Историческо събитие: 46 години от първия български полет в Космоса
Днес се навършват 46 години от полета на първия български космонавт – Георги Иванов
На 1 март 1978 година Георги Иванов е определен за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“ и стартира образование в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “.
На 10 април 1979 година, в 20:34 ч. московско време, галактическият транспортен съд „ Союз-33 “ е изстрелян в орбита към Земята. На борда е и първият български космонавт Георги Иванов, дружно с командира на полета Николай Рукавишников.
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “. По време на доближаването скоростта е по-висока от плануванаъа, системата за ръководство прави опит за промяна, при която прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. Скачването става невероятно.
След 31 цялостни обиколки към Земята, корабът е сполучливо партерен 320 км югоизточно от Джезказган, като полетът продължава 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Разпространилите се клюки, че Рукавишников е примрял по време на полета и корабът е бил партерен независимо от Георги Иванов, са изрично опровергани от самия Иванов:
„ Искам в действителност един път вечно да се спре с тези спекулации… Става дума за отиграване на една от всичките към 250-260 изключителни ситуации… Друга обстановка беше „ Командирът е изгубил схващане, работи единствено бордният инженер “ – в тази ситуация аз. Това също сме го упражнявали многократно… Журналистите очевидно не помниха, че въпросът е за нашите тренировки и свързаха обясненията на Николай с полета. В резултат потеглиха спекулации, което няма нищо общо с действителността. Никой не е губил схващане по време на целия полет – и двамата с Николай действахме в цялостен синхрон тъкмо съгласно инструкциите. “
Анализът на полета от държавната комисия на Съюз на съветските социалистически републики демонстрира, че той е дал извънредно значими данни за бъдещото развиване на галактическите задачи.
Днес спускаемият уред на „ Союз-33 “ се съхранява в Музея на авиацията в авиобазата „ Крумово “ край Пловдив – удостоверение за смелостта и професионализма на първия българин, изхвърчал в Космоса.
На 1 март 1978 година Георги Иванов е определен за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“ и стартира образование в Центъра за подготовка на космонавти „ Юрий Гагарин “.
На 10 април 1979 година, в 20:34 ч. московско време, галактическият транспортен съд „ Союз-33 “ е изстрелян в орбита към Земята. На борда е и първият български космонавт Георги Иванов, дружно с командира на полета Николай Рукавишников.
Поради техническа нередовност корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция „ Салют-6 “. По време на доближаването скоростта е по-висока от плануванаъа, системата за ръководство прави опит за промяна, при която прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. Скачването става невероятно.
След 31 цялостни обиколки към Земята, корабът е сполучливо партерен 320 км югоизточно от Джезказган, като полетът продължава 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Разпространилите се клюки, че Рукавишников е примрял по време на полета и корабът е бил партерен независимо от Георги Иванов, са изрично опровергани от самия Иванов:
„ Искам в действителност един път вечно да се спре с тези спекулации… Става дума за отиграване на една от всичките към 250-260 изключителни ситуации… Друга обстановка беше „ Командирът е изгубил схващане, работи единствено бордният инженер “ – в тази ситуация аз. Това също сме го упражнявали многократно… Журналистите очевидно не помниха, че въпросът е за нашите тренировки и свързаха обясненията на Николай с полета. В резултат потеглиха спекулации, което няма нищо общо с действителността. Никой не е губил схващане по време на целия полет – и двамата с Николай действахме в цялостен синхрон тъкмо съгласно инструкциите. “
Анализът на полета от държавната комисия на Съюз на съветските социалистически републики демонстрира, че той е дал извънредно значими данни за бъдещото развиване на галактическите задачи.
Днес спускаемият уред на „ Союз-33 “ се съхранява в Музея на авиацията в авиобазата „ Крумово “ край Пловдив – удостоверение за смелостта и професионализма на първия българин, изхвърчал в Космоса.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ