40 години без незабравимата Леа Иванова
Днес се навършват 40 години от гибелта на именитата българска джаз и шлагерна певица Леа Иванова – дамата, която остава в историята като една от най-ярките и свободолюбиви фигури на българската сцена.
Родена на 13 август 1923 година в Дупница с името Лилия Иванова Иванова, тя по-късно избира артистичния псевдоним Леа – име, което се трансформира в знак на българския суинг и джаз.
След атентата в църквата „ Света Неделя “ фамилията ѝ се реалокира в Цариград, където бъдещата звезда учи в влиятелния Робърт лицей и пее в хора на Българската екзархия. Още тогава впечатлява с невероятния си глас и артистично наличие.
В началото на 40-те години Леа Иванова идва в София с фантазията да учи живопис, само че музиката се оказва по-силна. Тя стартира да пее в джаз обединения като „ Славянска сказка “, „ Джаз Овчаров “ и „ Оптимистите “, трансформирайки се в една от първите огромни джаз изпълнителки у нас.
Любопитен факт от биографията ѝ е, че през 1949 година оркестърът, с който работи, получава покана за турне в Съединени американски щати. Вместо интернационален пробив обаче, това носи тежки последствия за певицата. Заради осъществяването на „ упадъчна западна музика “ Леа Иванова е задържана и изпратена в лагера в Ножарево. Въпреки репресиите тя съумява да се върне на сцената и да построи впечатляваща интернационална кариера.
През 50-те години стартира и огромната обич в живота ѝ – музикалното и фамилно партньорство с композитора и артист Еди Казасян. Двамата остават дружно съвсем три десетилетия и се трансформират в едно от най-емблематичните артистични фамилии в България.
Кариерата ѝ минава надалеч оттатък България. Леа Иванова изнася концерти в съвсем цяла Европа, Съединени американски щати, Канада и Близкия изток. В Белград даже пее с оркестъра на именития Quincy Jones, който по-късно я назовава „ атомната бомба на Балканите “.
Въпреки големия триумф в чужбина, животът ѝ не е лек. В началото на 80-те години певицата получава тежък инсулт, който отчасти я сковава и трансформира гласа ѝ. След лекуване във Франция тя съумява още веднъж да се появи на сцена, въпреки и в друг жанр – с присъщия полуречитатив от късните си записи.
Леа Иванова умира на 28 май 1986 година в София след борба с рак.
Десетилетия след гибелта ѝ ползата към нейната персона не стихва. През 2016 година животът ѝ въодушеви кино лентата „ Пеещите обувки “, отдаден на историята на Леа Иванова и Еди Казасян.
И през днешния ден Леа Иванова остава знак на свободния дух в българската музика – актьор с европейско наличие, който съумява да трансформира джаза в език на свободата даже в най-трудните години за българската просвета.
