Днес се навършват 80 години от кончината на писателя Кирил Христов
Днес се навършват 80 години от кончината на писателя Кирил Христов. Той работи в необятно литературно поле – поезия, драма, епос. Творчеството му е огромно по размер - към 40 издадени книги. Атанас Далчев го подрежда измежду петимата огромни български поети дружно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов.
През 2001 година внучката на поета – Невена Христова, издава книгата „ Кирил Христов в 155 писма “, които той написа до неговата брачна половинка Невенка Палашева и до родственици. В едно от писмата до брачната половинка си той написа: „ Имам у себе си един зложелател, който не ще мога да победя – то е моята некадърност да заставам празен “.
Кирил Христов Генчев e роден на 29 юни 1875 година в Стара Загора. Израства в семейство на търговец. Учи в родния си град, като и в Самоков, Търново и София. През 1895 – 1896 година учи в Триест, Италия, в Морското учебно заведение, където се среща с италианската лирика. През 1897 – 1898 година той живее в Неапол, Италия и Лайпциг, Германия.
В интервала 1899 – 1900 година Кирил Христов е преподавател в Шумен. През 1901 година той е изместен в Първа мъжка гимназия в София и е командирован в библиотеката на Висшето учебно заведение (дн. Софийски университет „ Св. Климент Охридски “).
През 1901 – 1902 година дружно с Антон Страшимиров редактира списание „ Наш живот “. Известно време той живее в Берлин и в Париж. По време на Първата международна война (1914-1918) Кирил Христов е боен сътрудник, сътрудничи на вестник „ Военни вести “. През 1922 година се открива в Лайпциг, където е началник на Семинара по български език и литература. През 1930 година се мести в Прага. Там той провежда свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет.
Кирил Христов се завръща в България през 1938 година и става ръководител на Съюза на българските писатели.
Първата му истинска оповестена творба е " Върти лопатите, върти! "
Кирил Христов стартира литературната си активност с преводи на творби от Семьон Яковлевич Надсон и Алексей Плешчеев. Първата му истинска оповестена творба е стихотворението „ Върти лопатите, върти! “, излязла в сп. „ Дело “ през 1894 година Той сътрудничи на всички периодически литературни издания. Ранните му стихотворения са в духа на народническата и обществената литература, само че скоро в развиването му настава абстрактен прелом. Христов се свързва с писателите от кръга „ Мисъл “ - доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, само че след няколко години влиза в спор с тях.
За малко време се утвърждава като занаятчия на любовната и пейзажната поезия в българската литература със стихосбирките „ Песни и въздишки “ (1896), „ Трепети “ (1897), „ Вечерни сенки “ (1899) и „ На кръстопът “ (1901). Най-хубавите си произведения събира и издава в „ Избрани стихотворения “ (1903). Много от стихотворенията му са отдадени на родината („ Българската тирада “), основно на родната природа, на насладата от живота. За баладите си черпи материал от националното творчество – „ Русалка “, „ Гюргя “ и други Романите му включват „ Тъмни зори “ (1920), „ Мечтатели “ (1925). Пише също по този начин пътеписи и записки – „ Затрупана София “ (1944), дневник „ Време и съвременници “ (11 тома), пиеси – „ Боян Магьосникът “ (1914), сатирични произведения – „ Полковник Джамбазов “, „ Орала мухата – на вола рогата “, цикъл сонети „ Каменният идеал на Прага “ (1932), епическата поема „ Чеда на Балкана “ (3 елементи, 1928-1929).
Кирил Христов написа първата българска научнофантастична драма – „ Откривател “ (1933), разказваща за ориста на български академик, разкрил тайнствени „ сини лъчи “.
Преводач е на поезия и драми от съветски, чешки, немски, италиански и френски създатели, измежду които Семьон Надсон и Алексей Плешчеев, Михаил Лермонтов, Александър Пушкин, Едмон Ростан и други
Кирил Христов умира на 7 ноември 1944 година в София.
Инфо: Българска телеграфна агенция
