Пражката пролет 50 години по-късно: Разказ от първо лице
Днес се навършват 50 години от окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския контракт. По този метод е комплициран завършек на опитите за промени, останали в историята като Пражката пролет.
През 1968 година ген. Цветан Тотомиров командва взвод от поделението в Елхово. Когато войската ни потегля от България е обявено, че отиват на обучение в някогашния Съветски съюз – версия, която по-късно не устоя даже пред самите бойци.
Спомен за Пражката пролет: 50 години без „ социализъм с човешко лице ” (СНИМКИ) Събитията от 1968 година начертават пътя на комунистическата система за идващите две десетилетия до края й
„ Никой публично не е казвал, че ще участваме в Чехословакия. Но за сметка на това контрольорите, съветските, ни питаха „ За Чехия ли пътувате” и ние се съмнявахме”, спомня си той.
В нощта на 20 против 21 август 1968 година 200 хиляди бойци и 2000 танка от Съветския съюз, България, Унгария и Полша нахлуват в страната и за през днешния ден я окупират. Формално – поради искане на „ чехословашки държавни и партийни водачи за незабавна поддръжка с въоръжени сили”.
„ Аз с моя взвод заехме ретранслатора на радио „ Банска Бистрица”, който беше на отдалечение 7-8 км от града и там две седмици охранявахме”, споделя Тотомиров.
Половин век по-късно споделя, че от дистанцията на времето нещата наподобяват разнообразни, само че той не е направил нещо, от което се срами.
България е първата страна, която показва подготвеност да взе участие в потушаването на Пражката пролет и последната, която се извинява за това присъединяване, напомня журналистът Еми Барух.
„ Една огромна нация, както и един огромен човек, си личат по способността да вършат равносметка и да желаят амнистия. И националната горделивост зависи от това – ти дали умееш да гледаш предишното си честно. И това е по-важното, в сравнение с с национална носия да тропаш хора по мегдани”, безапелационна е Барух.
Днес в Бургас се показва галерия на 34 черно-бели фотографии от събитията напролет на 1968 година, подбрани от Дана Киндрова, която е жив очевидец на събитията.
През 1968 година ген. Цветан Тотомиров командва взвод от поделението в Елхово. Когато войската ни потегля от България е обявено, че отиват на обучение в някогашния Съветски съюз – версия, която по-късно не устоя даже пред самите бойци.
Спомен за Пражката пролет: 50 години без „ социализъм с човешко лице ” (СНИМКИ) Събитията от 1968 година начертават пътя на комунистическата система за идващите две десетилетия до края й
„ Никой публично не е казвал, че ще участваме в Чехословакия. Но за сметка на това контрольорите, съветските, ни питаха „ За Чехия ли пътувате” и ние се съмнявахме”, спомня си той.
В нощта на 20 против 21 август 1968 година 200 хиляди бойци и 2000 танка от Съветския съюз, България, Унгария и Полша нахлуват в страната и за през днешния ден я окупират. Формално – поради искане на „ чехословашки държавни и партийни водачи за незабавна поддръжка с въоръжени сили”.
„ Аз с моя взвод заехме ретранслатора на радио „ Банска Бистрица”, който беше на отдалечение 7-8 км от града и там две седмици охранявахме”, споделя Тотомиров.
Половин век по-късно споделя, че от дистанцията на времето нещата наподобяват разнообразни, само че той не е направил нещо, от което се срами.
България е първата страна, която показва подготвеност да взе участие в потушаването на Пражката пролет и последната, която се извинява за това присъединяване, напомня журналистът Еми Барух.
„ Една огромна нация, както и един огромен човек, си личат по способността да вършат равносметка и да желаят амнистия. И националната горделивост зависи от това – ти дали умееш да гледаш предишното си честно. И това е по-важното, в сравнение с с национална носия да тропаш хора по мегдани”, безапелационна е Барух.
Днес в Бургас се показва галерия на 34 черно-бели фотографии от събитията напролет на 1968 година, подбрани от Дана Киндрова, която е жив очевидец на събитията.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ