. " Тази роля ми разкри какво съм в действителност като артист. Това съгласно мен е театралният път на всеки актьор – да разбере какво може, какво го отличава от другите, по какъв начин може да каже едно нещо на хората по собствен метод. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: " Боже мой, вие сте трансформирали един реквием в джаз “, споделя артистът.
Същата 1969 година шефът на Пловдивския спектакъл Слави Генев е уволнен и откакто Крикор Азарян не е назначен за шеф, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, измежду които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от шефа на спектакъл " Сълза и смях “ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното.
Тодор Колев създава паметни облици в театъра и киното. Христоматийни са функциите му в постановката " Човекоядката ", в спектакъл " София ", във филмите " Двойникът ", " Господин за един ден " и " Опасен сексапил ".
За ролята на Пурко от " Господин за един ден " (1984) – безпаричен селски музикант, който непрестанно измисля нови способи да надхитри живота, с цел да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава премията за най-хубава мъжка роля през 1985 година на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За осъществяването си в " Двойникът " (1980), в който играе по едно и също време две функции – на надарения академик доцент Денев и на братовчеда Иван, е почетен с първа премия за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 година.
Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век слага Тодор Колев паралелно до Чарли Чаплин: " Един българин си разреши да имитира Чаплин (става въпрос за спонтанния танц с хлебчетата от кино лентата " Опасен сексапил “ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), само че когато човек види целия филм схваща, че той има право за това ".
Музиката му дава опция да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а след това стартира да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на 10 години.
Депутат беше моята най-кратка роля “, споделя Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава безучастен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 година е народен представител от Съюза на демократичните сили в VII Велико национално заседание. От 1992 година е консултант по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада.
През септември 1999 година излиза от щемпел неговата автобиографична книга " Варненското софиянче от Шумен – живот и премеждия грешнаго Тодора ". Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 година, на 73-годишна възраст.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ