Денят на Нагасаки: 80 години от втората в света атомна бомбардировка
Днес се навършват 80 години от бомбардировка на Съединени американски щати над японския град Нагасаки по време на Втората международна война (1939-1945 г.), показва отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция. Бомбата, останала в историята като " Дебелака ", е имала мощ, оценена на 21 000 тона тротилов еквивалент. Бомбардировката над Нагасаки е три дни след първата в света атомна бомбардировка над Хирошима, Япония. Днес е Денят на Нагасаки.
Близо 220 000 души умират при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест.
В бюлетин от 11 август 1945 година Българска телеграфна агенция осведоми, че Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, оповестява в официално съобщение, че 30 % от Нагасаки е опустошен, в това число всички индустриални квартали.
Хората, които са претърпяли тази покруса, към този момент са извънредно малко и пораства потомство японци, което няма директен опит от събитията, сподели за Българска телеграфна агенция гл.ас. доктор Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". За цялата японска нация споменът е доста мъчителен и въздейства в няколко посоки на публичните трендове. От една страна, това кара японците да наблегнат на следвоенното си развиване – своя сполучлив стопански модел въз основата на мирната Конституция. Също по този начин, като народ, който е потърпевш от нуклеарното оръжие, японците се стремят и да проповядват концепциите на нуклеарното неразпространение по света. Има и трета наклонност – равносметка за дейностите на личната страна във Втората международна война, изясни Димитров.
" Завинаги се отхвърля от войната "
Стремящи се откровено към интернационален мир, учреден на правдивост и ред, японският народ вечно се отхвърля от войната като суверенно право на нацията и опасността или потреблението на мощ като средство за решение на интернационалните разногласия, гласи член 9 на Конституцията на Япония. За да се реализира задачата на миналата алинея, в никакъв случай няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и различен боен капацитет. Правото на положение на война на страната не се признава, се показва още в главния закон.
В следвоенната японска Конституция е записано, че страната вечно се отхвърля от войната като средство на външната си политика и няма да поддържа никакъв боен капацитет, означи и Мартин Димитров. Все отново Япония основава въоръжени сили, които и до през днешния ден съществуват и се назовават сили за самозащита. Има доста разногласия в Япония дали това опонира на Конституцията, или не, уточни Димитров. В днешно време се приема, че това обръщение на мирната Конституция може би би трябвало да се преразгледа поради комплицираната геополитическа конюнктура в Източна Азия, само че има и немалка част японци, които смятат, че точно в такава обстановка би трябвало още по-неотклонно да се следва мирният курс на Конституцията и Япония да не бъде въвличана още веднъж в спор сред други велики сили, разяснява японистът.
Спомен за бомбардировките
И Хирошима, и Нагасаки са изцяло възобновени и оферират доста положителни условия за туризъм, само че пазят и загатна за нещастието. Една от постройките в центъра на Хирошима, която е мощно потърпевша от бомбардировката, преднамерено е оставена в този ѝ тип, с цел да припомня за случилото се, сподели Мартин Димитров.
Трябва да се стремим като човечество да живеем в спокойно общуване, само че не трябва да забравяме, че това са освен страните и политиците, а би трябвало да тръгне и от самите нас като обособени хора, сподели още Мартин Димитров.
Промяна на задачата
Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, само че заради облачност се постанова смяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е подравнен със земята, умират 39 000 души и 25 000 са ранени, написа в бюлетините на Българска телеграфна агенция. В тях са съхранени и мненията, и реакциите след първата атомна бомба, употребена против Япония - сред вярата за мир, удивлението от капацитета на новото научно изобретение и безпокойството от разрушителните му благоприятни условия.
Близо 220 000 души умират при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест.
В бюлетин от 11 август 1945 година Българска телеграфна агенция осведоми, че Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, оповестява в официално съобщение, че 30 % от Нагасаки е опустошен, в това число всички индустриални квартали.
Хората, които са претърпяли тази покруса, към този момент са извънредно малко и пораства потомство японци, което няма директен опит от събитията, сподели за Българска телеграфна агенция гл.ас. доктор Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". За цялата японска нация споменът е доста мъчителен и въздейства в няколко посоки на публичните трендове. От една страна, това кара японците да наблегнат на следвоенното си развиване – своя сполучлив стопански модел въз основата на мирната Конституция. Също по този начин, като народ, който е потърпевш от нуклеарното оръжие, японците се стремят и да проповядват концепциите на нуклеарното неразпространение по света. Има и трета наклонност – равносметка за дейностите на личната страна във Втората международна война, изясни Димитров.
" Завинаги се отхвърля от войната "
Стремящи се откровено към интернационален мир, учреден на правдивост и ред, японският народ вечно се отхвърля от войната като суверенно право на нацията и опасността или потреблението на мощ като средство за решение на интернационалните разногласия, гласи член 9 на Конституцията на Япония. За да се реализира задачата на миналата алинея, в никакъв случай няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и различен боен капацитет. Правото на положение на война на страната не се признава, се показва още в главния закон.
В следвоенната японска Конституция е записано, че страната вечно се отхвърля от войната като средство на външната си политика и няма да поддържа никакъв боен капацитет, означи и Мартин Димитров. Все отново Япония основава въоръжени сили, които и до през днешния ден съществуват и се назовават сили за самозащита. Има доста разногласия в Япония дали това опонира на Конституцията, или не, уточни Димитров. В днешно време се приема, че това обръщение на мирната Конституция може би би трябвало да се преразгледа поради комплицираната геополитическа конюнктура в Източна Азия, само че има и немалка част японци, които смятат, че точно в такава обстановка би трябвало още по-неотклонно да се следва мирният курс на Конституцията и Япония да не бъде въвличана още веднъж в спор сред други велики сили, разяснява японистът.
Спомен за бомбардировките
И Хирошима, и Нагасаки са изцяло възобновени и оферират доста положителни условия за туризъм, само че пазят и загатна за нещастието. Една от постройките в центъра на Хирошима, която е мощно потърпевша от бомбардировката, преднамерено е оставена в този ѝ тип, с цел да припомня за случилото се, сподели Мартин Димитров.
Трябва да се стремим като човечество да живеем в спокойно общуване, само че не трябва да забравяме, че това са освен страните и политиците, а би трябвало да тръгне и от самите нас като обособени хора, сподели още Мартин Димитров.
Промяна на задачата
Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, само че заради облачност се постанова смяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е подравнен със земята, умират 39 000 души и 25 000 са ранени, написа в бюлетините на Българска телеграфна агенция. В тях са съхранени и мненията, и реакциите след първата атомна бомба, употребена против Япония - сред вярата за мир, удивлението от капацитета на новото научно изобретение и безпокойството от разрушителните му благоприятни условия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ