Споменът е жив: Нагасаки отбелязва 80 години от атомната бомбардировка на САЩ
Днес се навършват 80 години от бомбардировка на Съединени американски щати над японския град Нагасаки по време на Втората международна война (1939-1945 г.), напомня Българска телеграфна агенция. Бомбата, останала в историята като " Дебелака ", е имала мощ, оценена на 21 000 тона тротилов еквивалент. Бомбардировката над Нагасаки е три дни след първата в света атомна бомбардировка над Хирошима, Япония. Днес е Денят на Нагасаки.
Близо 220 000 души умират при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест.
30% от Нагасаки е опустошен, в това число всички индустриални квартали
Хората, които са претърпяли тази покруса, към този момент са извънредно малко и пораства потомство японци, което няма директен опит от събитията, сподели доктор Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет " Св. Климент Охридски ".
За цялата японска нация споменът е доста мъчителен и въздейства в няколко посоки на публичните трендове. От една страна, това кара японците да наблегнат на следвоенното си развиване – своя сполучлив стопански модел въз основата на мирната Конституция. Също по този начин, като народ, който е потърпевш от нуклеарното оръжие, японците се стремят и да проповядват концепциите на нуклеарното неразпространение по света. Има и трета наклонност – равносметка за дейностите на личната страна във Втората международна война, изясни Димитров.
Стремящи се откровено към интернационален мир, учреден на правдивост и ред, японският народ вечно се отхвърля от войната като суверенно право на нацията и опасността или потреблението на мощ като средство за решение на интернационалните разногласия, гласи член 9 на Конституцията на Япония. За да се реализира задачата на миналата алинея, в никакъв случай няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и различен боен капацитет. Правото на положение на война на страната не се признава, се показва още в главния закон.
В следвоенната японска Конституция е записано, че страната вечно се отхвърля от войната като средство на външната си политика и няма да поддържа никакъв боен капацитет, означи и Мартин Димитров. Все отново Япония основава въоръжени сили, които и до през днешния ден съществуват и се назовават сили за самозащита. Има доста разногласия в Япония дали това опонира на Конституцията, или не, уточни Димитров. В днешно време се приема, че това обръщение на мирната Конституция може би би трябвало да се преразгледа поради комплицираната геополитическа конюнктура в Източна Азия, само че има и немалка част японци, които смятат, че точно в такава обстановка би трябвало още по-неотклонно да се следва мирният курс на Конституцията и Япония да не бъде въвличана още веднъж в спор сред други велики сили, разяснява японистът.
И Хирошима, и Нагасаки са изцяло възобновени и оферират доста положителни условия за туризъм, само че пазят и загатна за нещастието. Една от постройките в центъра на Хирошима, която е мощно потърпевша от бомбардировката, преднамерено е оставена в този ѝ тип, с цел да припомня за случилото се, сподели Мартин Димитров.
Трябва да се стремим като човечество да живеем в спокойно общуване, само че не трябва да забравяме, че това са освен страните и политиците, а би трябвало да тръгне и от самите нас като обособени хора, сподели още Мартин Димитров.
Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, само че заради облачност се постанова смяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е подравнен със земята, умират 39 000 души и 25 000 са ранени.
Близо 220 000 души умират при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест.
30% от Нагасаки е опустошен, в това число всички индустриални квартали
Хората, които са претърпяли тази покруса, към този момент са извънредно малко и пораства потомство японци, което няма директен опит от събитията, сподели доктор Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет " Св. Климент Охридски ".
За цялата японска нация споменът е доста мъчителен и въздейства в няколко посоки на публичните трендове. От една страна, това кара японците да наблегнат на следвоенното си развиване – своя сполучлив стопански модел въз основата на мирната Конституция. Също по този начин, като народ, който е потърпевш от нуклеарното оръжие, японците се стремят и да проповядват концепциите на нуклеарното неразпространение по света. Има и трета наклонност – равносметка за дейностите на личната страна във Втората международна война, изясни Димитров.
Стремящи се откровено към интернационален мир, учреден на правдивост и ред, японският народ вечно се отхвърля от войната като суверенно право на нацията и опасността или потреблението на мощ като средство за решение на интернационалните разногласия, гласи член 9 на Конституцията на Япония. За да се реализира задачата на миналата алинея, в никакъв случай няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и различен боен капацитет. Правото на положение на война на страната не се признава, се показва още в главния закон.
В следвоенната японска Конституция е записано, че страната вечно се отхвърля от войната като средство на външната си политика и няма да поддържа никакъв боен капацитет, означи и Мартин Димитров. Все отново Япония основава въоръжени сили, които и до през днешния ден съществуват и се назовават сили за самозащита. Има доста разногласия в Япония дали това опонира на Конституцията, или не, уточни Димитров. В днешно време се приема, че това обръщение на мирната Конституция може би би трябвало да се преразгледа поради комплицираната геополитическа конюнктура в Източна Азия, само че има и немалка част японци, които смятат, че точно в такава обстановка би трябвало още по-неотклонно да се следва мирният курс на Конституцията и Япония да не бъде въвличана още веднъж в спор сред други велики сили, разяснява японистът.
И Хирошима, и Нагасаки са изцяло възобновени и оферират доста положителни условия за туризъм, само че пазят и загатна за нещастието. Една от постройките в центъра на Хирошима, която е мощно потърпевша от бомбардировката, преднамерено е оставена в този ѝ тип, с цел да припомня за случилото се, сподели Мартин Димитров.
Трябва да се стремим като човечество да живеем в спокойно общуване, само че не трябва да забравяме, че това са освен страните и политиците, а би трябвало да тръгне и от самите нас като обособени хора, сподели още Мартин Димитров.
Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, само че заради облачност се постанова смяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е подравнен със земята, умират 39 000 души и 25 000 са ранени.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ