Днес се навършват 70 години от смъртта на Ева Перон
Днес се навършват 70 години от гибелта на Ева Перон - една от най-впечатляващите и митологизирани персони на ХХ век освен в Латинска Америка, само че и в целия свят. Мадона се опита да възкреси за всеобщата аудитория нейния облик през 1996 година, изигравайки основната роля в " Евита " - номинираната с пет Оскара кино акомодация по едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. Но когато става дума за Ева Перон не знам дали " възкресяване " изобщо е точния термин, тъй като след гибелта си тя по този начин и не трябва оставена да почива в мир.
Евита води много забавен и динамичен " живот " като мъртва. За първи път се заех да разказвам невероятната история на нейната мумия, откакто се върнах от едно пътешестване в Аржентина през 2008 година Тогава посетих гробището " Реколета " в Буенос Айрес, където най-сетне тя наподобява е намерила покой в нещо, което повече наподобява на противоядрен бункер.
Но да се върна 70 години обратно. Когато на 26 юли 1952 година полуобожествената приживе първа дама на Аржентина умира от рак на маточната шийка едвам 33-годишна, брачният партньор й - президентът Хуан Перон, дава тялото й на испанския патолог доктор Педро Ара. Трупът би трябвало да бъда квалифициран за всеобщото поклонение. 2 милиона души се стичат край ковчега на починалата. Само за един ден 2000 души са признати в лечебни заведения с пострадвания от блъсканицата на голямата навалица. Траурните шествия не стопират месеци наред. Не остават свещи и цветя по магазините. Евита е изложена в дома на профсъюзите. Но всяка нощ доктор Ара работи непрестанно върху натрупа.
След една година виртуозният балсаматор ще е завършил най-красивото произведение в кариерата си. Няма и диря от мъката на дългата болест и ужасните белези на гибелта. Евита като че ли спи, по-красива и от дните на най-гламурната си популярност.
Междувременно ген. Перон е наредил да се построи голям пантеон с размерите на Статуята на свободата в Ню Йорк, в чийто основи в отворен саркофаг ще лежи парафинираното тяло на обичаната приятелка на аржентинския народ.
През 1955 година обаче Перон е свален с прелом и бяга от страната, изоставяйки скъпата мумия, чиято балсамация му е коствала 100 хиляди $. Строителството на мавзолея е стигнало до възголяма дупка за основите, която идващите държавни управления ще трансфорат в публичен басейн. Евита продължава да лежи в Централната квартира на профсъюзите, където върволицата от хора, идващи и от най-далечните кътчета на голямата страна, не стопира.
Една нощ Евита изчезва. Всъщност това е дело на новите управници, които вземат решение да се отърват от признака на Перонисткото ръководство. Не могат просто да я закопаят някъде, тъй като гробът й би се трансформирал в място за поклонение. Затова почват да я местят непрекъснато нагоре-надолу в цялостна загадка. Къде е Евита, знаят единствено водачите на хунтата и следващите пазачи на тялото. Но където и да я оставят, след ден-два стартират да се появяват цветя и свещи. Затова би трябвало да я местят непрекъснато.
Тя е ту в камион за цветя, паркиран на някоя по-спокойна улица в Буенос Айрес, ту в архива на националното радио, зад екрана на киносалон, или в една по-широка шахта, водеща към канализацията на града...
Това трескаво разнасяне на балсамирания мъртвец постоянно е съпроводено с всякакви произшествия. Един майор без да желае прострелва бременната си брачна половинка в дрямка, малтретиран от кошмари, до момента в който сандъкът с Евита е краткотрайно прикрит в жилището им. Двама бойци умират в злополука с камиона, който транспортира мумията.
Цялата работа стартира да наподобява на роман на ужасите и все по-малко искащи се намират да вземат участие в секретната задача по укриването на тялото на Ева Перон. Затова я натоварват на един транспортен съд и я закарват в Италия, където я погребват в Миланските гробища под непознато име.
Ева Перон остава закопана за 16 години. Единственият човек, който през всичките години знае точното местоположение на Евита е ген. Педро Еухенио Арамбуру, лидерът на хунтата, която смъква Перон от власт.
На 29 май 1970 година той е похитен и екзекутиран от “Монтонерос “ - формация, лоялна на фамилията на някогашния президент.
Преди да почине Арамбуру издава, че Евита лежи под надгробна плоча, на която написа името Мария Маги де Маджистри.
И по този начин госпожа Перон още веднъж е излиза на бял свят. И още веднъж поема на път. Този път прекосявайки половин Европа, с цел да стигне при некогашния си брачен партньор, който живее в заточение в Испания с новата си жена - Изабел.
Реставраторът Доминго Телеча е нает да оправи някои вреди по мумията след дългите митарства сред света на живите и мъртвите - по носа, ухото, пръстите на едната ръка, ходилата... Но другояче преди време доктор Ара в действителност е приключил работата си съвършено. Тялото е непокътнато в идеално положение за вечността.
Евита е подслонена в къщата на Хуан и Изабел Перон в Испания. Има покъртителни описания на очевидци, които описват по какъв начин мумията била изваждана, с цел да участва на някои от фамилните вечери.
Перон се завръща в Аржентина през 1973 година и още веднъж изоставя обичаната мумия. Макар и към този момент 80-годишен, той взе участие в президентските избори и ги печели, ставайки още веднъж държавен глава на Аржентина. Жена му Изабел става вицепрезидент. Ролята, която Евита е желала за себе си преди повече от 20 години. Изабел имитира по всякакъв начин своята предшественица. В прическата, в облеклата, в метода по-който приказва пред публиката от балкона на Каса Росада - президентския замък в Буенос Айрес.
Хуан Перон умира година откакто е поел поста и Изабел става първата жена - президент на Аржентина. Тя поставя мъжа си за публично поклонение в затворен ковчег. Но до него е сложена и мумията на Евита, докарана от Испания и изложена в цялата си макабрена хубост.
През 1976 година е осъществен нов боен прелом и едвам тогава балсамираното тяло на Ева Перон е прибрано във фамилната гробница на семейство Дуарте в “Реколета ”.
И като в латиносериал, в който нишката на ориста би трябвало да бъде декларирана напълно отчетливо - ген. Арамбуру - водачът на хунтата, поради който мумията на Евита е крадена, пренасяна, заравяна и отново вадена, лежи в прилежащия имот на същото гробище.
Евита води много забавен и динамичен " живот " като мъртва. За първи път се заех да разказвам невероятната история на нейната мумия, откакто се върнах от едно пътешестване в Аржентина през 2008 година Тогава посетих гробището " Реколета " в Буенос Айрес, където най-сетне тя наподобява е намерила покой в нещо, което повече наподобява на противоядрен бункер.
Но да се върна 70 години обратно. Когато на 26 юли 1952 година полуобожествената приживе първа дама на Аржентина умира от рак на маточната шийка едвам 33-годишна, брачният партньор й - президентът Хуан Перон, дава тялото й на испанския патолог доктор Педро Ара. Трупът би трябвало да бъда квалифициран за всеобщото поклонение. 2 милиона души се стичат край ковчега на починалата. Само за един ден 2000 души са признати в лечебни заведения с пострадвания от блъсканицата на голямата навалица. Траурните шествия не стопират месеци наред. Не остават свещи и цветя по магазините. Евита е изложена в дома на профсъюзите. Но всяка нощ доктор Ара работи непрестанно върху натрупа.
След една година виртуозният балсаматор ще е завършил най-красивото произведение в кариерата си. Няма и диря от мъката на дългата болест и ужасните белези на гибелта. Евита като че ли спи, по-красива и от дните на най-гламурната си популярност.
Междувременно ген. Перон е наредил да се построи голям пантеон с размерите на Статуята на свободата в Ню Йорк, в чийто основи в отворен саркофаг ще лежи парафинираното тяло на обичаната приятелка на аржентинския народ.
През 1955 година обаче Перон е свален с прелом и бяга от страната, изоставяйки скъпата мумия, чиято балсамация му е коствала 100 хиляди $. Строителството на мавзолея е стигнало до възголяма дупка за основите, която идващите държавни управления ще трансфорат в публичен басейн. Евита продължава да лежи в Централната квартира на профсъюзите, където върволицата от хора, идващи и от най-далечните кътчета на голямата страна, не стопира.
Една нощ Евита изчезва. Всъщност това е дело на новите управници, които вземат решение да се отърват от признака на Перонисткото ръководство. Не могат просто да я закопаят някъде, тъй като гробът й би се трансформирал в място за поклонение. Затова почват да я местят непрекъснато нагоре-надолу в цялостна загадка. Къде е Евита, знаят единствено водачите на хунтата и следващите пазачи на тялото. Но където и да я оставят, след ден-два стартират да се появяват цветя и свещи. Затова би трябвало да я местят непрекъснато.
Тя е ту в камион за цветя, паркиран на някоя по-спокойна улица в Буенос Айрес, ту в архива на националното радио, зад екрана на киносалон, или в една по-широка шахта, водеща към канализацията на града...
Това трескаво разнасяне на балсамирания мъртвец постоянно е съпроводено с всякакви произшествия. Един майор без да желае прострелва бременната си брачна половинка в дрямка, малтретиран от кошмари, до момента в който сандъкът с Евита е краткотрайно прикрит в жилището им. Двама бойци умират в злополука с камиона, който транспортира мумията.
Цялата работа стартира да наподобява на роман на ужасите и все по-малко искащи се намират да вземат участие в секретната задача по укриването на тялото на Ева Перон. Затова я натоварват на един транспортен съд и я закарват в Италия, където я погребват в Миланските гробища под непознато име.
Ева Перон остава закопана за 16 години. Единственият човек, който през всичките години знае точното местоположение на Евита е ген. Педро Еухенио Арамбуру, лидерът на хунтата, която смъква Перон от власт.
На 29 май 1970 година той е похитен и екзекутиран от “Монтонерос “ - формация, лоялна на фамилията на някогашния президент.
Преди да почине Арамбуру издава, че Евита лежи под надгробна плоча, на която написа името Мария Маги де Маджистри.
И по този начин госпожа Перон още веднъж е излиза на бял свят. И още веднъж поема на път. Този път прекосявайки половин Европа, с цел да стигне при некогашния си брачен партньор, който живее в заточение в Испания с новата си жена - Изабел.
Реставраторът Доминго Телеча е нает да оправи някои вреди по мумията след дългите митарства сред света на живите и мъртвите - по носа, ухото, пръстите на едната ръка, ходилата... Но другояче преди време доктор Ара в действителност е приключил работата си съвършено. Тялото е непокътнато в идеално положение за вечността.
Евита е подслонена в къщата на Хуан и Изабел Перон в Испания. Има покъртителни описания на очевидци, които описват по какъв начин мумията била изваждана, с цел да участва на някои от фамилните вечери.
Перон се завръща в Аржентина през 1973 година и още веднъж изоставя обичаната мумия. Макар и към този момент 80-годишен, той взе участие в президентските избори и ги печели, ставайки още веднъж държавен глава на Аржентина. Жена му Изабел става вицепрезидент. Ролята, която Евита е желала за себе си преди повече от 20 години. Изабел имитира по всякакъв начин своята предшественица. В прическата, в облеклата, в метода по-който приказва пред публиката от балкона на Каса Росада - президентския замък в Буенос Айрес.
Хуан Перон умира година откакто е поел поста и Изабел става първата жена - президент на Аржентина. Тя поставя мъжа си за публично поклонение в затворен ковчег. Но до него е сложена и мумията на Евита, докарана от Испания и изложена в цялата си макабрена хубост.
През 1976 година е осъществен нов боен прелом и едвам тогава балсамираното тяло на Ева Перон е прибрано във фамилната гробница на семейство Дуарте в “Реколета ”.
И като в латиносериал, в който нишката на ориста би трябвало да бъде декларирана напълно отчетливо - ген. Арамбуру - водачът на хунтата, поради който мумията на Евита е крадена, пренасяна, заравяна и отново вадена, лежи в прилежащия имот на същото гробище.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ