Днес се навършват 85 години от рождението на големия български

Днес се навършват 85 години от рождението на огромния български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 година в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му основава фешън ателие за мъжки дрехи „ Адам “ в Шумен и получава псевдонима Адам, а дребният Тодор стартират да назовават дребното Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го назовават по този начин, написа Българска телеграфна агенция.

„ От дребен слушах какъв брой добър шивач е татко ми. Впоследствие разбрах за какво. Отраснал съм в семейство на човек, който почитат поради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в специалността ми “, споделя артистът.

ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ

„ Театърът е моята първа и най-голяма обич “, споделя Тодор Колев.

Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов ". Първия път не го одобряват: „ Не бях квалифициран. Бях боец и безусловно от едно обучение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си облекла “. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, тъй като преди този момент схваща, че във ВИТИЗ одобряват най-вече артисти с „ мастита фигура и мощен глас ". Завършва ВИТИЗ  през 1965 година в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския трагичен спектакъл. Тогава става известен с шеговитите песни, които извършва.

През 1966 година Тодор Колев играе в Шуменския спектакъл, където извършва основната роля в пиесата „ Ние не имаме вяра в щъркели “ на Недялко Йорданов, спряна от управляващите. През 1967 година е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския трагичен спектакъл, където играе паралелно с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев,  Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с дребна роля в пиесата „ По пътя “ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „ Автостоп “ и „ Петрол “, „ Уестсайдска история “ на Крикор Азарян. 

Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния обзор на българската драма и спектакъл през 1969 година получава първа премия за мъжка роля за майсторското си преобразяване в ролята на лесничея Марин в пиесата „ Лодка в гората " на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „ Тази роля ми разкри какво съм в действителност като артист. Това съгласно мен е театралният път на всеки актьор – да разбере какво може, какво го отличава от другите, по какъв начин може да каже едно нещо на хората по собствен метод. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „ Боже мой, вие сте трансформирали един реквием в джаз “, споделя артистът. 

Същата 1969 година шефът на Пловдивския спектакъл Слави Генев е уволнен и откакто Крикор Азарян не е назначен за шеф, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, измежду които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от шефа на спектакъл „ Сълза и смях “ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на спектакъл „ София “ Николина Томанова го кани в трупата. „ Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш елементарен актьор в този спектакъл “, споделя Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.

КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО

Тодор Колев основава паметни облици в театъра и киното. Христоматийни са функциите му в постановката „ Човекоядката ", в спектакъл „ София ", във филмите „ Двойникът ", „ Господин за един ден " и „ Опасен сексапил ".  

На сцените на Пловдивския трагичен спектакъл и спектакъл „ София “ Тодор Колев изиграва едни от  най-запомнящите си функции – на Коля Красоткин в „ Момчета " на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „ По-големият наследник " и на Шаманов в „ Миналото лято в Чулимск " от Александър Вампилов, на Марин в „ Пътеки " от Николай  Хайтов, на Поп Харитон в „ Събота' 23 " от Стефан Цанев, на Орландо в „ Както ви харесва " по Уилям Шекспир, на Топузов в „ Човекоядката " на  Иван Радоев, на Горо Горов в „ Таралеж ", на Цеко Цеков в „ Кълбовидна гръмотевица " на Иван Радоев, на бабата в „ Зелената брадавица " по Никола Русев, на Джордж в „ Догодина по същото време " от Бърнард Слей, „ Имате ли огънче “ на Недялко Йорданов, „ Рожден ден “ от Харолд Пинтър.

Незабравими остават функциите му в киното. Филмите, в които е взел участие, са повече от 30. Сред тях са „ Цар и военачалник " (1966) на Въло Радев, „ Случаят Пенлеве " (1968) „ Няма нищо по-хубаво от неприятното време " (1971), „ Козият рог " (1972), „ Преброяване на дивите зайци " (1973), „ Иван Кондарев " (1974), „ Топло " (1978), „ Двойникът " (1980), „ Господин за един ден " (1984), „ Опасен сексапил " (1984), „ Смъртта може да изчака " (1985), „ Човек на паважа " (1987), „ Нощем по покривите " (1987), „ Испанска муха " (1998), както и в телевизионните сериали „ Морска сол " (2005), „ Приключенията на един Арлекин " (2007) и „ Сутрешен блок " (2012).

ПРИЗНАНИЕ

За ролята на Пурко от „ Господин за един ден " (1984) – безпаричен селски музикант, който непрестанно измисля нови способи да надхитри живота, с цел да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава премията за най-хубава мъжка роля през 1985 година на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За осъществяването си в „ Двойникът " (1980), в който играе по едно и също време две функции – на надарения академик доцент Денев и на братовчеда Иван, е почетен с първа премия за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 година

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век слага Тодор Колев паралелно до Чарли Чаплин: „ Един българин си разреши да имитира Чаплин (става въпрос за спонтанния танц с хлебчетата от кино лентата „ Опасен сексапил “ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), само че когато човек види целия филм схваща, че той има право за това ". През 1988 година филмът е отличен със Специалната премия от Фестивала на комедийния филм в  Шамрус, Франция. Тодор Колев персонално получава оценката. „ Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и феновете у нас. Това е феноменът на смеха “, споделя артистът през 1989 година в  интервю.

МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА

Музиката му дава опция да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а след това стартира да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на 10 години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 година става известен с дебютната си ария „ Песента на кафето ". Първият му независим рецитал е на Младежкия конкурс за занимателна ария през май 1973 година в зала „ Универсиада " в акомпанимент на оркестър „ Метроном ". 

В новогодишната стратегия на малкия екран, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става фамозен със своето музикално шоу „ Иръпшъните ", основано по негова концепция, в което вземат участие и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата показват музикалното шоу. 

През 1982 година песента „ Някога по дългия бряг “, по музика на Константин Ташев, в негово осъществяване печели първа премия на състезанието „ Бургас и неговите трудови хора “. Солист е на биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е съдействието му с Георги Борисов и неговите оркестри „ Динамит брас бенд " и „ Борисов брас бенд ". През 80-те години на 20 век извършва редица шлагери, измежду които „ Жалба за младост " по музика Морис Аладжем през 1983 година

Преди измененията от 10 ноември 1989 година му приписват сентенцията „ Трима Тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз ".  Навръх 10 ноември изначало апокрифна, след това всенародна, става песента „ Как ще ги стигнем американците " – за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на песента Let it be на Beatles. 

По стихове на поета Борис Христов е песента „ Самотният човек ", включена в първата му грамофонна плоча „ Тодор Колев “ (1982) и трансформирала се в персонална изповед на артиста, както и песента „ Петима музиканти ", включена в албума му „ Немам нерви “ (1990).  През 1983 година грамофонната му плоча „ Тодор Колев “ набира невъобразим до тогава тираж. В деня, в който му оповестяват, че е преди всичко по продажби, стопират плочата. Той има издадени още три албума – „ Фалшив воин " (1995), The best (1999), „ Най-доброто " (2001).

ДЕПУТАТ БЕШЕ МОЯТА НАЙ-КРАТКА РОЛЯ

„ Депутат беше моята най-кратка роля “, споделя Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава безучастен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 година е народен представител от Съюза на демократичните сили  в VII Велико национално заседание.

От 1992 година е консултант по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година непринудено се отхвърля от дипломатическия пост и се връща към актьорската специалност. „ Заех се, тъй като знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има поради, че 11 години представяхме „ Човекоядката “, шест години – „ Догодина по същото време “, а тук едвам година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям даже педантично. За страдание, много скоро разбрах, че нищо съществено не се прави в Народното събрание “.

Последната му роля в театъра, преди да замине за Канада, е през 1991 година в спектакъл „ Възраждане “ в постановката на Недялко Йорданов „ Трендафил Акациев – стихотворец на социализЪма и демокрацията “. „ Когато бях в Бургаския спектакъл, направих един дребен рецитал по стиховете на Трендафил Акациев и го записах на магнетофон. Тодор Колев беше напряко полудял и стартира да рецитира негови стихове на концертите си. А когато след 10 ноември 1989 година спектакъл „ Възраждане “ беше пред закриване, Тодор пристигна при мен и направихме спектакъла „ Трендафил Акациев – стихотворец на социализЪма и демокрацията “. Това беше съвсем тричасов театър, който писах цяло лято. Успехът беше голям и това избави театъра от банкрут “, споделя Недялко Йорданов.

През 1994 година Тодор Колев се завръща още веднъж в театъра в ролята на бай Санди или другаря Топузов в пиесата „ Упи, или театърът в края на века “ на Иван Радоев и режисьора Крикор Азарян в Театъра на българската войска и в „ Суматоха “ на Йордан Радичков в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. 

През 1999 година, след десетгодишна пауза, Тодор Колев се завръща и на сцената на Малък градски спектакъл „ Зад канала “ в постановката „ Любов в Мадагаскар “ – в ролята на неудачника Джони,  заедно с Анета Сотирова. 

НАЗАД КЪМ КУЛТУРАТА

През септември 2004 година в Пловдивския трагичен спектакъл е премиерата на спектакъла на Тодор Колев „ Назад към културата “, на който той е създател на текста, сценографията и режисурата. Освен това извършва и основната роля в него. Историята е за човек, който излиза да опише това, което е научил през последното лято, запълвал е пропуските си в региона на културата и в този момент се показва в приключен интелектуален тип. Спектакълът е посрещнат с екстаз от публиката. На въпроса ще има ли нова сходна случка, той дава отговор: „ Не, това е последното. Шарл Азнавур споделя: „ Трябва да умееш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана “. Винаги съм се стремил да послужвам на тази максима “. Същата година играе и в постановката „ Умирай елементарно “ в „ Театър 199 “.

През 1994 година се появява шоуто „ Как ще ги стигнем... ", на което Тодор Колев е създател и водещ. В началото се излъчва като предаване по радио " Витоша ". На  24 октомври 1994 година по Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото телевизионно шоу, в което вземат участие Георги Мамалев, Росица Кирилова, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. „ Идеята пристигна от Хачо Бояджиев, само че истината е, че аз постоянно съм желал да направя нещо свое, някакво телевизионно шоу, като тези, които съм виждал в чужбина. В това шоу ще демонстрирам, че на този свят може да се живее и с възприятие за комизъм и по този начин евентуално е по-леко “, споделя Тодор Колев. За четири години телевизионното шоу има 163 издания, в които посетители са най-вече хора на изкуството и културата, тъй като „ в случай че нещо може да избави страната, и в случай че тя с нещо може да се похвали пред света, то това са точно те “, споделя Тодор Колев.

През 1998 година той стопира по свое предпочитание шоуто „ Как ще ги стигнем… “. Последното е излъчено на 17 август. „ Ако на човек не му е забавно към този момент това, което прави, то не е забавно и за феновете “, споделя Тодор Колев. През юли 1998 година, когато афишира, че ще стартира да води ново шоу – „ Вход свободен “, което съставлява хроника на живота в предишното и през днешния ден. Рубриките в него са разнообразни - „ Кинопреглед “, „ Къде са те в този момент “, „ Хора с хрумвания “. Първото е излъчено на 26 октомври 1998 година  по „ Канал 1 " на Българска национална телевизия. В прощалното шоу на „ Вход свободен “ на 30 октомври 1999 година е изпълнена фантазията на Тодор Колев от неговия възпитаник Стефан Вълдобрев не да води шоуто, а самият той да бъде посетител. През 2009 година Стефан Вълдобрев режисира телевизионния театър „ 100 години Тодор Колев ”, а през 2010 година получава покана от своя преподавател Тодор Колев да режисира театралната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „ 100 години Тодор Колев “ в зала 1 на НДК. По това време двамата стартират работа и по взаимен игрален кино план, основан върху трагикомичен роман по автентичен случай от 70-те години на 20 век. Тодор Колев умира, преди сюжетът да бъде финализиран и продукцията подготвена за фотоси.

Тодор Колев е водещ и на първото издание на Dancing Stars през 2008 година. 

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН

В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови възпитаници са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.

През септември 1999 година излиза от щемпел неговата автобиографична книга „ Варненското софиянче от Шумен – живот и премеждия грешнаго Тодора " в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е почетен със златен знак на община Шумен и званието „ Почетен жител на Шумен. През 2011 година той получава премия „ Икар " на Съюза на артистите в България  за извънреден принос към българския спектакъл. 

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 година, на 73-годишна възраст, след дълготрайно тежко боледуване. Година след гибелта му, на 11 юли 2014 година, в градската градина, в Шумен, е открит монумент на Тодор Колев с цигулка и кадър от кино лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в предишното заведение „ Казиното ", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 година  в Шумен е открит първият комедиен сценичен фестивал „ Тодор Колев “, основан по концепция на Драматично-кукления спектакъл „ Васил Друмев “.