Да си спомним за Черният Великден и бомбандировките над София!
Днес се навършват 74 години от „ Черният Великден “. На 17 април през 1944 година е нанесен третият удар от англо-американската авиация по София.
Десет месеца откакто България се причислява към Тристранния пакт, на 13 декември 1941 година Народното събрание в София афишира война на Англия и Съединени американски щати. Това е по-скоро алегоричен акт, а не желание за съответни военни дейности от наша страна. България по този начин и не подхваща такива. Но това не стопира английския министър председател Чърчил и американския президент Рузвелт през август 1943 година да дадат началото на интервенция „ Приливна вълна “. Тя има за цел да обезврежда съдружниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете страни стартират систематични бомбардировки. От 14 ноември 1943 година до 17 април 1944 година единствено над София са подхванати 11 въздушни набези. Бомбардирани са още 130 обитаеми места. Убити са над 1270 души, други над 1300 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 945.На 17 април 1944 година София е бомбардирана от 350 тежки четиримоторни бомбардировача В-17 и В-24 и 100 изтребителя Р-47 и Р-51. Българската авиация опълчва на тези сили единствено 37 самолета – 30 Ме-109 и 7 D.520. Съотношението на силите е 12:1 в интерес на англо-американците. Българската авиация губи 9 самолета, при което умират 6 български водачи.
Други 3-ма летци правят насилствени кацания. Общо извадени от строя са 12 машини. Най-тежки са загубите на 2/6 орляк: свалени 6 самолета, починали 4 летци, 2 правят насилствени кацания. Българските летци смъкват 2 бомбардировача и 2 изтребителя.
В небето се разиграва същинска драма – за първи път четиримоторните бомбардировачи са съпроводени от изтребители П-51 Мустанг. До този миг при всички офанзиви врагът е изпращал П-38 Лайтнинг, двумоторен изтребител с две успоредни тела, наподобяващ на рамка. Но на този ден за първи път се появява едномоторният П-51, който отдалеко наподобява съвсем на нашите Месершмит 109.
Българските изтребители се хвърлят без боязън против превъзхождащите ги по бройка противникови армади. Но идва изненадата – виждайки едномоторните изтребители, българите не схващат незабавно, че това са врагове. Допускат мустангите прекомерно близо и схващат грешката си едвам когато те откриват огън. Моментално се разгаря въздушен пердах, само че началото е мощно в интерес на врага, изненадата е цялостна!
На този ден храбрите пазители на българското небе понасят най-тежки жертви, а точно: поручик Веселин Рачев от Стара Загора, поручик Любен Кондаков, поручик Димитър Попов, поручик Христо Арнаудов, подпоручик Виктор Атанасов и подпоручик Иван Стефанов.
Поручик Веселин Рачев е роден на 25 март 1919 година в Стара Загора, наследник на известния лингвист, преподавател и държавник Никола Рачев и на учителката Мария Кънева. През 1938 година приключва Старозагорската мъжка гимназия „ Иван Вазов “, след което постъпва във Военното учебно заведение в София в състава на 60-и випуск. Показва висок триумф и е причислен към категорията на военните летци. През 1941 година е създаден в първи офицерски чин подпоручик.
По-късно е изпратен да специализира върховен пилотаж в Школа за летци-изтребители в гр. Каша, Унгария (днес гр. Кошице в Словакия). През 1944 година е назначен за краткотраен адютант на линейния полк, само че същата година е уволнен от работа в полка. След това служи като водач в изтребителната авиация на Царство България. Лети на немски изтребител Месершмит 109 Г в състава на изтребителния орляк, дислоциран на летище Враждебна, който е претрупан с военновъздушната защита и защита на София.
На 16 април подпоручик Рачев е нараснал в идващ офицерски чин поручик, който носи единствено един ден. На 17 април 1944 година при въздушен пердах с американски изтребители самолетът му е свален и той умира. Това стълкновение, което се е случило по време на християнския празник Великден, остава в историята на българската военна авиация като „ Черният Великден “ поради тежките загуби в летателен състав и бойна техника на нашите изтребителни орляци.
Поручик Веселин Рачев е заровен в Стара Загора.
Със Заповед No 420/19.10.1992 година на Министъра на защитата посмъртно е нараснал в чин полковник.
По време на интервенцията „ Прицел от упор “ Стара Загора дава и друга жертва-пазител на родното небе. Това е поручик Георги Райчев Кюмюрджиев. Неговият финален полет е на 20 декември, когато води пердах с шест лайтнинга, само че простреляният му месершмит се разрушава.
По време на бомбардировките от 1943-1944 година близо 1/4 от сградния фонд на София е срутен. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, спектакъл „ Одеон “, Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала „ Свети Йосиф “ и мн. други Те не са възобновени. Силно наранени са Народният спектакъл, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала „ България “, къщата-музей „ Иван Вазов “, постройката на Българска академия на науките, Централна баня, Александровска болница.
Освен София, в интервенция „ Прицел от упор “ са бомбардирани още 130 обитаеми места. На 24 юни 1944 година над Казанлък са хвърлени 6 бомби, само че жертви няма.
В първите дни на септември 1944 година България излиза от Тристранния пакт и въздушните набези над страната са прекъснати.
Десет месеца откакто България се причислява към Тристранния пакт, на 13 декември 1941 година Народното събрание в София афишира война на Англия и Съединени американски щати. Това е по-скоро алегоричен акт, а не желание за съответни военни дейности от наша страна. България по този начин и не подхваща такива. Но това не стопира английския министър председател Чърчил и американския президент Рузвелт през август 1943 година да дадат началото на интервенция „ Приливна вълна “. Тя има за цел да обезврежда съдружниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди да капитулират. Над териториите на двете страни стартират систематични бомбардировки. От 14 ноември 1943 година до 17 април 1944 година единствено над София са подхванати 11 въздушни набези. Бомбардирани са още 130 обитаеми места. Убити са над 1270 души, други над 1300 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 945.На 17 април 1944 година София е бомбардирана от 350 тежки четиримоторни бомбардировача В-17 и В-24 и 100 изтребителя Р-47 и Р-51. Българската авиация опълчва на тези сили единствено 37 самолета – 30 Ме-109 и 7 D.520. Съотношението на силите е 12:1 в интерес на англо-американците. Българската авиация губи 9 самолета, при което умират 6 български водачи.
Други 3-ма летци правят насилствени кацания. Общо извадени от строя са 12 машини. Най-тежки са загубите на 2/6 орляк: свалени 6 самолета, починали 4 летци, 2 правят насилствени кацания. Българските летци смъкват 2 бомбардировача и 2 изтребителя.
В небето се разиграва същинска драма – за първи път четиримоторните бомбардировачи са съпроводени от изтребители П-51 Мустанг. До този миг при всички офанзиви врагът е изпращал П-38 Лайтнинг, двумоторен изтребител с две успоредни тела, наподобяващ на рамка. Но на този ден за първи път се появява едномоторният П-51, който отдалеко наподобява съвсем на нашите Месершмит 109.
Българските изтребители се хвърлят без боязън против превъзхождащите ги по бройка противникови армади. Но идва изненадата – виждайки едномоторните изтребители, българите не схващат незабавно, че това са врагове. Допускат мустангите прекомерно близо и схващат грешката си едвам когато те откриват огън. Моментално се разгаря въздушен пердах, само че началото е мощно в интерес на врага, изненадата е цялостна!
На този ден храбрите пазители на българското небе понасят най-тежки жертви, а точно: поручик Веселин Рачев от Стара Загора, поручик Любен Кондаков, поручик Димитър Попов, поручик Христо Арнаудов, подпоручик Виктор Атанасов и подпоручик Иван Стефанов.
Поручик Веселин Рачев е роден на 25 март 1919 година в Стара Загора, наследник на известния лингвист, преподавател и държавник Никола Рачев и на учителката Мария Кънева. През 1938 година приключва Старозагорската мъжка гимназия „ Иван Вазов “, след което постъпва във Военното учебно заведение в София в състава на 60-и випуск. Показва висок триумф и е причислен към категорията на военните летци. През 1941 година е създаден в първи офицерски чин подпоручик.
По-късно е изпратен да специализира върховен пилотаж в Школа за летци-изтребители в гр. Каша, Унгария (днес гр. Кошице в Словакия). През 1944 година е назначен за краткотраен адютант на линейния полк, само че същата година е уволнен от работа в полка. След това служи като водач в изтребителната авиация на Царство България. Лети на немски изтребител Месершмит 109 Г в състава на изтребителния орляк, дислоциран на летище Враждебна, който е претрупан с военновъздушната защита и защита на София.
На 16 април подпоручик Рачев е нараснал в идващ офицерски чин поручик, който носи единствено един ден. На 17 април 1944 година при въздушен пердах с американски изтребители самолетът му е свален и той умира. Това стълкновение, което се е случило по време на християнския празник Великден, остава в историята на българската военна авиация като „ Черният Великден “ поради тежките загуби в летателен състав и бойна техника на нашите изтребителни орляци.
Поручик Веселин Рачев е заровен в Стара Загора.
Със Заповед No 420/19.10.1992 година на Министъра на защитата посмъртно е нараснал в чин полковник.
По време на интервенцията „ Прицел от упор “ Стара Загора дава и друга жертва-пазител на родното небе. Това е поручик Георги Райчев Кюмюрджиев. Неговият финален полет е на 20 декември, когато води пердах с шест лайтнинга, само че простреляният му месершмит се разрушава.
По време на бомбардировките от 1943-1944 година близо 1/4 от сградния фонд на София е срутен. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, спектакъл „ Одеон “, Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала „ Свети Йосиф “ и мн. други Те не са възобновени. Силно наранени са Народният спектакъл, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала „ България “, къщата-музей „ Иван Вазов “, постройката на Българска академия на науките, Централна баня, Александровска болница.
Освен София, в интервенция „ Прицел от упор “ са бомбардирани още 130 обитаеми места. На 24 юни 1944 година над Казанлък са хвърлени 6 бомби, само че жертви няма.
В първите дни на септември 1944 година България излиза от Тристранния пакт и въздушните набези над страната са прекъснати.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ