Вдовицата на убития в Лясковец командос разказа за последните часове от живота му
Днес се навършват 5 години от спецоперацията в Лясковец, при която почина командосът Емил Шарков. Вчера той трябваше да навърши 45 години.
Вътрешният министър Младен Маринов, сътрудници на Шарков, близки и другари ще се съберат, с цел да почетат паметта му при построената паметна плоча пред учебното заведение в Лясковец, а вдовицата на командоса Милена Шаркова описа за последните часове от живота му .
Публикуваме описа й без редакторска интервенция.
" 13 март 2014 година сутринта. Започна един ден, като всички останали, с тази разлика, че беше празничен за фамилията ни - рождения ден на Емо. Преди тъкмо 5 години той навърши 40 година Предстоеше му дежурство (24 часова смяна) и знаехме, че няма да честваме. Събудихме се в 6 ч., честитих му, подарих му подаръка, пихме дружно кафе като всяка заран. Той изведе кучето на бърза разходка. Събудих детето за учебно заведение. Тръгнахме дружно с Емо на работа. Аз карах, с цел да го оставя на Орлов мост, от където го взе сътрудник, с цел да се придвижат до поделението. Пожелахме си прекрасен ден, целунахме се и …това беше последната ми среща с моето момче, с което споделях живота, сърцето и душата си последните 19 година
Бях на 38 година и тъкмо половината от живота ми (осъзнатата) бяхме извървели дружно , до момента в който Господ реши да раздели пътищата ни… Колко доста неща бих могла да му кажа в случай че знаех, че повече няма да го видя! … само че вселенските закони са такива - никой не ни споделя, по кое време е момента, в който ще се разделим вечно с обичаните хора. Повече не го видях жив…
Говорихме няколко пъти по телефона денем. Вечерта ми се обади и сподели, че потеглят по-късно на акция. Да не му звъня, той иска ми се обажда, когато може. Нищо извънредно за мен – като брачна половинка на барета, бях привикнала. Не се тормозих, нямах интуиции, нищо….
И по този начин до идващия ден, в който станах сутринта, пуснах тв приемника. По новините към този момент съобщаваха за акцията в Лясковец и че има погубен и ранени служители на реда. Сърцето ми към този момент се сви, само че все пак не помислих за най-лошото. Звъннах му – свободен сигнал… Писах му СМС – „ Добре ли си, мече? “ – без отговор… Чух се със брачна половинка на сътрудник на Емо, които беше също в Лясковец. Естествено и тя и другите, с които беше говорила бяха обезпокоени.
Вътрешният министър Младен Маринов, сътрудници на Шарков, близки и другари ще се съберат, с цел да почетат паметта му при построената паметна плоча пред учебното заведение в Лясковец, а вдовицата на командоса Милена Шаркова описа за последните часове от живота му .
Публикуваме описа й без редакторска интервенция.
" 13 март 2014 година сутринта. Започна един ден, като всички останали, с тази разлика, че беше празничен за фамилията ни - рождения ден на Емо. Преди тъкмо 5 години той навърши 40 година Предстоеше му дежурство (24 часова смяна) и знаехме, че няма да честваме. Събудихме се в 6 ч., честитих му, подарих му подаръка, пихме дружно кафе като всяка заран. Той изведе кучето на бърза разходка. Събудих детето за учебно заведение. Тръгнахме дружно с Емо на работа. Аз карах, с цел да го оставя на Орлов мост, от където го взе сътрудник, с цел да се придвижат до поделението. Пожелахме си прекрасен ден, целунахме се и …това беше последната ми среща с моето момче, с което споделях живота, сърцето и душата си последните 19 година
Бях на 38 година и тъкмо половината от живота ми (осъзнатата) бяхме извървели дружно , до момента в който Господ реши да раздели пътищата ни… Колко доста неща бих могла да му кажа в случай че знаех, че повече няма да го видя! … само че вселенските закони са такива - никой не ни споделя, по кое време е момента, в който ще се разделим вечно с обичаните хора. Повече не го видях жив…
Говорихме няколко пъти по телефона денем. Вечерта ми се обади и сподели, че потеглят по-късно на акция. Да не му звъня, той иска ми се обажда, когато може. Нищо извънредно за мен – като брачна половинка на барета, бях привикнала. Не се тормозих, нямах интуиции, нищо….
И по този начин до идващия ден, в който станах сутринта, пуснах тв приемника. По новините към този момент съобщаваха за акцията в Лясковец и че има погубен и ранени служители на реда. Сърцето ми към този момент се сви, само че все пак не помислих за най-лошото. Звъннах му – свободен сигнал… Писах му СМС – „ Добре ли си, мече? “ – без отговор… Чух се със брачна половинка на сътрудник на Емо, които беше също в Лясковец. Естествено и тя и другите, с които беше говорила бяха обезпокоени.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ